Радан - треньорът на отбора на затвора

На прага на есента водещи реформатори взеха да капят като зрели круши. Първи бе Веселин Пенев, областен управител на София и зам.-председател на НПСД – партията на Касим Дал и Корман Исмаилов.

Припомням, че Пенев подаде оставка, въпреки многократно декларираното си нежелание да прави това, след изрично настояване на премиера Борисов. Нещо повече – Пенев обиколи няколко пъти студията, за да се жали, че лошата прокуратура не била съвсем наясно за сделката с „царските конюшни“, че цената от 90 лева на квадрат, на която той продаде държавна земя непосредствено до жълтите павета, не е съвсем грабеж. Абе, че ние нещо не сме доразбрали.

Недоразбран остана и кметът на Перущица – Ради Минчев от ДСБ, доста близък до Радан Кънев по признания на втория. Минчев бе обвинен в далавери със старо желязо, а защитник в съда му бе лично Атанас Атанасов, зам.-председател на ДСБ.

Недоразбран остана и самият Радан. Който някак не успя да обясни защо шефът на щаба на ДСБ – Стоил Яков – в качеството му на шеф на военната фирма „Терем“ сключва договори с кума на Радан Кънев. Името му е Васил Танков, ако случайно сте забравили.

Разбрахме, обаче, нещо друго за Радан. Защо брани Николай Ненчев, военен министър в оставка?

Защото явно армията е черната каса на ДСБ.

И ето, че днес дойде време за втора серия от епизода „Радан треньора на отбора на затвора“.

В случая Радан се маскира като адвокат.

Отиде с Ненчев в следствието и скочи да го брани, след като стана ясно, че срещу министъра, който на събранието на ДСБ се кле във вярност на костовистите, е повдигнато обвинение.

Наистина точната дума за Кънев е маскиране.

Той се направи на адвокат, дори не беше прочел обвинителния акт. Ето и точните му думи след повдигане на обвинението срещу Ненчев:

„Обвинението е за нарушен материален интерес на руската компания.“

Твърдение, на което говорителят на прокуратурата Румяна Арнаудова отговори така:

„Твърденията на Ненчев и адвоката му Радан Кънев, че обвинението е свързано със сключените договори с Полша за ремонт на МиГ- те категорично не отговарят на истината. Разследването на прокуратурата е установило, че заради действията на министъра е имало реална опасност за Българската армия. През 2015 г. Ненчев не е осигурил авиационна безопасност и летателна годност на военновъздушните сили на страната ни.“

Какви МиГ-ове тогава? Какви пет лева? Какви чудесии? Съдят го, че е поставил на риск пилотите, че не е осигурил адекватна защита на българското небе. За какви руснаци говори Кънев тогава?

Пак се оправдават с диверсии и хибридни войни, милите реформатори. Пак хвърлят въдици за биещата се денонощно с Путин русофобска общност из социалните мрежи.

Ненчев и Кънев пак се изкарват идеологическо чисти поборници за свята и дясна реформаторска мисъл.

Пак станаха за смях.

Станаха за смях досущ като Плевнелиев, който обясни, че московски хакери ударили сайта на ЦИК вечерта на първия тур от местните избори миналата година. Навярно Кремъл се вълнува от разпределението по Хеър-Нимайер на мандатите за съветници в община Стрелча. Зор им е колко гласа ще вземе педофилът Евстатиев? Да, да и един мармот...

Ненчев пък лично стана за смях когато в. „Сега“ публикува следното заглавие: „Ненчев се отметна и купи двигатели за МиГ-29 от Русия. Министърът две години се кълнеше, че няма да опре до руските производители.“

А точно изданието на Сашо Дончев едва ли може да се упрекне в липса на симпатии към реформаторите, даже напротив – хвали си ги често.

Да не говорим за провалената обществена поръчка за въпросните двигатели. След която се премина към пряко договаряне – генератор на корупция и измама. Още тогава Николай Ненчев трябваше да подава оставка. Трябваше, но не би.

Значи цялата измислена битка на Ненчев за двигателите на МиГ-овете е била фалшива. Ужким искаше да работим с Полша, че руснаците били лоши, ужким той защитавал евроатлантическия ни избор.

Даже Радан дрънкаше тази фалшива теза по сутрешните блокове. Ненчев бил гарант, че гледаме на Запад. Борисов и другите се клели в дявола, само земеделецът бил стожер на свободата и демокрацията.

Но да се върнем на вече зададения по-горе въпрос:

Как Радан опозиционер номер 1 скочи на бой за министър на Борисов? Нали властта беше гадна, нали реформаторите, които останали в кабинета били службогонци и кариеристи, нали пътищата му с тях се били разделили?

Е, щом иде реч да скрие уликите от ДСБ пиршеството в армията – явно е пръв на амбразурата.

И не защото Ненчев обясни на конгреса на тъмносините, че бил техен министър. Какво от това? Тя и Дончева разказа колко са умни, а пък те й пляскаха.

А защото армейското ведомство бе основна касичка на ДСБ през последните две години. Оттам идваха основните източници за финансиране в посока „Кърниградска“.

Затова Кънев е рамо до рамо с военния министър в оставка. Трябва да замита следи. Дреме му иначе за Полша, Русия, МиГ-ове, СУ-та и подобни. Дреме му и за РБ, на който все още е член Ненчев.

Защо не скочи в подкрепа на Москов? С какво Ненчев е по-добър?

Отговор – с това, че крие ключа към мръсните тайни на ДСБ и Радан Кънев. Тайни, които разказват как една партия, самоназовала се коректив на властта, две години смука милиони от държавната софра.

Пък за наивниците нека останат лафовете на Ненчев от миналата година. Там да останат и критиките на БСП, че с договорката с Полша ощетявал хазната с 3 милиона евро. Вероятно пасивът за държавата от цялата одисея, от трагикомичния „двигателгейт“ е много по-серозна.

Борил се с Русия, защитавал националните интереси, двигатели и прочие щуротии. За кокала е битката, уважаеми, за кокала.

А битката на прокуратурата пък е достойна за уважение. Барем накрая Радан наистина стане треньор на отбора на затвора.

Източник: Иван Иванов за Хипотези