Рашков ще оглави ли КПКОНПИ? Да се готвят Божков и Василев

България има ново правителство с премиер Николай Денков –  това е новината, която всички очакваха. За пръв път от почти година имаме редовен кабинет. Вярно, малко нетипичен, дори според някои – с противоречаща си с Конституцията договорка за ротация, защото основният ни закон не предвижда такова свободно интерпретиране и менкане на премиерския пост, пише "Флагман" в свой анализ.

Но е факт, нека ни е честито толкова дълго чаканото правителство.

Черни облаци надвисват

Преди да успеем още да се порадваме, макар и с всичките условности, които включва тази радост, започнаха да се появяват първите черни облаци на хоризонта. „За” кандидатурата за премиер гласуваха 132 депутати, 69 бяха против, а сред подкрепилите кабинета бяха и двама депутати от ДПС - Мустафа Карадайъ и Делян Пеевски.

Някои побързаха да кажат – това е преднамерено действие от страна на ДПС, нарочно искат да настроят още повече противниците на правителството.

Да, така или иначе техните два гласа не бяха нужни, и без тях кабинетът минаваше, а и Пеевски побърза да заяви: „Очаквам от правителството да извършат тази конституционна реформа. Затова се включваме с председателя на ДПС Мустафа Карадайъ в комисията по конституционни въпроси. Кабинетът не го подкрепяме като кабинет, като състав”.

Хубаво, нека е така. Как обаче да си обясним гласуването малко след това, след което доскоро недолюбваният от всички депутати, попаднал и в списъка „Магнитски”, този, срещу когото (почти) всички партии протестираха, беше избран от Народното събрание за член на парламентарната комисия по конституционни въпроси.

Е, по време на дискусията стана ясно, че "Демократична България" и "Продължаваме промяната" няма да подкрепят номинацията му, но в действителност  8 депутати от ПП/ДБ гласуваха само въздържал се, 50 бяха „против”, а пък „за” Пеевски гласуваха 64 депутати от ГЕРБ-СДС, 34 депутати от ДПС и 11 депутати от ИТН, 1 депутат от ГЕРБ-СДС и 16 депутати от БСП бяха против, а ПГ на "Възраждане" не участва в гласуването.

Не изглежда толкова категорично да се противопоставиха от ПП/ДБ на тази кандидатура, дори напротив, сякаш по задължение и знаейки, че тя ще мине, гласуваха „против”.

КОЙ

И изведнъж той (КОЙ?) стана отново приемлив. И не просто приемлив, а както самият Пеевски заяви, заедно с ПП-ДБ готвят нов законопроект за промени в Конституцията, който после ще обединят с проекта на ДПС. Малко объркано стана, нали? ДПС и Пеевски, заедно с ПП, ДБ и ГЕРБ ще правят реформи в основния закон, които реформи ще доведат и до така лелеяната съдебна реформа, което пък от своя страна (ако не се случи още по-рано) ще елиминира главния прокурор Иван Гешев.

Същият главен прокурор, зад когото дълго време заставаха ГЕРБ и ДПС, а за вторите дори се говореше, че те са го посочили за тази позиция.

Страната на неограничените възможности, нали така казваха на Америка. Ние пък можем да се самоименуваме Страната не безпринципните коалиции, Страната на неизпълнените обещания или пък Страната на политиците, които сами влизат в противоречие с предизборните си обещания, цели, идеали. Идеали е силно казано, де, коя пък наша партия има идеали... 

Както и да е. Затваряме си очите за Пеевски, но едва преглътнали първата горчива хапка, друга неочаквана новина стигна до нас. Министърът на финансите Асен Василев връща Румен Спецов като шеф на Националната агенция за приходите (НАП), проекторешението се очаква да бъде гласувано от Министерски съвет още днес (бел.авт. – сряда), като се освобождава досегашният директор на приходната агенция Борис Михайлов.

Спецов бе шеф на НАП и при предишния мандат на Асен Василев като финансов министър. 

На него именно ГЕРБ нееднократно искаха оставката с мотиви „данъчна измама”. Както беше казал Христо Гаджев (ГЕРБ) преди време  - "Има голям проблем с морала на този човек, който продължава да бъде шеф на НАП”. Но явно вече моралният проблем е разрешен...

Ставайки дума за Спецов и Пеевски, да припомним, че именно първият, според редица журналисти, изпра втория, като през 2021 г. НАП обяви, че нямало открити нарушения в декларираните от депутата от ДПС данни.

Самото искане на Асен Василев да се върне като финансов министър също предизвика недоволство сред ГЕРБ, а и от ДБ не са били крайно очаровани, но в името на... (само да си поема въздух да изброя всички клишета) националното съгласие, в името на България, в името на обществото, в името на всички нас, всеки преглътна тази крайно одиозна фигура, само че забравихме, че той пък върви в комплект със Спецов. А, щях да забравя, а къде е „Просто Наско”?

Керванът си върви, кучетата вече даже и не лаят

Междувременно ДПС и ПП/ДБ проведоха нова серия от разговори за конституционната реформа. За това съобщи отново Пеевски, който бе забелязан да излиза заедно с Йордан Цонев от стаята на зам.-председателя на парламента Никола Минчев, където се срещна със съпредседателя на "Продължаваме промяната" Кирил Петков.

Направо ми е жал за Петков – как ли, милият, е преживял да се колаборира с едно от лицата на мафията, с този, срещу когото дълго време беше насочена и реториката на ДБ, и тази на ПП.

С голямото зло, както често беше определян Пеевски. С олицетворенито на модела КОЙ. Или пък да не го мисля толкова Петков, пред бившия ни министър-председател надали стоят такива морални дилеми.

Да се готвят Рашков, Божков и Василев

Не по-малко трудна би трябвало да е моралната дилема и пред ГЕРБ, чиито избиратели вече се притесняват дали с това темпо скоро няма да видим на някой сладък пост и Бойко Рашков. Например шеф на КПКОНПИ. 

Но май само УЖ има някакви вътрешни борби в душите и умовете на нашите избраници. В действителност, съдейки по бързината, с която клетият суверен само бива уведомен какво са решили тези над него, надали някой депутат или министър има каквито и да е терзания.

А може би трябва да очакваме и завръщането от странство на бизнесмените Васил Божков и Цветан Василев. Не смея да ги нарека по друг начин, че следейки хронологията на събитията от последните дни... не знам, не знам...

Но пък иначе бяхме обнадеждени, толкова дълго чакахме редовен кабинет, чакахме и съгласието между големите партии, надявахме се, че макар и направили тежки компромиси, следващите им решения ще бъдат принципни, адекватни и насочени към решаване на най-важните проблеми в страната. Не би.

Само после да не се чудим, че институционалната криза продължава, дори се задълбочава (още ли, бе?), защото недоверието към парламент, правителство, президент, партии и политици не просто расте, то заплашва буквално да взриви привидното съглашение, което настъпи. Въпрос на време е, бъдете сигурни.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук