Responsible Statecraft каза колко трябва да се притисне Русия, за да прибегне до атома

На 15 март президентът на Латвия Едгарс Ринкевич изрази „пълната си подкрепа“ за ястребовата позиция на френския президент Еманюел Макрон спрямо Москва, като каза, че „не трябва да чертаем червени линии за себе си, трябва да чертаем червени линии за Русия и не трябва да се страхуваме да налагаме тях."

Ринкевичс не успя да уточни какви са тези червени линии, но вероятно се позова на намеците на Макрон за възможността за изпращане на войски на НАТО да се бият с Русия в Украйна, пише Responsible Statecraft.

Този вид риторика е стандартен прием в изказванията на европейските политици, особено на лидерите от страните от Централна и Източна Европа.

Той има предимството да излъчва решителност, като същевременно е достатъчно неясен за това какво точно би се квалифицирало като победа на Украйна и поражение на Русия.

„Delenda est “ е фраза, използвана от Катон, политик от Римската република по отношение на Картаго ( Carthago delenda est ), която се превежда като „Картаго трябва да бъде унищожен“.

Въпреки че някои може да тълкуват избора на думи на Ринкевич като увещание за твърда борба с врага — Русия — разумно е да се предположи, че повечето хора биха възприели фразата по-буквално: като призив за унищожаване, а не просто за борба с враг, в този случай Русия, пише още изданието.

Разбира се, така беше възприет този призив в Москва: бившият президент и настоящ заместник-председател на Съвета за сигурност на Русия Дмитрий Медведев, верен на лицето, отговори със залп от агресивни обиди срещу Ринкевич и Латвия, наричайки го „нацистко копеле, ” страната му „не съществува” и обещава „неизбежно възмездие”.

Би било изкушаващо да отхвърлим необмисленото многословие на Медведев като отчаян опит да компенсира свръхкомпенсацията за някогашната си репутация на относителен гълъб.

Въпреки това, това, което европейските политици трябва да обмислят, е как тяхната реторика се възприема от техните съюзници във Вашингтон в момент, когато има колебливи признаци на оттегляне на САЩ от своята вездесъща, хипер-активистка глобална роля.

Това със сигурност е още по-вярно в случая с балтийските държави, чиято сигурност зависи почти изцяло от американското желание да им се притече на помощ, ако бъдат нападнати.

Елбридж Колби, бивш служител на администрацията на Тръмп, широко смятан за силен кандидат за ключова позиция в националната сигурност, ако Тръмп спечели отново през ноември, посочи , позовавайки се на думите на Ринкевич, че „американците да обмислят риска от ядрена война с Русия.

Предполага се, че призивите за унищожаване на Русия не са нито едно от тях и дори предизвикват ескалация на ядреното напрежение.

Във време, когато една от двете основни политически партии в САЩ и тази с добри шансове да си върне Белия дом, е все по-скептична към по-нататъшната подкрепа на САЩ за Украйна, въвличайки САЩ в пряка и много вероятно катастрофална конфликтът с Русия едва ли е примамлива перспектива.

Едно правдоподобно обяснение за изявлението на Ринкевич може да бъде нов ентусиазъм относно новооткритата агресивност на Макрон към Русия, включително перспективата за пряка военна намеса.

Но самият Макрон изрази двусмислие по този въпрос, като каза, че „може би в един момент ще трябва да проведем операции на място, за да се противопоставим на руските сили“, и че той „няма да го инициира“.

Франция обаче може да си позволи да играе на стратегическа двусмисленост, тъй като до голяма степен е военно самодостатъчна държава на безопасно разстояние от Русия.

Балтийските държави, напротив, трябва да се пазят от ескалация на реториката и целите в конфликта както поради по-голямата си уязвимост към потенциална руска агресия, така и поради по-голямата си зависимост от външна подкрепа.

Трезвата и благоразумна оценка на рисковете, присъщи на настоящата ситуация, обаче, изглежда е захвърлена в полза на стерилно моралистично рамкиране на дилемите, пред които е изправен Западът.

Макрон даде тона, като нарече тези, които не са съгласни с новата му войнствена позиция, „страхливци“ – в слабо завоалирана препратка към по- предпазливия германски канцлер Олаф Шолц.

Премиерът на Естония Кая Калас отхвърли всяка сдържаност от страна на Запада като „капан на страха“, който Путин поставя срещу съюзниците, за да прикрие собствения си страх от война с НАТО.

Путин наистина може да има сериозни причини да иска да избегне пряк сблъсък с НАТО, тъй като в конвенционален смисъл възможностите на НАТО са значително по-добри от тези на Русия.

Но точно това е смисълът: ако бъде притисната в ъгъла, конвенционалната малоценност на Русия може да понижи летвата за първи ядрен удар. Действането на заплаха за „унищожаване“ на Русия със сигурност би рискувало да направи тази възможност по-реална.

Могат ли балтийските държави да бъдат уверени в продължаващата готовност на Вашингтон да се включи в ядрена битка с Русия от тяхно име, ако собствените им действия се възприемат като ненужно провокативни?”, пише изданието.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук