През последните 25 години на преход от комунизъм към демокрация сме имали само четири повода за оптимизъм. Тези моменти се наричат Костов, Сакскобургготски, Борисов и Европейски съюз, сочат данни на агенцията "Галъп интернешънъл", представени днес от политолога и директор на агенцията Първан Симеонов по повод годишнината от началото на демократичните процеси у нас.
Тези четири събития в политическата реалност на съвременната ни история са повлияли на позитивната нагласа в очакванията на българите от правителството на Жан Виденов насам, обясни Симеонов. Това показвал политическият наивитет на хората, но също така показва и че е имало проблясъци на оптимизъм, особено в периода на влизането на България в ЕС. <br /> <br /> &quot;Преходът в България формално свърши през 2007 г., но на практика свършва сега - на 25-ата годишнина, когато идва новото поколение, а предишното - това, което отхвърли режима и положи основите на демокрацията, се оттегля&quot;, коментира д-р Петър Николов от Института за дясна политика на кръгла маса за равносметката от прехода, организирана от &quot;Галъп&quot;. <br /> <br /> <img width="443" height="260" src="/documents/newsimages/editor/201411/уеуи, е.JPG" alt="" /><br /> Графика: &quot;Галъп&quot;<br /> <br /> Проблемите на прехода са два: това, че революцията е направена от хора, израснали в комунизма и отгледани във и с лъжа, и също, че моделите, които са използвани за реформи в държавата, са изцяло заимствани от другите бивши социалистически държави, а не са потърсени собствени решения, казва Николов. <br /> <br /> Политологът е убеден, че с новото поколение ще започне и нов вид преход, в който младите хора, отгледани в различна система, ще наложат своите ценности и модели на управление и работа. Според него обаче това не означава нещо добро, тъй като младите хора са далеч от волята и капацитета, които са необходими за истинска реформа на демокрацията. <br />