Режисьори и актьори в протестите срещу Гешев

Протестите срещу номинацията на Иван Гешев за главен прокурор несъмнено преследват нещо много повече от опит за саботаж на законовата процедура, провеждана в условията на пълна прозрачност и при безпрецедентна подкрепа за кандидата от страна не само на колегите му от съдебната власт, но и от органите на МВР, специалните служби и чуждестранните партньори, пише "Труд".

Инженерите на напълно нелегитимните откъм цели и средства протестни действия, освен че искат да попречат на работата на държавното обвинение, станало изключително активно в последните години, търсят и политически дивиденти.

Заради това и първоначалната реакция срещу номинирането на Гешев дойде от ГМО-партиите, за чийто последовател (макар реално той да е техен лаборант) се обяви основният виновник за криминалния преход у нас – бившият премиер Иван Костов.

Именно с неговата благословия натрупват състоянията си много от клиентите на Специализираната прокуратура от последните години и особено двама от тях – подсъдимите Иво Прокопиев и Цветан Василев.

И понеже няма как Костов, Прокопиев и Василев лично да застанат начело на протестите, защото дори най-близките им не биха ги последвали, от дълги години такива като тях инвестират в инженеринг на превърнали се в своеобразни професионални протестъри персони.

Прави впечатление, че формалните „лидери“ на фалшивите протести от последните 5-6 години, какъвто е и този срещу номинацията на Гешев, имат много идентични профили – в повечето случаи това са предимно адвокати, които нямат достатъчно клиенти или изобщо не упражняват тази професия.

На следващо място са провалили се политици, както и аутсайдери с амбиции и с нереално висока себеоценка, които може да се окажат и с лабилна психика и да бъдат дори опасни. Достатъчно е човек да разгледа част от снимките им, които сами са споделили в интернет, за да придобие представа за какви типажи става въпрос.

Кои всъщност са формалните (част от истинските изброихме в предишния абзац) лидери на протестите срещу независимостта на прокуратурата?

Христо Иванов – когато става министър на правосъдието в служебното правителство на проф. Георги Близнашки през лятото на 2014 г., се оказва, че това е първият му професионален ангажимент извън работата по грантови проекти на неправителствени организации.

Оказва се още, че Иванов е с отнети адвокатски права, защото не си е плащал дори задължителната адвокатска такса, а НПО-то, което е ръководил, има и няколко незаверени годишни финансови отчети.

Иванов произхожда от семейство на заклети комунисти, вероятно заради това и днес е прегърнал болшевишките идеи на неолибералите – повече права за хомосексуалистите и всякаквите видове джендъри, отнемане независимостта на държавното обвинение и свеждането му до дирекция, което би могло да доведе до пълен отказ на държавата от защита на обществения интерес в редица ключови за гражданите въпроси.

Методи Лалов – съдията, който под риск от дисциплинарно уволнение реши да напусне съдебната система и да стане политик. Мнозинството от съдиите и служителите в Софийския районен съд приеха с облекчение първоавгустовската новина, че Лалов е подал оставка.

Скандали, унижения и обиди към служителите – това оставя зад гърба си съдията, който от години политиканства, с ясното съзнание, че така нарушава етичните правила на магистратите. Лалов е типичният пример за съдия, който търси публичност, вместо „да говори“ с актовете си. Не е ясно и как точно е успял да изпише за последния месец над 100 дела, при положение, че мотивите по толкова не е изписал за цялото първо полугодие.

Георги Б. Георгиев – човекът на Цветан Василев. Нещо, с което дори се гордее, ако съдим по общите им снимки. Видинчанинът, който в миналото пробва да влезе в политиката от ГЕРБ, но е бил отлъчен. После основава т.нар. „гражданско сдружение“ БОЕЦ, което бързо се превръща в инструмент за „активни мероприятия“ на укриващия се пета година в Сърбия основен виновник за фалита на КТБ – Цветан Василев.

Георгиев демонстрира агресия и цинизъм по отношение на публични личности и държавни институции, което не пречи на организирани от него сборища да присъства председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов, поставил себе си и институцията, която ръководи в услуга на подсъдими и обвиняеми. „Боецът“ Георгиев става нападателен, когато журналисти се опитват да разберат откъде идва финансирането на организацията му.

От активността на видинския хулиган (лицето е обект на разследване за хулиганство и нанасяне на телесна повреда на журналистически екип) е видно, че той няма други професионални ангажименти, освен да залива институциите с клевети и доноси и да крещи обидни епитети под прозорците им.

Велислав Величков – преди 20 години е депутат от Пловдив от парламентарната група на управляващия по това време премиер Иван Костов. Последните 3-4 години Величков се изявява като съосновател на т.нар. Инициатива „Правосъдие за всеки“, която първоначално обединяваше близки до Христо Иванов активисти от НПО-та, както и бивши и настоящи служители на Иво Прокопиев, а по-късно започна да обслужва интересите и на Цветан Василев.

След като остава извън борда на политиката, Величков се пробва като адвокат, но изглежда не са много тези, които са потърсили съветите и услугите му. Преди десетина години пловдивският сайт „Под Тепето“ описва интересна случка, в която главната роля е отредена на Величков, а второстепенната на неизвестна руса дама. Случката се разиграва в нощно заведение в Пловдив.

„Видимо наедрял и отпуснат, с торбички под очите, координаторът на клуб Нова десница, понастоящем се опитваше да привлече вниманието на събеседницата си с брутални на моменти трикове.

Стискаше я за врата, вероятно болезнено, побутваше я неделикатно по рамото и не спираше да ораторства с типичните за пленарна зала мимики и движения с ръцете“, пише в статията, чието подзаглавие гласи:

„Видимо подпийнал, бившият депутат мачка блондинка на бара“. Как ли се чувстват родните фенове на #MeToo и политкоректността от лилаво-пурпурната коалиция „Демократична България“? Все пак излиза, че са на протест, организиран от подпийнал адвокат – “ революционер“.

Петромир Кънчев е партньор на Величков в ръководството на „Правосъдие за всеки“. Той също е адвокат и като такъв преди години е уличен от семейство – холандец и българка, че се е опитвал да ги измами при посредничество за осиновяване на дете. Кънчев отрича обвиненията.

Неотдавна се разбра, че вероятно като „награда“ за протестърската си дейност, Петромир Кънчев е ангажиран по няколко проекта с европейско финансиране, един от които се изпълнява от близката до Христо Иванов Биляна Вегертседер.

Данни за „успехите“ в адвокатската практика не са известни, но от активността на Кънчев във Фейсбук е видно, че търси клиентите си и в социалните мрежи, като предлага услугите предимно на чужденци, търсещи елементарни съвети и справки в социалната мрежа.

Николай Хаджигенов е друг от активните участници във всякакви мероприятия, които близките до Цветан Василев медии отразяват с приоритет. Регистриран като адвокат в Монтана, Хаджигенов става популярен преди около пет години, когато всъщност започва телевизионната му кариера.

Защото Хаджигенов е известен преди всичко с натрапчивото му лансиране в предавания, отколкото с богата биография на адвокат. В ролята на негови имиджмейкъри се оказват все медии, чиито водещи са единствените, на които Цветан Василев дава интервюта от Белград.

И изобщо не е случайно, че повечето от клиентите на Хаджигенов през изминалите години пак са свързани с Цветан Василев.

Димитър Стоянов е друг от основните действащи лица на протестите. Той се представя за „разследващ“ журналист от сайта „Биволъ“, придобил печална слава като пощенска кутия за компромати и фалшиви новини.

Оказва се, че Митьо Бомбата, както е известен сред бившите си колеги, е работил в няколко централни медии, сред които бТВ, Нова телевизия, БНР, като общото между тях е, че много бързо след като го назначават, ръководствата на медиите го освобождават.

А причините са идентични – липса на обективност, непрофесионално изпълнение на задълженията и невъзможност за работа в екип – все неща, които са немислими в съвременната журналистика. Останал без работа, Стоянов попада в „Биволъ“, където дава трибуна на следователя Бойко Атанасов, когото Георги Б. Георгиев на Цветан Василев искаше да издига за главен прокурор. За самия Атанасов се разбра, обаче, че дори изпитът по Наказателно право е взет от следователя с оценка от „среден“ три.

Списъкът на най-активните „бойци“ не би бил пълен, ако в него не присъства и „гнилата ябълка“ Румяна Ченалова. Уличената в престъпления уволнена съдийка от години бленува връщането си в съдебната система, което сигурно u обещава известен благодетел, криещ се недалеч западно от Трън.

Куриозното е, че дори този, който поиска уволнението u от съдебната система – Христо Иванов, само преди две години реабилитира Ченалова и от „гнила ябълка“ на правосъдието я предложи за „знаме на протеста“ срещу независимостта на прокуратурата.

Изброените дотук не са всичките ангажирани с опитите за провал на избора на следващия главен прокурор, но биографиите и професионалните им „постижения“ са най-красноречивите доказателства за това, че протестите срещу Иван Гешев нямат никаква гражданска енергия, а са продиктувани основно от страх от възможността справедливостта и възмездието да застигнат истинските им организатори, влезли в ролята на поръчители.