Прокопиев и Василев оплетоха в мрежите си и военното разузнаване
Костов и дирижираното от него задкулисие превърнаха службата в звено за лична употреба
Подсъдимите издатели у нас и менторът им Иван Костов стартираха операция като по учебник на КГБ. Поводът са обвиненията, повдигнати преди седмица от прокуратурата срещу настоящия и бившия директор на служба „Военна информация“ (б.р. - военното разузнаване) ген. Пламен Ангелов и ген. Светослав Даскалов за издаване на 504 разрешения за най-високо ниво на достъп до класифицирана информация на НАТО и ЕС в нарушение на закона, пише "Монитор".
Целта на атаката е разкритията за закононарушенията в службата да бъдат обвити в гъста информационна мъгла, като се пришият на вечния враг на задкулисните играчи в страната – депутата от опозиционната ДПС и издател на „Телеграф медиа“ Делян Пеевски, за да се прикрие истината за случващото се във военното разузнаване. А тя е, че службата вече десетилетия наред функционира буквално като държава в държавата, контролирана от кръга „Капитал“ на Прокопиев и ортака му Цветан Василев.
Подсъдимите под диригентската палка на ментора си Иван Костов, вече години наред я ползват като служба за своя лична употреба. Управлявайки я през марионетките си Бойко Ноев, работещ в момента изцяло в интерес на Цветан Василев и Румяна Бъчварова, играеща ролята, играеща ролята на политическа къртица на кръга „Капитал“ в управлението откакто ГЕРБ е на власт. И получавайки чрез тях достъп до ценни тайни – не само събрани от нашите разведки, но и от тези на партньорските им служби в НАТО и ЕС, които биха могли да използват за натиск и очернящи кампании срещу свои опоненти в страната и в чужбина.
Началото на овладяването на службата в полза на това задкулисие датира още от втората половина на 90-те – от времената, когато Бойко Ноев бе министър на отбраната и продължава и досега. А целта на поредния залп фалшиви новини срещу Пеевски и намесването му без каквато и да било връзка и доказателства за такава със случващото се в служба „Военна информация“, е акция по дезинформация на обществото, за да бъде предотвратено лъсването на истината за хватката, в която определена групичка и създателят й Костов са приклещили военното разузнаване на страната,
Така в дните след съобщението на прокуратурата за повдигането на обвиненията срещу Ангелов и Даскалов бяха активизирани абсолютно всички болтчета от Фабриката за фалшиви новини. Медиите, собственост и финансирани от подсъдимите Иво Прокопиев и Цветан Василев, во главе с „Капитал“, „Фрогнюз“ и „Банкер“, публикуваха по команда цяла поредица от материали с една основна опорка – че нарушенията на бившия и настоящия директор били от техническо естество, зад подвеждането под отговорност на двамата генерали от страна на прокуратурата стоял Пеевски, а целта на обвиненията била да се овладее службата.
В акцията бяха подпомогнати от ротата дежурни говорители на повикване на Командира. Пак по команда телевизионният ефир и социалните мрежи бяха наводнени от „експертни мнения“ по темата на скандалния бивш шеф на НСС по време на премиерския мандат на Костов и настоящ лидер на партията му ДСБ Атанас Атанасов, ексвоенния министър (пак при Костов) Бойко Ноев, който според ексдепутата Антон Тодоров е бил агент на ГРУ, и бившия посланик в Русия (отново при Командира) и агент на ДС с псевдоним Сашо Илиан Василев.
И тримата лансираха, макар и в различни аспекти, същата опорка, като Ноев и Василев дори се опитаха да внушат, че т.нар. опит за овладяване на службата бил в полза на Русия. И, разбира се, бяха надлежно цитирани от вече споменатите медии, финансирани от Прокопиев и Василев.
Пришиването на депутата от ДПС Делян Пеевски във всяка рокада или трус във властова структура не е новост за пропагандната машина на задкулисието. Дори, напротив – това е основен неин прийом за дезинформация използван, за да прикриват аферите си и тъмните си интереси, пускайки фалшиви следи на принципа на крадеца, викащ „Дръжте крадеца“.
Въпросният прийом се използва постоянно, въпреки че Пеевски е народен представител от опозиционна сила и въпреки че нито едно от тези твърдения не е било подкрепяно от факти по прозаичната причина, че такива няма как да има, защото са лъжа.
През годините по същия начин говорителите и зависими медиите изкарваха, че контролирал прокуратурата и съда – все опорки, които рухнаха под тежестта на реалните факти. Преди месец обвинител от Софийската районна прокуратура издаде разпореждане да бъде заличена от правния мир марката на „Телеграф“ - най-тиражния ежедневник в страната, издаван от медийната група „Телеграф медиа“, собственост на Делян Пеевски.
А преди едва 10 дни съдия от Софийския градски съд, пряко свързан с грантаджийския Съюз на съдиите в България, осъди „Телеграф“ и „Монитор“ за това, че са казали истината за криминалната регистрация на Елисавета Панова - съпругата на председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов, превърнал институцията в инструмент, обслужващ интересите именно на Иво Прокопиев и Цветан Василев.
И двата случая ясно показаха, че българската Темида наистина е в състояние на окупация, като всячески се използват пипалата в нея, за да се клеветят, клеймят и притискат хората, разкриващи и противодействащи на престъпленията им. В не малко от случаите – пришивайки на тях собствените си простъпки и тайни зависимости. Какъвто е случаят и с пропагандната опорка, че Пеевски бил с руски зависимости.
Такива няма в случая с депутата за разлика от вече споменатите Илиан Василев и Бойко Ноев, издателите Иво Прокопиев и Цветан Василев и ментора на цялата група Иван Костов. На този фон единственото вярно, изречено по темата за аферата във военното разузнаване, е неволното признание на Илиан Василев, че служба „Военна информация“ реално е държава в държавата.
Това, което никой от тях не призна обаче, е, че както двамата обвинени сега генерали, така и редица от предишните ръководители на разведките под пагон са били все хора, свързани с кръговете около Командира.
Защо е важно военното разузнаване за Костов и дружките му?
По две основни причини, едната от които е, че службата е една от малкото, чиито шефове имат право да искат подслушване със СРС-та. Далеч по-важната обаче е, че СВИ борави с информация от всички партньорски служби на страната ни от НАТО и ЕС. Или, казано на нормален език, този, който я контролира, има достъп до тайните не само на българското военно разузнаване, но и на всички останали в рамките на алианса и Евросъюза.
Това идва и с допълнителен бонус – директорът на СВИ е един от малкото шефове на институции (другите са ДКСИ и ДАР), имащи правото да издават допуск за достъп до същата тази класифицирана информация. Именно за нарушения при тази процедура са повдигнати обвиненията на Ангелов и Даскалов.
Както можем да се досетим, огромният обем безценна информация, събирана в СВИ, би представлявала огромен интерес за страни извън НАТО. Като Русия например, която години наред се опитва да използва марионетките си у нас, за да точи именно натовски тайни.
Най-скорошното лъснало публично проявление на тези щения на Москва беше „Дунарит“, който на два пъти стана обект на опит за вторичен грабеж от страна на банкера беглец Цветан Василев и руския му покровител – приближения до „Кремъл“ Константин Малофеев И двата опита се провалиха с гръм и трясък, но въпреки всичко военният завод от вече две години е под контрола на авера на Цветан Василев – оръжейния търговец Емилиан Гебрев, дължащ възхода си на Иван Костов и семеен приятел на вече споменатия Бойко Ноев.
Питате се за какво му е на тандема Василев-Гебрев „Дунарит“? Извън очевидния факт, че заводът играе ролята на касичка, благодарение на която банкерът беглец поддържа вече години луксозен живот в странство, предприятието има ноу-хау и пазари, до които всеки оръжеен търговец би искал да се добере и да сложи ръка върху тях.
И докато това е очевидният интерес на Гебрев, за руските ортаци на тандема „Дунарит“ е важен заради факта, че изпълнява поръчки по натовски стандарти и съответно разполага с цялата нужна информация за стандартите, на които трябва да отговарят боеприпасите в държавите от алианса. А също и с данни за различните поръчки, изпълнявани не само от България, а и от останалите страни членки. Това е все информация мечта за всяко разузнаване на държава извън НАТО. За Русия да не говорим.
А представете си само колко в пъти по-голяма е информацията, събирана в служба „Военна информация“. И колко огромен е рискът за злоупотребяването с нея, когато службата действа като държава в държавата. Половината от ръководните кадри, минали и още работещи в нея, са от времената на ДС и РУ на ГЩ. (Б.р. - след дългогодишен отказ на директорите на службата да изпълнят законовото разпореждане и да предоставят за проверка на Комисията по досиетата хората, заемали ръководни позиции в СВИ, миналата година данните най-сетне бяха предадени, макар и само частично.
След проверката лъсна, че от 62 проверени лица принадлежност към разузнавателното управление на ГЩ по времето на Тато са имали 38, или повече от половината.) А начело на звеното стоят кадри, назначавани с протекции
Именно такъв е случаят впрочем с единия от обвинените от прокуратурата – бившия шеф на службата Светослав Даскалов. Той оглавяваше военните разведки от 2016 г. до 2018 г., когато се пенсионира и директорският пост беше зает от тогавашния му заместник Пламен Ангелов.
Съпругата на Даскалов – Валентина, е пряко свързана с кръга „Капитал“ на Иво Прокопиев, като е съуправител на една от фирмите на съдружника на разградския бос Теодор Захов. Става въпрос за „Иновент холдинг“. Предложението за назначаването на Даскалов начело на службата е лично от тогавашния военен министър, приближен към кръга „Капитал“, Николай Ненчев, а според кулоарните информации се е ползвал с протекциите и на друг човек от обкръжението на кръга „Капитал“ - вицепремиера и вътрешен министър по това време Румяна Бъчварова.
Зет на Бъчварова впрочем е любимецът на Галя и Иво Прокопиеви – придворният им журналист Росен Босев. На този фон едва ли е изненадващо, че една от статиите по опорки срещу Пеевски за случващото се в СВИ, публикувани в последната седмица, е именно с автор Босев.
Нищо изненадващо няма и във факта, че медиите, финансирани от Прокопиев и Василев пробват всячески да предотвратят възможността службата най-сетне да бъде освободена от хватката им и върната на държавата, за да прави това, за което е създадена – да защитава нейните и на обществото интереси, а не на задкулисна клика, ограбваща същото това общество.
Въпросът е защо държавата изобщо позволи толкова години подобно ключово за сигурността ни звено да играе ролята на служба за лична употреба.