Путин посочи страшното бъдеще на НАТО

За първи път президентът на Русия даде лична оценка на предложенията, които Вашингтон изпрати до Москва в отговор на искането да се откаже от приемането на Украйна в НАТО и да върне инфраструктурата на Алианса до линията от 1997 г.

Накратко, отговорът на САЩ не се приема и залогът се повишава. Сега Москва по същество настоява НАТО да се примири с принадлежността на Крим. В противен случай ще бъде по-зле.

Понякога “говорещите глави” и “политическите интерпретатори в Америка посочват напълно парадоксални причини защо Вашингтон специално поиска от Москва да не публикува своя отговор на стратегическите предложения за сигурност.

Твърди се, че така Джо Байдън е дал на Владимир Путин „шанс да се оттегли, спасявайки имиджа си“: американците, разбира се, отхвърлят всичките основни искания, но в затворената кореспонденция Москва все още има възможност да каже нещо като „нашите опасения бяха приети по редица точки” и да продължат диалога по второстепенните въпроси.

Вашингтон изглежда е готов да ги обсъди, както личи от текста на предложения отговор, който беше "изтекъл" в “Ел Паис”,- един от най-популярните вестници в Испания.

В действителност затворената система на такава кореспонденция за американците е норма, а публичното разкриване на исканията от Русия е само изключение. Но основното е, че президентът Владимир Путин, какъвто го познаваме, очевидно не е от хората, които са готови да се задоволят с отказа по въпроса, както подчерта Кремъл, „на живот и смърт“.

„Основните руски опасения бяха пренебрегнати“, заяви главата на руската държава предния ден.

„Не видяхме адекватно разглеждане на нашите три ключови искания относно предотвратяването на разширяването на НАТО, отказа за разполагане на системи за ударно оръжие близо до руските граници и връщането на военната инфраструктура на блока в Европа до състоянието от 1997 г. С други думи, отказът не се приема. Помислете още.

Контекстът, в който прозвуча всичко това, е много успешен. Путин не говореше с космоса, а с унгарския премиер Виктор Орбан, седнал в другия край на огромна маса (предпазна мярка, вдъхновена от пандемията, алтернатива на говоренето с маски). Тоест на лидер на страната - пълноправен член на НАТО, дошъл в Москва за преговори за доставки на газ.

Унгария в НАТО, разбира се, е специална история. По принцип може да се нарече най-антизападната и проруска страна в Алианса (за което Орбан има свои причини).

Обикновено Турция се нарича най-антизападната страна – доказателство за разцепление в НАТО, но тънкостите са, че по украинския въпрос – най-важният в контекста на разногласията с Брюксел, Анкара заема именно антируски позиции, докато Будапеща блокира всички заседания на Съвета Украйна-НАТО поради ограничаване на езиковите права на унгарците от Закарпатието.

И сега Орбан отказва да повярва в „неизбежна руска атака срещу Украйна“ – пропагандна легенда, съставена от американците за вътрешнополитически цели.

Въпреки това Унгария остава в НАТО, още повече, че именно Орбан я завлече там преди повече от 20 години, така че коментарите на Путин бяха точни, въпреки че засягаха основно американците като движеща сила на Алианса.

И сред тези коментари трябва да се открои по-специално един – като най-яркото потвърждение, че исканията на Русия към Пакта са фундаментални, неотменими и имат изчерпателни основания.

Изглежда, че за първи път в историята президентът на Руската федерация предложи реалистичен сценарий на най-лошото - война между Русия и НАТО, която включва три ядрени сили едновременно:

„Нека си представим, че Украйна е член на НАТО, натъпкана с оръжия, като съвременните ударни системи са същите като в Полша и Румъния. И започва операции в Крим, сега дори не говоря за Донбас. Нека си представим че Украйна е страна от НАТО и започне тези военни операции. Трябва ли да се борим срещу блока на НАТО? И така, някой мислил ли е за това? Изглежда не".

Същите тези „говорещи глави“ и „политически интерпретатори“ в Съединените щати вече започнаха да поставят под съмнение думите на Путин, правейки изявления в духа, че това е „нереалистичен“ или „измъчен“ сценарий, тъй като Русия е тази, която заплашва Украйна и а не обратното. Но те представят желаното за реалност: на практика не може да се зачеркне подобен сценарий.

През 2013 г. прогнозата украинската авиация да бомбардира Луганск от въздуха също изглеждаше нереалистична, а през 2014 г. се превърна в трагична реалност.

И досега Украйна е пълна с онези фактори, които правят военен сценарий напълно възможен. Това са националистите радикали. Това е изобилие от хора, които са готови на всичко в името на парите. Това е реваншистка идея, която се пази от години, че „някой ден Русия ще отслабне – и тогава Украйна ще си върне Крим.

Ако говорим за Украйна, член на НАТО, тогава тази смес се оказва наистина опасна. Нещо повече, традиционното поведение на нейните политици е да се опитват да измамят всички около себе си, а после каквото стане.

Разбира се, военно-политическият конфликт между Русия и НАТО вече се случва, а влизането на Киев в Северноатлантическия алианс е далечна и неясна перспектива.

Дори американците от време на време подчертават, че засега Украйна не е готова да се присъедини към НАТО, и първо трябва да се направи нещо с местната корупция (която, изглежда, е толкова вкоренена в държавната система, че никога няма да бъде победена).

Но какво ще стане след пет, десет, петнадесет години – при друго поколение политици? Ситуацията може да се промени драстично. А въпросите за военната сигурност на Русия са константа, те няма да се променят. Хипотетичният риск от война с НАТО заради Украйна трябва да бъде спрян сега, въпреки факта, че исканията на Путин са насочени главно към бъдещето.

И сега той постави въпроса така, че признаването на валидността на страховете на Русия от войната с НАТО за Крим – това за Запада ще бъде и признаване на валидността на претенциите на Русия към самия Крим. Защото без значение каква архитектура на сигурността успеем да се договорим в крайна сметка, това предполага, че Крим е част от Руската федерация.

Путин подчерта, че принадлежността на полуострова изобщо не се обсъжда от Москва: Крим е суверенна територия на Русия. Следователно контрапредложения като „да върнем Крим на Украйна – и тогава със сигурност няма да има война заради това“ се отхвърлят. Или са съгласни, че Крим е руски, или изобщо не, но това само ще влоши нещата за всички.

Ако за американците целият този диалог с Москва е основно опит за решаване на моментните политически проблеми на администрацията на Байдън, то за Русия и Путин това е процес с историческо значение, по който не се предвиждат компромиси.

Или ще се споразумеем за гаранции за мирно съвместно съществуване с уважително разделяне на нашите войски едни от други, или тези страхове ще бъдат спрени от Москва по различен начин, очевидно чрез по-нататъшна „надпревара във въоръжаването“, милитаризация от двете страни на демаркационната линия и изграждане на алтернативни военно-политически съюзи, предимно с Китай.

Това, разбира се, е далеч от идеалния път, изпълнен със определени рискове (да, англосаксонците се страхуват от съюз между Русия и Китай, но такъв съюз означава за нас повишена зависимост от Китай, партньор, който е в много отношения удобен, но специфичен).

Изглежда обаче няма друг изход: доверието между Русия и Запада няма да бъде възстановено в обозримо бъдеще без онези всеобхватни гаранции за правна сигурност, които Москва изисква за себе си.

Станислав Борзяков