Прощално писмо до Мирослава

Смъртта на Мирослава е жестока, незаслужена и грозна. Всеки един от нас се пита защо злото посегна на това красиво и невинно дете. Та тя беше направила само първите стъпки от пътуването Живот. Защо някой пресече полета й?<br /> <br /> Няма отговор, но тази трагедия трябва да ни накара да погледнем в душите си и да си кажем, че е крайно време да бъдем добри. Стига измислени игри. Стига пози. Ние просто сме създадени да бъдем добри. Някой ни отне правото да вярваме и да искаме светът да е приказен. Проклет да е! Но Мирослава е някъде сред звездите и трябва да бъдем достойни за усмивката й.<br /> <br /> Няма нищо по-страшно от едно притихнало училище. Някой изтри усмивките на нашите деца. Някой ги направи насила по-възрастни, защото на 18 трябва да посрещаш всеки ден с усмивка, да молиш нощта да не свършва, да летиш с илюзиите и мечтите. Някой отне вярата на нашите деца, че светът, който им дадохме, е красив. Проклет да е този, който посегна на нашите деца. Мими ще остане завинаги слънчево и усмихнато дете, дано бди над всички нас и измоли закрилата на всички ни.<br /> <br /> Няма нищо по-страшно от един притихнал дом. Няма нищо по-страшно от една съсипана майка. Поклон пред болката на всички, за които Мирослава е център на една вселена. Тя е на друго място, където злото не може да я достигне. Днес тя е с ангелите, които я обичат. За да извоюваме правото да сме някога при тях, трябва да сме добри.<br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0); "><strong>ПОКЛОН ПРЕД СВЕТЛАТА ТИ ПАМЕТ, ДЕТЕ. ИЗВИНИ НИ, ЧЕ НЕ ТЕ СПАСИХМЕ ОТ ЗЛОТО.</strong></span><br /> <br /> <strong>От учителите и учениците на ПГОТ &quot;Свети Иван Рилски&quot;</strong>