Радомир Чолаков: Защо Румен Радев вече не е президент

Гражданската власт се основава на уважение и базисно доверие

Съжалявам, че трябва да го кажа, но г-н Румен Радев изгуби качеството на президент на България. Той вече не е и не може да бъде президент на България. А дори и случайно де юре да бъде преизбран в неделя той де факто няма да бъде президент на България.

Това коментира Радомир Чолаков в Труд.

Защото много ясно показа, че не уважава една огромна част от народа си и поведе война срещу него. В началото изглеждаше, че войната му е лична, срещу Бойко Борисов.

После я разшири срещу цялата партия ГЕРБ, зад която стоят поне 700 000 души и я направи лична и за тях. После по най-грозен начин обиди нашите сънародници от турски произход, тоест още едни 400-500 000 души.

И накрая тръгна срещу БСП, на която дължи всичко, което е. Не питам какво е обещавал на „Има такъв народ“, Демократична България и ИБГНИ, но, каквито и ангажименти да е поемал към тях, не ги е спазил.

Той обяви война на политическата система. А обявяването на война срещу политическата система означава обявяване на гражданска война. Такава война не може да бъде спечелена, освен с интриги, заплахи, корупция и терор. А това ще довърши България, независимо дали той си мисли, че я спасява или не.

Румен Радев просто не разбира трансцедентната природа на властта. Не разбира, че гражданската власт е различна от военната. Който е ходил в казарма знае, че военната власт се основава на страх и принуда.

Гражданската власт се основава на уважение и базисно доверие. Заради това фундаментално неразбиране Радев не може да упражнява гражданската власт и фактически я губи. Въпросът е да не завлече България след себе си.

Как се докарахме дотук? Как стара, горда партия като БСП позволи един човек, когото тя извади от нищото и изнесе на раменете си, да я разбива, унижава и да u казва кой ще u бъде председател и кой не?

Само да вметна, приятели от БСП, че той и към ГЕРБ отправяше индиректни послания да си смени лидера. Отговорът, който получи, беше: „Гледай си работата!“ Така се прави, ако искаш да те уважават! На този, който изобщо си позволява да отправя такива неприлични предложения ти не дължиш нищо, а още по-малко уважение. Защото той показва, че не те уважава.

Ако такива призиви идват от страна на държавния глава, това означава, че той се превръща автоматично в един от играчите на партийния терен и с него трябва да се държим точно като с такъв. Защото той вече е спрял да е държавен глава.

Останалите партии, така наречените „партии на протеста,“ които твърдяха, че представляват десни избиратели, си знаят какво им е и какво им беше причинено. Жал ми е, защото във всички от тях имам познати и приятели.

Как тези интелигентни и умни хора можаха да бъдат измамени и разгромени по такъв елементарен начин от една малка група бивши военни? Защо позволихте да ви изработят, колеги? Защо предадохте десните ни избиратели?

Румен Радев каза, че ще извади свой проект за нова Конституция. Не трябваше да бърза да го съобщава, но опиянението му от резултатите от парламентарните избори, в които „неговият“ политически проект е първа сила, го накара да се издаде. Какво според вас ще пише в този проект? Президентска република?

Радев да назначава правителствата, пожизнено? Да попитам останалите партии: това ли искаме? Това ли искате? Настина ли го искате? Наистина ли искате демокрацията да приключи? У хората, запознати с историята се налага усещането, че живеем в 1934-а година.

Точно Румен Радев едва ли може да влезе в обувките на цар Борис III, но може пък да иска да пробва. Само дето тогава сме били монархия, а сега сме република. Ако не искаме да сме република и ще връщаме монархията, по-добре да я бяхме върнали още през 2001 година. Онази поне щеше да е диалогична и възпитана, а нямаше да ни обижда и насилва.

И със сигурност щеше да ни представлява по-добре пред света. Тази и пред комшиите ни вече няма авторитет и ще им прави всички мислими и немислими отстъпки, само и само да удължи живота си с някой месец. Мигар вече не започнаха да се отказват от най-романтичната част от българската история, без да ни питат?

За пръв път от началото на прехода български общини демонстрираха на държавния глава на България, че той не е желан на тяхната територия. Как ви изглежда държавният глава да поиска да посети някой град и цялото ръководство на този град да откаже да го почерпи дори и едно кафе? Броят на тези градове се увеличава главоломно.

Вижте къде Рашков започна да вилнее и ще разберете в кои общини г-н Румен Радев вече не е добре дошъл. Как той възнамерява да си върне уважението на тези общини? Ще обяви война на местната власт? Ще изкара по площадите танкове?

Ще вкарва кметовете в затвора? Или ще ги подкупва с пари? Отсега да ви кажа - последното ще е. Това още повече би намалило уважението към властта, а Радев, ако случайно остане президент, ще продължава да я губи все повече и повече.

И накрая, ако случайно остане президент Радев ще си отмъщава лично. При него всичко е лично, изглежда човекът е така устроен. Първи ще пострадат кандидатите ни за президент и вицепрезидент Анастас Герджиков и Невяна Митева и техните близки.

После сме наред всички ние. Трябва да го разбираме, той е военен, поставил си е стратегическа цел - унищожаване на противника - и ще я преследва с всички позволени и непозволени средства. На война, като на война. Лошото е, че бойното поле е България, но това изглежда няма значение.

В неделя ние българите, всички ние, хората от София, от големите и малките градове, и от селата, трябва да изберем как искаме да продължим да живеем заедно. Дали ще има мир, спокойствие, дали животът ни ще бъде предсказуем, дали ще решаваме проблемите си в разумен диалог и взаимно зачитане и в крайна сметка дали ще се уважаваме?

Или ще изберем да бъдем подчинени на една еднолична, нетърпяща възражения воля? Ще изберем дали вярваме, че сме родени свободни и равни. Или ще допуснем омразата, която разяжда умовете и парализира обществото от повече от година насам да доведе до това да се откажем от правата си и да позволим някой да прави с нас и с държавата ни това, което той намери за добре?

В момента държавата се управлява с омраза. Не, няма да стане така. Няма да стане с омраза. България заслужава да се управлява с любов към хората, с емпатия, с доверие, с уважение. Ще бъде. От всички нас зависи това да стане по-скоро.