Разделянето на Сирия: петрол, газ и мир
Навършват се 101 години от споразумението Сайкс-Пико /На 16 май 1916 г., преди 101 години, британци и французи подписват тайна сделка, за да прекроят границите на Близкия изток. Споразумението Сайкс-Пико игнорира политическите стремежи на арабите и разделя Близкия изток между Великобритания и Франция, като определя и до днес политиката в Близкия изток/ и в светлината на непрекъснатата гражданска война в Сирия е време да попитаме: "Как това работи за вас?"
Споразумението Сайкс-Пико формализира британските и френските сфери на влияние в Близкия изток и подготвя сцената за френски мандат за Сирия и Ливан, който се проведе от 1923 до 1946 г. През 1936 г. Али Сюлейман ал-Асад, дядо на сирийски президентът Башар Асад, както и други известни личности Алавити потърсиха френския президент Леон Блум в опит да останат под френска защита: "духът на омраза и нетърпимост посади своите корени в сърцето на мюсюлманските араби към всичко, което е немюсюлманско и завинаги е подхранван от духа на ислямската религия. Не съществува надежда, че ситуацията ще се промени. Следователно, ако мандатът се отмени, малцинствата в Сирия ще бъдат изложени на риск от смърт и унищожение ..."
Идеите на Ал Асад са навременни, в светлината на съвременното предложение на Джамшийд и Карол Чокс от Университета в Индиана за "безпристрастен план за разделяне" на Сирия. Предложението би допълнило прекратяването на огъня с разделяне по етнически признаци (при едновременно преместване на населението) и Русия, Иран и Турция нямат роля в процеса, защото са действали като воюващи. По-голямата част от сунитските араби ще получат провинциите в центъра и на север, кюрдите ще заминат на североизток, алауитите и шиитите ще запазят средиземноморските крайбрежни провинции, християните, друзите и евреите ще споделят югозапада и юга, а язидите ще получат анклав на границата между Сирия и Ирак.
Предложението признава, че многото секти на Сирия никога не са били "обединени от секуларизма и толерантността" и че безмилостната борба от 2011 г. насам е изострила етно-сектантството. Автономните области могат да осигурят система за сигурност за малцинствените християни, евреите, друзите и язидите, чието сътрудничество с режима на Асад им осигури защита и които ще искат да избегнат сунитското възмездие.
Четири фактора ще затруднят преговарящите за споразумение за етническа автономия: нефтът и природният газ в басейновата провинция Левант; Две конкуриращи се предложения за газопроводи, които преминават през Сирия; Иранският транспортен коридор през Сирия, с който Иран трябва да подкрепи режима на Асад и неговия ливански съюзник Хизбула; И сирийските бежанци и вътрешно разселените лица.
1. Анализът, основан на американски геоложки проучвания показва, че в провинция Левант има потенциални възстановими ресурси от "1,7 милиарда барела петрол и 122 трилиона кубически фута [природен] газ, която е в офшора на Израел, ивицата Газа, Ливан и Сирия. Израел развива своите полета и се превръща в енергиен износител. Ливан вероятно има подобни богатства и е приел законодателство, уреждащо проучване за нефт и газ, но развитието е спряло, тъй като Ливан и Израел спорят за територия от 300 квадратни мили, която и двете страни претендират, че е в техните изключителни икономически зони. Газът във водите на Газа няма да бъде безопасно да се развива, докато израелците и арабите не сключат мирно споразумение, а палестинците не предприемат строги мерки за прозрачност, заради ширещата се корупция на палестинската власт. Сирия има ограничени запаси от петрол в източната част на провинция Deir ez Zor, които са били продуктивни през гражданската война, когато и режимът Асад, и ISIS са ги ползвали за контрабандата на петрол за Турция.
Етническите държави / автономните области вероятно ще изискват дял от приходите от нефт и природен газ от полетата, разположени в морето, в двете провинции, контролирани от алавутите и шиитите, преди да се съгласят на прекратяване на огъня и разделяне.
2 Конкурентните тръбопроводи за природен газ, които преминават през Сирия, ще бъдат жизненоважни. През 2009 г. Катар се обърна към Сирия за определяне на маршрута на планирания си газопровод от 1500 мили за Европа през провинция Алепо в Сирия. Катар искаше тръбопровод за Европа, тъй като неговите начини за пренос на газ бяха ограничени до танкер за втечнен природен газ (LNG), предимно за Азия с ограничено изпращане на пратки до Европа, или газопровода Dolphin към Обединените арабски емирства и Оман. Сирия отхвърли предложението на Катар и през 2011 г. Сирия, Иран и Ирак се съгласиха да изградят газопровод за свързване на иранското газово находище South Pars /Южен Парс с Европа. Газопроводът ще тръгне от Assalouyeh , южното крайбрежие на Иран, до Европа през Иран, Сирия и Ливан, като Сирия ще бъде център за строителството и дейността.
Проектите са мъртви, но некролозите не са публикувани. Физическият риск е свръх висок - "на 11", така че никой заемодател няма да ги докосне, дори ако дългосрочен договор за покупка може да се сключи. Политическият риск е почти толкова висок и лош, колкото и договарянето на транзитното преминаване на газопровода с отделните национални и етнически групи и може би с оцелялото сирийско правителство с малко оставащ институционален капацитет
Но проектите не са безполезни; Те имат политическа полза. Техните спонсори - Иран и Катар - могат да манипулират борбата и да запазят мечтите на политиците и военачалниците за живи транзитни такси, като кажат "кога е правилното време".
3. Иранско- сирийски коридор. Иран построи коридор през Сирия, за да подкрепи режима на Асад и неговия ливански съюзник Хизбула. Маршрутът първоначално се ориентира към границата между Сирия и Турция, преди да се премести на юг до Хомс и Латакия. В отговор на натрупването на американски войски на североизток, Иран премести маршрута на 140 мили на юг, най-вече в провинциите Homs и Deir ez Zor, които ще бъдат контролирани от сунитите в обсъжданото разделение.
Заради разделянето загубата на коридора през сунитска територия би била стратегическа пречка за Техеран, тъй като трябва да разчита на океански пратки, много от които биха били заловени, и въздушни пратки, които са скъпи и ограничават размера на товара. Освен това засиленото използване на иранските авиокомпании за подкрепа на Асад и Хизбула ще ги изложи на засилени западни санкции.
4. Последният въпрос, който може да е най-важен между останалите, е бежанците от Сирия и вътрешно разселените лица. Почти пет милиона са регистрираните сирийски бежанци в Турция, Ливан, Йордания и Ирак. Турция има най-големия контингент от бежанци, почти три милиона, но има и най-развитата икономика и капацитет да ги приеме - засега. Йордания е приела над 650 000 сирийски бежанци, а Ливан – над 1 милион, над двадесет процента от местното население от 4,5 милиона души. Ирак е приел над 200 000 бежанци, всички в райони, контролирани от кюрдското регионално правителство. Всичко свързвано с това може да посее семена на бъдещи проблеми.
Други потенциални проблеми са:
- Статуса на Голанските възвишения. Ако Сирия се разпадне, дали Израел ще анексира Голан и просто така ли ще свърши?
- Усвояване на етническите държави - автономните области от съседните държави. Турция няма да хареса полуавтономна сирийска кюрдска провинция; Би искала още намаляване на Иракски Кюрдистан. И в Ирак, по-голям иракски Кюрдистан ще накара кюрдите да поискат по-голям дял от петрола и места в Съвета на представителите?
- Русия играе роля на спойлер. Русия ще направи нещата трудни, на място и в Съвета за сигурност на ООН, освен ако не осигури военноморски и въздушни бази в "алоуитското образувание", а неговите национални шампиони "Газпром" и "Роснефт" не участват в развитието на басейна на Левант / Levant. И двете фирми обаче, са подложени на санкции, свързани с Крим, така че те могат да бъдат и слаби играчи.
Трябва ли Сирия бързо да поправи нещата? Може би, но това е въпрос за сирийците и отговорът няма да бъде отреден в този политически цикъл. Възстановяването след американската гражданска война отне 12 години, от 1865 до 1877 г., и това беше борба между хора от една и съща етническа група и религия, които не са решили да се убиват. В Сирия окончателното решение за единство ще бъде взето от внуците.
Преводът на статията е на Центъра за изследване на Балкански и черноморски регион.