Реформата на Сарафов

Само за месец и половина изпълняващият функциите на главен прокурор предприе толкова радикални действия за реформа на държавното обвинение, колкото никакви законодателни изменения и дори промяна на Конституцията няма да успеят да постигнат.

Обикновено у нас именно временните ръководители на институции правят най-радикалните ходове и реформи, които мнозина от титулярите не биха и помислили да предприемат.

Борислав Сарафов оглави прокуратурата точно преди 40 дни. За този изключително кратък период в прокуратурата се случиха няколко знакови събития:

Изваден от гардероба със скелетите доклад, който уличава двама магистрати в тежки нарушения по казуса „Осемте джуджета“, се оказа нелицеприятен за закритата вече Специализирана прокуратура. Макар този документ да е бил изготвен преди цели три години, той стана публично известен едва сега. Нещо повече, и.ф. главен прокурор разпореди цялостното разнищване на казуса и е въпрос на време да последват още действия спрямо замесените в казуса магистрати, които вероятно не просто ще се разделят с постовете си, но може да се окажат дори обвиняеми.

Още на втората седмица от началото на своя кратък мандат Сарафов арестува съдия в момент на получаване на подкуп. Макар и да говорим за скромна сума, знакът, който обвинител №1 даде, е ясен. Нещо повече, само преди ден за същото прокурори от София влязоха в дома и в кабинета на апелативния прокурор на Варна, където откриха над 100 000 лв. и множество незаконно притежавани патрони за „Калашников“ и бойни пистолети. Подобно разследване е безпрецедентно по своята същност. У нас има пет апелативни съдебни района, като административните ръководители на всеки от тях се смятат за равни на заместник-главен прокурор, но с оглед на властта и правомощията, може да се приеме, че влиянието им е и по-голямо.

Наивно е да се смята, че действията на Софийска градска прокуратура срещу апелативния прокурор на Варна Владимир Чавдаров, биха били възможни без съгласието на обвинител №1. В случая действията на прокуратурата са безапелационни. Не трябва човек да е свързан със съдебната система, за да е наясно с проблемите в нея, а и с нелицеприятните практики за уреждане на дела. В този смисъл дори само с претърсването и вероятността за повдигане на обвинение на апелативния прокурор, и.ф. главен прокурор е накарал много други следователи, прокурори, а и съдии, да се замислят какво ще правят от днес нататък по дела, по които има нечий нездрав интерес. Най-важният извод от случилото се в морската столица в сряда е това, че щом Сарафов е готов да посегне на избран от прокурорите за техен представител във Висшия съдебен съвет, то той не би се поколебал да разследва всеки друг. Знакът е ясен – край на времената, когато е следван принципът: „гарван гарвану око не вади“ и начало на тези, в които „всички са равни пред закона“.

Временният ръководител на прокуратурата предприе и радикални административни мерки срещу безпринципното и съмнително забавяне на „дела на трупчета“, особено по онези от тях, по които обект на разследване или обвинения са представители на властта. Знакови ще се окажат думите на Сарафов, че ако едно разследване се точи повече от 2-3 години, то това значи, че има нечист интерес този казус да не се реши или че бавното правосъдие е, за да бъде държан някой в зависимост. Оказва се, че около 500 дела на закритата преди година спецпрокуратура все още чакат своето развитие, вече в десетки окръжни прокуратури. Със сигурност магистратите по места ще направят така, че тези казуси, често будещи висок обществен интерес, да бъдат приключени бързо, за да не попаднат в ситуация, при която ще трябва да се обясняват защо по едно разследване не се е работило година, две, три. Всъщност точно това искат от правосъдието и хората – да е бързо, да е еднакво за всички и разбира се да е справедливо спрямо жертвата, но и сурово спрямо виновния.

Всичко това без никаква реформа, само за месец и половина, очевидно успя да постигне и.ф. главен прокурор. При това на фона на непрестанните атаки срещу Сарафов, било заради неговия избор, било заради умишлено задействани компромати по негов адрес, с очевидната цел – да му се пречи да реформира прокуратурата тихо и без излишна медийна пушилка. Така достигаме и до още един извод - че „ако има желание, има и начини“, стига на точното място да попаднат точните хора.