Радев и Нинова в схватка за четворния кабинет на ПП
Президентът се опитва да яхне Столетницата чрез свои кадри в изпълнителната власт
Не разправиите между преговарящите формации за бъдещо правителство, а тежкият конфликт между лидерката в оставка на БСП Корнелия Нинова и спечелилият втори мандат президент Румен Радев може да се окаже препъни камъка за четворен кабинет на “Продължаваме промяната” (ПП). Това коментираха източници, близки до ръководството на БСП и на “Дондуков” 2, цитирани от “Труд”.
Напрежението по оста Нинова-Радев ескалирало в нощта, когато съпредседателите на ПП Кирил Петков и Асен Василев дотърчали на “Позитано” 20 в четвъртък малко преди полунощ.
Тогава Петков и Василев се ангажирали да изключат от бъдещо правителство кандидати от “президентската квота”. Двамата обещали на Нинова да вземат хора на Румен Радев точно заради гнева на Нинова, че държавният глава искал чрез редовен кабинет да овладее тотално БСП.
В отговор президентът обявил, че при никакви обстоятелства Нинова не бива да получава шефския пост в парламента. От БСП вече са заявили неофициално, че няма как Бойко Рашков да мине за човек от тяхната квота и да остане начело на МВР. Социалистите са против и служебният премиер Стефан Янев да оглави военното министерство.
Самият Янев пък трудно ще се върне на “Дондуков” 2, тъй като отношенията с Радев били вече обтегнати заради сериозни разминавания по отношения на кадри в служебния кабинет.
Вицепремиерите Гълъб Донев и Атанас Пеканов също били извън сметките за ново правителство. Първият - заради сблъсъка си с Василев и Петков по време на първия служебен кабинет, а вторият - нямал никакво лоби, бил откритие на Радев покрай участието му в стаж в БНБ.
БСП към този момент няма сигурни ведомства освен социалното министерство и здравеопазването. За там се спрягат съответно Георги Гьоков или Драгомир Стойнев, а за мястото на Стойчо Кацаров - проф. Георги Михайлов.
Социалистите имат амбиции и към едно от най-ресурсните ведомства - земеделското министерство, за което обаче от “Има такъв народ” (ИТН) имат също амбиции чрез Пламен Абровски. От БСП може евентуално да получат и министерството на отбраната, ако Кирил Петков действително спази уговорката да не оставя министри, избрани лично от Радев в бъдещия състав на правителството, но и не вземе ведомството за ПП.
Доказателство, че има напрежение по оста Нинова - Радев е пост във фейсбук на главния секретар на президента полк. Димитър Стоянов от миналата събота (27.11), ден след среднощната среща на Петков и Василев с Нинова.
Тогава изненадващо Стоянов написа: “Тагарев участва в преговорите за коалиционно управление в област “Национална сигурност” като част от екипа на ПП “Продължаваме промяната”. Вие сериозно ли? А не, благодаря!”. Главният секретар на Радев атакува проф. Тодор Тагарев, но с това наля вода в мелницата на “кадровиците”, които видяха в Тагарев бъдещ министър на отбраната.
От вътрешната опозиция на БСП пък започнаха също залпови критики към преговорите за бъдещо правителство, а причината - че всички опоненти на Нинова логично остават без дялове във властта.
Търгуват списъци с имена
Разпределят порциите по четири формули
Смятат местата и в парламентарните комисии
Четири формули за разпределянето на порциите във властта коментират партийците от бъдещата четворна коалиция. За пръв път официално една от тях бе осветена от проф. Румен Гечев от БСП.
“Според парламентарната тежест би следвало “Продължаваме промяната” да има най-много - 8 министерски кресла, а на БСП като втора партия в коалицията, най-вероятно ѝ се полагат 4, за ИТН - 3, ДБ - 2”, заяви Гечев пред БНТ и хвърли смут в редиците на останалите бъдещи партньори във властта. По думите му честно било квотите да се разпределят според парламентарната тежест на преговарящите формации.
“Това, което знам е, че е постигнато съгласие всяка партия да получи според парламентарната си тежест, а вече конкретните ресори - би следвало от тези квоти да се подберат хората, които са най-добре подготвени”, каза Гечев.
Според математика проф. Михаил Константинов предложението на Гечев е възможно най-несправедливото и най-нечестното, тъй като БСП и ИТН имат почти равен брой депутати - 26 и 25. Той припомни, че трите малки партии БСП, ИТН и ДБ (16) имат общо толкова народни представители, колкото “Продължаваме промяната” (67). Чисто математически, според Константинов, най-справедливата коалиционна формула е 8-4-4-2.
Третият вариант който би могъл да се постигне чрез политически компромис и разбирателство между формациите е 9-3-3-3.
От вторник се коментира и още по-екзотичният вариант - 8-4-4-1. При него от ДБ ще вземат само един министерски пост. Но срещу това хората на Христо Иванов и Атанас Атанасов са поискали да имат позиции в ключови агенции и държавни бордове.
Търговията със списъците с имена продължава паралелно с финалните преговори по политиките. В разпределянето на постовете в изпълнителната власт влизат и позициите в парламентарните комисии.
Разкритията ще влязат в анкетна комисия
Военно-промишленият комплекс става ябълка на раздора
Огромни апетити за евентуална приватизация
Крехкият сговор между четирите формации, скрепен с обещания по време на преговорите, може да рухне още в първите дни на новия парламент. Още идната седмица се очаква от ГЕРБ да поискат анкетна комисия за скандалната ситуация в Държавната консолидационна компания (ДКК).
Повод са разкритията на единия изпълнителен директор Рая Каназирева и двама от членовете на Съвета на директорите Радостин Вазов и Диляна Софиянска за втория изпълнителен директор Ваня Караганева. Караганева е лично назначение на Кирил Петков, но бе освободена след фрапиращи нарушения, констатирани от Съвета.
От ИТН може и да подкрепят създаването на подобна анкетна комисия, защото са твърдо за разкриването на всякакви задкулисия.
В същото време Военно-промишленият комплекс е в активите на ДКК, където има огромни апетити, особено след обсъжданата по време на преговорите между четирите формации евентуална приватизация на държавни дружества и на дялове от състава на ДКК.
Парламентарна анкетна комисия за скандала “Караганева” ще е сериозното изпитание за разнородното мнозинство на “промяната” и ще гарантира високо напрежение още преди доразпределянето на постовете в агенциите и ключови служби.
Кирил Петков вече бил поел ангажимент да запази служебния икономически министър Даниела Везиева, но скандалът от понеделник вечерта с ДКК създал проблем в конфигурацията на бъдещия кабинет и персонално за Везиева.
Тя пък от своя страна дала да се разбере, че вече е много наясно с важни въпроси от икономическото ведомство и ако бъде елиминирана от властова позиция, може да се окаже интересен събеседник в телевизионни студия.
Професор Антоанета Христова, политически анализатор: Форсирано правителство с кратък живот
Формулата за коалиционно правителство, която в момента е в процес на преговори, е съставена от партии, които са под външен натиск. Форсирани са отвън и са принудени да участват в каквато и да е форма на правителство. На първо място, поради натиска от страна на техните избиратели, на второ място, поради разклатеното положение на техните лидери, визирам БСП и “Демократична България”.
Стремежът към власт в конкретния случай не е основание за правенето на смислена политика. Формациите не показаха до този момент способност за смислен дебат. Разговорите са предимно проформа, като прелюдия към инженерно форсирано правителство, което ще има кратък живот.
Цветанка Андреева, политолог: Бъдещи конфликти в стратегиите за реформите
В политическите преговори, под повърхността на привидното разбирателство и политическа сговорчивост, тлеят много конфликти и нестабилности. Първо, това са вътрешнопартийните опозиции. Виждаме колко са силни в БСП. Там е ясен конфликтът по оста председателят на БСН Нинова и президентът Радев - неговото вмешателство в БСП и идентифицирането му с политическата опозиция на Нинова вътре в партията.
Подобни процеси виждаме и при “Демократична България”. Там също голяма част от периферията и части от членската маса не са съгласни ръководствата им да влизат в тясна коалиция с министри.
На второ място в тази конфликтна нестабилност можем да разгледаме и взаимната подозрителност към целите и кадрите на партньорите между отделните партии. На трето място, виждаме бъдещи конфликти в стратегиите за реформите, с които тази коалиция се легитимира. Най-много ме притеснява как ще се развие съдебната и антикорупционната реформа, в името на които се изгражда тази коалиция.
Възможностите на коалицията не достигат като парламентарно мнозинство - тя ще бъде в условията на парламент, в който ще има и ярка опозиция. Преговорите не дадоха отговор как ще се развие съдебната и антикорупционната реформа. Заявката е това правителство да бъде стабилно, те чертаят 4-годишен мандат на фона на всички кризи и стресът, който вече го има в обществото.
Но очакването е, че това ще е временно правителство, което ще пренесе властта, държавата и обществото през зимата. Коалиционните партньори чисто стратегически чертаят дълъг път, но все още търсят идеологията на тази коалиция - те се страхуват да я нарекат лява, макар че са под егидата на политическия проект на един ляв президент - “Продължаваме промяната”.
Идеологията анти-ГЕРБ вече е тотално износена и това не може да бъде стойка на коалицията, нито да бъде обществена легитимация. Късият живот на това правителство ще бъде свързан и с общественото мнение. Хората са настроени да видят ефективно управление на кризите и са нетърпеливи към грешки и нови политически несъстоятелности.