Протестърът Никола Вапцаров - интереси и амбиции под сянката на великия поет

Ново писмо, този път до премиера Стефан Янев, с искане за съдействие за “незабавно спиране на незаконното строителство” на “Златен век” са изпратили от инициативен комитет ”Лозенец”, представлявани от Никола Вапцаров, който вече е и кандидат за депутат от формацията “Изправи се! Мутри вън”, пише “Епицентър”. 

Писмото е въпреки решението на съда, че всичко по строежа на “Златен век” е законно и изграждането му може да продължи, въпреки всички проверки и констатации, че строителните процедури са спазени. Писмото е фактически натиск на кандидат-депутат върху изпълнителната власт да не изпълнява решенията на съдебната.

ФИКСАЦИЯТА ВЪРХУ ЗЛАТЕН ВЕК

Фиксацията на Никола Вапцаров върху “Златен век” не е от вчера и не е случайна. Ако проследим внимателно активностите му около строежа на сградата, ще стане ясно, че този постоянен шум е неговият опит да се легитимира през медиите в общественото пространство. Защото „протестърският“ имидж изчиства много бързо нереализираните политически амбиции.

А при Никола Николов Вапцаров те следват целия му обществен живот, заключен между определенията: “наследник на поета”, „обикновен гражданин“, „протестър“, че дори и „човек от народа“!? 

Никъде на политическия терен наследникът на прочутия поет не успя. Навсякъде “протестърът” се превръщаше в поредната политическа марионетка, която трябва да създава интрига в определен момент, да търси медийно внимание чрез скандали и под маската на гражданска активност да защитава корпоративни интереси. 

НАСЛЕДНИКЪТ НА РОД С ПРИВИЛЕГИИ

Младият Вапцаров е наследник на онази част от рода Вапцарови, която успява да извлече най-много дивиденти от смъртта на поета Никола Вапцаров. Привилегиите включват постове в страната и зад граница по време на тоталитарната власт, безвъзмездно получаване на жилища като част от партийния комунистически елит, възможности за обучения в чужбина, които обикновените граждани никога не получават.

Стъпило върху паметта на поета, семейството му се превръща в част от червената буржоазия по времето на комунистическия режим. Братът на разстреляния поет-революционер – Борис Вапцаров, който се пада дядо на днешния политик Никола Вапцаров, получава безвъзмездно огромно жилище от  комунистическата партия, над 300 кв.м. в кв. "Лозенец", с локално – обслужващо сградата платно. Днес неговите наследници са го разделили на отделни апартаменти.

Синът му пък никога не е криел дейността си за българските служби и се е гордеел с постигнатото в своята работа в служба на комунистическия режим. Благодарение на връзките си след промените започва бизнес с внос на бронирани коли в България. В периода 1990-1991 г. създава множество фирми, включително и в автомобилния бранш.

Можем да предполагаме само какви са били неговите клиенти, нуждаещи се от подобни бронирани коли в страната. Небезизвестни са и опитите му да търгува с държавни институции, които почти във всички случаи са скандални и неведнъж уронват престижа на страната ни.

ДА СЪДИШ ДЪРЖАВАТА ЗА МУЗЕЯ НА ВАПЦАРОВ

Отблъскващо за българската памет е, че наследниците на поета водят дългогодишни дела с държавата да им бъде върната къщата-музей в Банско. Имат и претенции за пропуснати ползи от това, че къщата е функционирала като музей, които, според техни изчисления, са на стойност повече от 1 милион лева.

Как точно са ги изчислили, при положение че тази къща може да бъде само музей, не се знае – може би ако музеят е функционирал като кръчма?

Историята започва през 1952 г., когато държавата откупува от семейството на Вапцаров родната му къща за 19 648 лв. – висока сума за стандарта на живот по това време. Превръща я в музей. Майката на поета остава да живее в нея и посреща и разказва за сина си Никола Вапцаров на всички гости на музея.

След приемането на Закона за реституцията съпругата брата на поета – Борис Вапцаров, и децата им – Мая и Никола (бащата на днешния Никола Вапцаров), завеждат дело за родната къща на поета. Искат държавата да им „върне“ къщата, предлагайки да „облекчат държавната хазна“, като направят музея частен. Това възмущава кметството и гражданите на Банско, защото това са единствените наследници от рода Вапцарови, които имат претенции да бъдат обезщетявани за нещо.

В онези години съпругата на поета Бойка Вапцарова, заявява:

„Не съм получила и не съм желала нито лев през 1952 г., и не желая да получа нищо при реституцията от 1992 г.“. Чрез медиите тя отправя послание и към съда, като моли да отсъди така, че къщата на Вапцарови да остане завинаги музей „заради светлата памет на големия български поет, признат и тачен с любов в България и по света“.

Това обаче не спира племенниците на поета да водят дела за своите претенции. През 1998 г. Върховният административен съд им отсъжда 5,5 дванадесети от имота. Кметът на града по това време отказва да ги въведе във владение…

И се започват едни безкрайни дела. Внукът и фамилията на Вапцаров не спират да съдят общината за права върху музея на революционера-поет, въпреки огромните обезщетения, които са получили по-късно през годините. На всичкото отгоре те са вечните длъжници на общината, които смятат, че за тях е позволено да не плащат данъци.

БИЛЕТЧЕ ОТ ЕДИН ЛЕВ ЗА ПАМЕТТА НА ПОЕТА

Срамна за историята на Банско е онази случка отпреди няколко години, когато Никола Борисов Вапцаров, следван от жена си Светла и двамата им сина Борис и Никола (днешният кандидат-депутат), влязоха в музея, седнаха на двора и извадиха да играят шах. Малко след 18 часа директорката на музея Светла Барякова ги покани да напуснат, защото работното време свършва. В един глас Вапцарови заявяват, че къщата е тяхна и ще стоят в нея, колкото си искат.

Светла Барякова разказва какво се е случило по-късно: “Предложиха ми да сключим договор за наем за 1 лев и да започнем заедно да събираме таксите от билетите”. При тази провокация Барякова отива при дежурния в общината. Той звъни в полицейското управление, пристигат двама полицаи и криминалист и след разговори до 20,00 часа всички Вапцарови са конвоирани до полицейския участък, а двамата синове са закопчани с белезници. Писмени свидетелства дават и музейните работници. Малко след полунощ Вапцарови са освободени.

“Обществото в града е изключително негативно настроено към всичките циркове, които тези наследници на Вапцаров разиграват”, разказва по-късно директорката на къщата-музей пред в. „Банкеръ”.

ШАТО “ВАПЦАРОВ” В АНГЛИЙСКИ СТИЛ

Междувременно община Банско преотстъпва право на строеж върху парцел на Мая и Никола Вапцарови, върху който те построяват хотел „Шато Вапцаров“. Възмездени с пари и имоти, но все още недоволни, те не спират дотук. Безкрайната им алчност не остава незабелязана от хората на Банско и те правят подписка: „Да спасим Вапцаров от Вапцарови“.

Поведението им предизвиква тежката оценка на банскалии: „тези хора цял живот са използвали фамилията си за собствена облага”. По едно време дори се ражда предложението: “Да се създаде група „Да изгоним „наследниците“ на къщата на Вапцаров от Банско“.

Четиризвездният хотел изглежда толкова отчайващо не само като визуален силует и архитектура, но от всеки негов ъгъл се излъчва зов за помощ. Разрухата и зле поддържаната фасада, некачествените материали, както и мръсотията, говорят за естетиката на неговите собственици.

Доскоро към Шато “Вапцаров” имаше и магазин от франчайз СБА, който натрупал толкова дългове и неплатени данъци, че от него днес не е останала и следа.

Това не пречи обаче в протести младият Вапцаров да определя една или друга сграда в София като грозна, незаконна, не на място и която, разбира се, трябва да бъде незабавно съборена, според неговите виждания.

НИКОЛА ВАПЦАРОВ В ПОЛИТИКАТА – СКАНДАЛИ И БЕЗПРИНЦИПНОСТ

Никола Вапцаров младши се пробва в политиката, но опитите му са все неуспешни, а пътищата – безпринципни. Получава образованието си в страната и чужбина. С огромни усилия и със знаковото име напред родствениците успяват да вкарат Никола като съветник на външния министър Вигенин.

Партийните ядки в Банко помнят дългогодишните кланови войни, в които Вапцарови са движеща сила, например с клана Пирински, или с други родове в града. Те се отразяват и на кариерата на младия Никола. След като не получава никакъв шанс за политическо развитие в БСП, амбициите на родителите са попарени и от пълното нежелание на партията синът им да бъде кандидат за европарламента преди години. Тогава семейството решава Никола Вапцаров да се яви като независим кандидат в местни избори и то не къде да е, а в Банско.

Култова остава снимката му – когато той изнася реч пред празната зала по време на предизборната си кампания в Банско, която се превръща във фиаско. Това показва в какъв нереален свят съществуват тези хора, тъй като Вапцарови са една от най-ненавижданите фамилии в Банско заради всичките скандали и съдебни дела, вихрили се в последните години. Младежът получава рекордните за Гинес около 20 гласа, може би от служителите на хотела Шато “Вапцарови”.

ДА ВЪРТИШ ИНТРИГИ МЕЖДУ ПАРТИЙНИТЕ ЦЕНТРАЛИ

След като видя, че няма подкрепа в региона, Никола Вапцаров се премести в София, където заигра между различни политически централи. Не се поколеба да стане член на УС на партията на отцепилия се от БСП Георги Кадиев.

Пробивът да се намърда в политиката става в кв. “Младост”, където в предсрочни избори е свален кметът на ГЕРБ и на негово място идва известната, но вече бивша кметица и подсъдима Десислава Иванчева.

Към нейното управление са прикрепени двама души от ръководството на партия “Нормална държава”, единият от които е Никола Николов Вапцаров, назначен като зам.-кмет на община “Младост”. По-късно Кадиев се отрече от Иванчева и обяви подкрепата си за нея като грешка.

Младият Никола Николов Вапцаров близо 6 месеца не се явява на работното си място, след което подава оставка. Малко след това се появява с мегафон в ръка на протестен инициативен комитет в кв. "Лозенец" срещу строежа на известната вече сграда “Златен век”. В момента, вследствие на безотговорни и преднамерени изявления по национални медии, срещу него е заведено дело за уронване на престиж.

ОТ НАСЛЕДНИК НА ЧЕРВЕНАТА НОМЕНКЛАТУРА ДО ЗАЩИТНИК НА ГРАЖДАНИТЕ – ИГРА ЗА ЛИЧНИ ЦЕЛИ

Внукът на члена на ЦК на БКП и син на дипломат на комунистическия режим, част от ДС, днес е яростен защитник на гражданите, заставайки в челните редици на различни протести, и кандидат за депутат за 23 МИР-София от “Изправи се! Мутри вън!”. В това, разбира се няма нищо лошо, но когато навсякъде в медиите нарича себе си “обикновен човек” и “защитник на гражданите и техните права”, заставащ срещу олигархията, е добре ние, обикновените, да знаем кой точно стои зад мегафона, желаещ да ни поведе в една или друга кауза и борба. Защото зад обществените инициативи, зад които уж застава издънката на Вапцарови, “прозират чисто политически цели”, разказват възмутени негови близки.

Нерядко са случаите в историята на България, когато именно на такива хора ние гласуваме своето доверие и заставаме зад каузи, които въздигат нечия политическа кариера, докато България продължава да е на опашката в своето развитие в европейското семейство.

А всъщност става дума за користна игра, която обслужва лични интереси. Никола Вапцаров атакува тези, от които не може да спечели нищо. Затова крещи срещу достойни представители на българския бизнес.

Строежът на високите сгради, срещу които – когато му изнася – го виждаме да протестира, осигурява 0,02% от брутния вътрешен продукт на страната. Това са компании, които работят, създават работни места, плащат данъци на тази държава и не са се възползвали от нито лев европейски или други субсидии.

И същият този Вапцаров си позволява да ги хули по един базпардонен начин: “… бих се зарадвал, ако един ден им дадат на “Артекс” да построят един огромен блок на остров Белене, 200 етажа, ако искат, и там да раздадат безплатно на всички политици по един апартамент – с най-голямо удоволствие, и с мост само към Румъния”. 

Крещейки срещу “Златен век” Вапцаров мълчи подозрително за друг небостъргач –  “Ай Тауър”, Може би защото сградата се свързва с Васил Божков, и която продължава да се строи в идеалния център на София, въпреки че уж е спряна от ДНСК. Може би заради близките връзки на Божков с Манолова, под чието крило расте протестърската и политическа кариера на Вапцаров, както казват напуснали вече формацията ИСМВ, омерзени от нахлуването в нея на “паразити, службогонци и всякакви политикантски отпадници”.

Как и защо Мая Манолова направи тандем именно с този човек, е неин проблем. Как и защо тя реши, че точно младият Вапцаров ще я доближи до успеха, остава загадка. Внукът на Вапцарови обаче не я доведе до кметското място в София. Той не привлече нито ляв, нито десен електорат. Инициативите му традиционно претърпяват фиаско, а където и да се появи, името му винаги се свързва със скандали – за имоти, за пари, за наследство, за политическо брокерство… И всичко това под сянката на великия поет.

“Живот ли бе – да го опишеш?
Живот ли бе – да го разровиш?
Разровиш ли го – ще мирише
и ще горчи като отрова”.

Клета България!