Изборите за 41-то Народно събрание вече са история. Резултатите от тях обаче предстои да се материализират в нова конфигурация на политическите сили в парламента, която да излъчи следващото правителство на България. Доколко важен е този процес за една от най-проблемните членки на ЕС и с какви трудности ще се сблъска българското общество? Анализ на Георги Папакочев от Дойче веле:
Тежкият &bdquo;двустепенен&rdquo; изборен маратон през това лято финишира с парламентарния вот и българите биха могли да кажат най-сетне: &bdquo;Достатъчно, изпитанието завърши!&rdquo;. Едва ли обаче от малката балканска държава ще се чуе въздишка на обществено облекчение, защото трудното тепърва предстои. Безспорният победител ГЕРБ, който в изборната нощ чу очакваното &bdquo;Кралят е мъртъв, да живее кралят!&rdquo;, предстои не само да влезе в управлението с летящ старт и да се учи на него в движение поради кризисната икономическа обстановка, налагана от рецесията в страната и глобалната икономическа криза, но и да възстанови поне частично доверието на европейските партньори към все още най-бедната и корумпирана членка на ЕС.<br /> <br /> Главоломната загуба на БСП, която оглавяваше досегашната управляващата тристранна коалиция, предизвика толкова силен шок сред бившите комунисти, че в изборната нощ те най-сетне признаха, макар и със скърцане на зъби, че основна роля в техния, а и на другия партньор от &bdquo;тристранката&rdquo; провал в крайна сметка изиграха непремерените и недопустими от европейска гледна точка изказвания на лидера на ДПС Ахмед Доган в хода на предизборната кампания. Така освен всичките провали на досегашното управление, то трябваше да понесе и последствията на &bdquo;приятелския огън&rdquo;, който умишлено или не изпрати едните в опозиция, а другите &ndash; зад оградата на българския парламент.<br /> <br /> Тревожен, естествено, е и стабилният изборен резултат на крайните националисти от &bdquo;Атака&rdquo;, чиито като цяло ксенофобски тези и лозунги все по-често се репродуцират буквално и от други политически формации, като например фамозната РЗС, чийто тон по отношение на турското малцинство в страната е в пълна хармония с политическите тромпети на &bdquo;Атака&rdquo;. Напук на социологическите прогнози, изборите изненадващо поразчистиха политическия &bdquo;калабалък&rdquo; в България, макар и да оставиха след себе си доста горчив вкус в устата на избирателите и европейските партньори на страната. <br /> <br /> <b>Предизборни &bdquo;рекорди&rdquo;</b><br /> <br /> Всъщност едва ли можеше да се очаква и нещо по-различно, след като българите в продължение на месеци наблюдаваха с омерзение жалките политически &bdquo;маймунджулъци&rdquo; в предишния парламент и около изборите &ndash; поява и сублимиране на странни депутатски групи, възникване на партии &bdquo;мюрета&rdquo; /изкуствени патици/ като неясни политически субекти с още по-неясни задачи, поставени им от заможни кукловоди в сянка, опити за проникване на откровени престъпници в законодателната власт пряко от подсъдимата скамейка, наивно глуповата партийна пропаганда и... вездесъщият ваксаджийски пропаганден метод за очерняне на политическия не опонент, а противник, враг.<br /> <br /> Тазгодишните избори за първи път така ярко бяха оцветени от наченки на истински етнически екстремизъм, при който разтърсващите предизборни &bdquo;изповеди&rdquo; на известен партиен лидер за представите му, свързани с механизмите на властта и корупцията, радикализираха както неговите избиратели, така и отколешните му яростни противници сред националистическите кръгове, а и вече не само тях. Което принуди час по час президента и досегашния премиер с вопли да призовават по медиите към етническа толерантност и спокойствие.<br /> <br /> <b>Реалността ще засенчи бързо еуфорията</b><br /> <br /> Оказа се, че купуването на гласове и другите &bdquo;хитринки&rdquo; за осигуряване на т.нар. &rdquo;контролиран вот&rdquo; на избирателите могат спокойно да наредят България високо в европейската класация за рекордите на Гинес. Най-тъжното е, че българинът е докаран дотам в своята сиромашия, че е готов да продаде гражданската си съвест за дребна сума, замразено пиле или платена сметка за вода или ток. Подобно на наркоманите, които гласуват контролирано за безплатна доза-две наркотик, много групи местни избиратели демонстрираха готовност да продадат всичко единствено за своето физическо оцеляване и евентуално работно място. Изборният туризъм, характерен единствено за България, и този път постигна завидни висоти.<br /> <br /> Така или иначе задушена от икономическата рецесия и многобройните &bdquo;батаци&rdquo; в държавата, еуфорията на победителите във вота ще премине обидно бързо, за да отстъпи място на тъжните реалности в малката балканска държавица. От това как ще подходят към тях новите управляващи зависи не толкова представянето им във властта, а връщането на доверието и нормалността сред българското население. Задача сложна, тежка и много деликатна. Казано иначе - радост в мъка, мъка в радостта.<br /> <br /> /БЛИЦ