Проучване на "Афис" обърна наопаки растящата разлика между БСП и ГЕРБ (ГРАФИКИ)
БСП, ГЕРБ и ДПС за момента са единствените сигурни претенденти за места в следващия Европейски парламент. Това показват данните от последното проучване на Агенция „Афис“, които са коренно различни от оповестената от "Маркет линкс" преднина за ГЕРБ с почти 4%.
Ако европейските избори бяха днес, БСП щеше да получи 23.6% от гласовете, ГЕРБ – 19.9%, ДПС – 8.2%, „Обединени патриоти“ – 4.6%, Демократична България – 1%. 2.7% биха подкрепили друга политическа сила, а 2.9% не биха гласували за никого.
20.7% все още не са взели решение кого биха подкрепили на предстоящите избори за Европейски парламент, а 15.4% от сега заявяват, че не биха гласували. При тази подкрепа се очертава средното разпределение на мандатите – БСП – 6.7, ГЕРБ – 6.2, ДПС – 3.4 и „Обединени патриоти“ – 1.1.
В коментара към резултатите от „Афис“ посочват, че със скъсяването на дистанцията на времето до изборите за Европейски парламент въпросителните за резултата, вместо да намаляват, се увеличават. Агенцията отчита, че преди месец шансовете на коалицията „Обединени патриоти“ за един мандат са били под въпрос, а сега единият мандат изглежда сигурен с възможност за нещо повече.
Тъкмо обратно е положението на извънпарламентарната десница, която преди месец бе определяна като почти сигурен призьор в следващия европарламент, а сега се е разделила с надеждата дори за един мандат.
От „Афис“ уточняват, че „Обединените патриоти“ могат да разчитат на успех, само ако коалицията оцелее в сегашния си обединен формат и евентуалното самостоятелно участие на изборите на трите съставящия партии е обречено на провал. При извънпарламентарните десни ситуацията е съществено различна: механичният сбор на отделните партии надхвърля потенциала на цялото – обединеното дясно. Има нова ситуация и при трите водещи формации – БСП, ГЕРБ и ДПС, които за момента са единствените сигурни претенденти за места в следващия Европейски парламент. БСП успява да удържа позицията си на лидер, но подкрепата за ГЕРБ преминава под психологическата граница от 20% от всички избиратели. Докато подкрепата за ДПС се запазва на устойчиви нива, битката за първото място вече е под знака на увеличаващото се предимство на БСП.
През февруари 61% от хората смятат, че нещата в България се движат в неправилна посока. През декември миналата година този дял е възлизал на 54 на сто. Заедно с това с 4 пункта намалява делът на хората, които смятат, че живеят по същия начин като всички останали, но с 6 пункта нараства делът на онези, които преценяват, че живеят по-зле. Рязко спада и нивото на оптимизма за бъдещето: на въпроса „Как очаквате да живеете догодина?“ – с 6% по-малко са отговорите „По-добре“ и с 5% повече отговорите „По-зле“. Всичко това се отразило на и без това ниското доверие във всички институции. За четвърти пореден месец Народното събрание затваря дъното на класацията с емблематично ниското доверие от 14%, изпреварвайки в негативната класация съда и прокуратурата. Спада доверието във всички останали институции, включително и в тези, които запазват позитивния си рейтинг – Националният омбудсман, президентът и Европейският съюз.
66% са избирателите, които под различна форма се обявяват за смяна на правителството (41% – за извънредни избори незабавно, 20% – за смяна на министрите и 5% а – за нов кабинет в рамките на сегашния парламент). Идеята правителството да се запази в сегашния си формат се подкрепя от 20 на сто. През септември миналата година този дял е възлизал на 38 на сто.
На фона на всичко това напускането на парламента от страна на опозицията се ползва със сравнително високо одобрение – 63%. Половината от одобряващите това действие дори не са разбрали защо точно БСП е напуснала парламента т.е дистанцирането от дейността на институцията, която не се ползва с одобрението на хората, априори е възприето като нещо положително
Националното проучване на общественото мнение на Агенция АФИС е осъществено в периода 22-28 февруари 2019 г. Интервюирани пряко „лице в лице“ в техните домове са 1010 лица в 110 гнезда, от които: в София – 18,8%; в областните центрове – 34,7%; в другите градове – 20,8%; в селата – 25,7%. Доверителните интервали на отклоненията от регистрираните данни за дяловете над 5% са ± 1,8-2,6%. Данните са представителни за мнението на пълнолетните български граждани с избирателни права.