Путин погреба епохата на доминиране на Запада

Владимир Путин обяви намаляващата роля на западните страни на международната арена. Според него „вековното господство на Запада в световната общност отстъпва място на много по-разнообразна система“. Какви фактори свидетелстват за тази тенденция и каква идея за световния ред предложи Путин в замяна?

Наскоро руският президент Владимир Путин изнесе реч на пленарната сесия на 18-то заседание на международния Валдайски дискусионен клуб в Сочи. Речта му беше посветена на "цивилизационните", екологичните, хранителните кризи, както и на проблемите на международните отношения.

По-специално държавният глава отбеляза, че сегашното състояние на света е продукт на неуспешно изградените международни отношения след Студената война, докато сега човечеството има „възможността да създаде изключително благоприятен прецедент“. Той също така посочи, че през последните десетилетия светът преживява ера на промени, които стават все по-дълбоки и фундаментални.

Според него „вековното господство на Запада в световната общност отстъпва място на много по-разнообразна система“, където трябва да се вземат предвид интересите на развиващите се страни. В тази връзка той посочи нарастващото значение на разумния консерватизъм като основа на политическия курс.

„Консервативният подход не е безсмислено запазване на старото, не страх от промяна и не игра на задържане на старото, още по-малко да бъдеш затворен в собствената си черупка.

Това е на първо място разчитане на изпитана традиция, запазване и нарастване на населението, реализъм в оценката на себе си и другите, прецизно изравняване на системата от приоритети, съотношение на необходимото и възможното, разумно формулиране на целите, фундаментално отхвърляне на екстремизма като метод на действие “, обясни държавният глава.

Президентът нарече и случващото се на енергийните пазари пример за неработещ капитализъм.

Путин обърна специално внимание на руско-американските отношения. Той каза, че Русия и САЩ са на прав път в прилагането на споразуменията след срещата на високо равнище в Женева. „На нас ни се струваше, че като цяло Съединените щати са решени да съживят отношенията“, каза той.

Президентът оцени и изявленията на ръководителя на Пентагона за членството на Украйна в НАТО. Според него министърът на отбраната на САЩ Лойд Остин с изявленията си всъщност отваря вратата на Украйна към НАТО. "Ако утре ракети ще се появят край Харков, какво да правим с това?", попита руският лидер.

Президентът обвини НАТО в нарушаване на обещанията, дадени на Русия да не разширява военната инфраструктура на Северноатлантическия алианс на изток.

Междувременно НАТО се зае да изготвя за план за отблъскване на "руската атака" на няколко фронта и по-точно в Балтийско и Черно море. В тази връзка страните от НАТО проучват възможностите за бързо прехвърляне на войски в Черноморския регион, заяви генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг. А германският министър на отбраната Анегрет Крамп-Каренбауер на свой ред призова НАТО да бъде по-твърда в отношенията си с Москва.

Въпреки конфронтационните изявления на "западните партньори", Путин повтори мнението си за полезността на евентуална среща на лидерите на "петте" страни от Съвета за сигурност на ООН. Той изрази и несъгласие с думите на турския си колега Тайип Ердоган, че сега съдбата на света зависи от тесен кръг страни, спечелили Втората световна война и това са постоянните членове на Съвета за сигурност на ООН.

Освен това президентът подчерта, че ООН остава трайна общопризната ценност и носител на много здравия консерватизъм на международните отношения, който е толкова необходим за нормализиране на ситуацията.

В същото време, въпреки военния и политически натиск от Запада, Путин смята, че Русия и Китай нямат нужда да създават свой собствен военен блок за противовес на НАТО и АУКУС. „Говорихме за това много пъти.

Ние сме приятели с Китай не срещу някого, а в интерес един на друг. Това първо. Второ. За разлика от НАТО, от страните от НАТО, ние не създаваме никакъв затворен военен блок. Няма военен блок между Русия и Китай и няма стремеж към създаването му. Следователно разговорът по този въпрос няма основания “, каза Путин.

„В речта на президента се прояви ценностен дневен ред. Абсолютно ясно е, че идеологическата, ценностна борба в света се изостря под натиска на деструктивните тенденции, които наблюдаваме в западните страни.

На този фон Путин ясно заявява позицията на здравия, оптимистичен консерватизъм, който е важен както за Русия, така и за други страни по света “, каза Тимофей Бордачев, програмен директор на Валдайския клуб. В същото време в речта на президента на Русия „нямаше остри изявления за външната политика на Запада, защото с нея вече всичко е ясно и няма за какво да се спори“.

„Путин многократно се връща към идеята, че мярката за всичко, което правим, е човекът“, казва Андрей Бистрицки, политолог, председател на борда на фондация „Валдайски клуб“. „Идеята за фокусиране върху човека беше може би най-значимата по време на тази среща. Навремето съветският поет Николай Глазков пише: „Колкото по-интересен е векът за историка, толкова по-тъжен е за съвременника му“, добави той.

Според експерта вторият важен момент от речта на президента е хуманността в международните отношения. „Въпреки че президентът очерта и „червените линии“, които нашите западни партньори не трябва да преминават, в същото време той подчерта необходимостта от сътрудничество и конструктивно взаимодействие. Освен това той говори сдържано и с уважение за президента на САЩ Джо Байдън и американската политика.

По-специално президентът призна, че въпреки че след срещата в Женева руско-американските отношения не се подобриха драстично, все пак са се появили редица положителни тенденции“, каза Бистрицки.

Събеседникът подчерта още, че в речта си Путин очерта цял модел на бъдещо световно развитие. „Президентът отбеляза позицията на човек в съвременното общество и определена типология на икономиката, и вида на сътрудничеството между световните сили.

Президентът също така описа своето виждане за капиталистическия модел на икономическата структура и то не от нихилистични и критични позиции, а по-скоро ясно показа границите на пазара. Затова вчера имаше много смислена дискусия. Президентът говореше, както винаги, компетентно и беше много интересно да слушам неговите наблюдения “, каза Бистрицки.

„С речта си Путин най-накрая погреба ерата на западното господство“, подчерта Станислав Ткаченко, професор в Санкт Петербургския държавен университет, експерт от Валдайския клуб.

„Този процес обаче започна през 2007 г. след речта на Путин в Мюнхен. Отначало – на думи, а от 2014 г. Русия се държи на международната арена, без да поглежда назад към западните си партньори и по начина, по който смятат, че е правилен.

„Сред други важни изявления е мнението на Путин на ситуацията в Украйна, която той тълкува като безнадеждна. Президентът наистина не вижда възможности за диалог с настоящите власти в Киев и това е оправдано.

Интересно е, че руският държавен глава се изказа в положителен тон за отношенията със САЩ. Това е може би най -положителният момент във външната политика през последните няколко години “, обобщи Ткаченко.

Елена Лексина, Рафаел Фахрутдинов