„Рулетка” – Кулезич бие шутове в гъза, Найденова плаче за стилист, Чолакова – без „начи”!

София, България 31 Окт. 2009, 18:43 1062 прочита 0 коментара

И двучасовата „Рулетка” в „Станция Нова” е съсипана от присъствието на Андрей и Иван. Тези къси момчета настойчиво продължават да считат, че трябва да надничат отвсякъде. Включително и от гащите ви. Глуповато и никак неясно е защо са предоставили два часа на Диана Найденова, Надя Чолакова и Люба Кулезич, а прекъсват тъпо и абсолютно неграмотно интервютата им.

Не Иван и Андрей обаче са за пляскане по задниците, а необяснимото съгласие на трите &bdquo;влъхви”, които позволяват да изглеждат не само смешни, но и подчинени на &bdquo;видиотяването”. Впрочем Люба Кулезич се напъна да ни внуши, че сме негова жертва, обаче самата тя не се възпротиви на малоумните режисирани ръкопляскания и неадекватното прекъсване на Иван и Андрей на разговора й с иначе, великодушния към цялата тази психопатия Теди Москов. Късосантиметровите Иван и Андрей профукаха цяло кълбо време и с опита си да поведат играта с идиотското препитване на трите журналистки – какво ги било впечатлило най-много през седмицата. Естествено, без да пропуснат кретенски да крещят върху думите им и да коментират нещата от живота, от които никога не са имали хабер. &bdquo;Лети една муха в студиото!”, опита плахо да ги пореже Диана Найденова И добре, че не продължи, защото рискуваше да чуе как Иван и Андрей освен, че пикаят както във &bdquo;ВИП данс”, ходят и по голяма нужда. &bdquo;Днес е денят на психичното здраве”, лежерно с някаква нега в очите, провлачи Найденова, но вместо да адресира този стон към продуцентите Иван и Андрей, които й плащат, адресира иронията си съм Али Юзеров, който пък напълно адекватно направи опровержение на предишното и истерично поведение в ефир, когато Найденова прекъсваше Юзеров до степен да си помислим, че между тях се случва нещо твърде интимно в емоционален план. Докато се обсъждаше &bdquo;впечатлението на седмицата” камерата не успя да скрие как Люба Кулезич нервничи. Находката й бе удивителна с поставената от нея табелка пред особата й: &bdquo;Не ме прекъсвайте!”. Уви, и това не помогна обаче. И направо я обезсмислиха. Кулезич обаче зае героичната поза, че Алексей Петров – Альоша!, както натърти, моля ви се, щял да прави в. &bdquo;Галерия”. А пък Кулезич я извадили като самотна муха в публикация на вестник, че била разработвана. Ама, любимият Иван Костов, бил шута в гъза на дебелата, мазна, българска действителност. Така каза Кулезич. Ние не казваме гъз, а нещо по-меко. Кулезич обаче изобщо не разбра как я праснаха точно в междувеждието, като само минута след шутовете и по &bdquo;Альоша” и &bdquo;Галерия”, същата продукция, от която си взима хонорара, пуснаха тържествено реклама на новия вестник &bdquo;Галерия” с мотото: &bdquo;Край на мълчанието!”. На тоя номер му се вика византийска врътка, а на сръбски – лака – полака, пичко. Печал ме обзе, гледайки Диана Найденова. Къде я отвлякоха тази Диана от първите две интервюта с Бойко Борисов и Волен Сидеров в &bdquo;Челюсти” по Нова? Какво се случи, че това момиче, което накара повечето от нас да си кажем – еее, най-после се появи таран в телевизията, набързо се вкара сама в шумолящия станиол на бутафорната революционерка, все по-тъжно затъваща в опиянието от камерата. Диана Найденова незабавно се нуждае от стилист. Набутаха ли я, като не й обясниха, че камерата винаги уголемява? Кой я облече така, за бога, с несмислена рокличка с голи рамена, с която жена от класа не би отишла и на пиано-бар в Бусманци? Нарочно ли косата й бе като, че ли излиза да пере килими, прихваната с евтина шноличка? До Найденова Татяна Дончева бе просто стилно неотразима. Впрочем не само като визия. Найденова заложи на това, което счита за запазената си марка – яростно да прекъсва събеседника си: &bdquo;Дончеваааа! Дончева! Доооончева!”, ама Дончева е виртуозна словесна класа и накара Найденова да падне на коленете си, задължително, ожулвайки ги. &bdquo;Говорим си на вие, но моля да не си говорим смешни работи!”, парира Татяна Дончева фамилиарниченето на Найденова и я заби като боксова круша: &bdquo;Аз не съм дошла да се състезаваме кой е по-по- най... Ти си ме повикала да ме питаш, а не да ми разказваш какво ще се случи”. Впрочем, Татяна Дончева би била великолепен водещ, ако някоя от телевизиите реши да рискува. Не, че Дончева ще се съгласи, но и това е въпрос на липса на интелигентност у един тв бос – да не знаеш на кого да предложиш. И понеже голите рамене на Диана Найденова, обрамчени с бели ширитчета, не успяха да притеснят Татяна Дончева, водещият Иван, за когото се питаме все още какво прави в тази рубрика &bdquo;Рулетка”, се намеси като селския Мунчо: &bdquo;Аз не разбирам от политика, ама да питам...”. Татяна Дончева го прасна по тиквата като подскачаща пластмасова маймунка: &bdquo;Когато водещите тук са хора, които стават за водещи, и когато има хора, които стават да управляват нацията, нещата ще се оправят”. След думите й обявихме повсеместен траур, особено и когато Дончева разкри по какво е &bdquo;доктор” премиерът Бойко Борисов – &bdquo;човекът е доктор по дължина на маркуча на пожарната”. Водещите Иван и Андрей навярно пък пишат дисертация за дължината на половите си органи, защото както е известно оттам започват всичките комплекси. Надя Чолакова стоеше най-добре на екран. И за щастие не бе заложила на самовлюбването да говори като ярмомелка, за да е център на вниманието. Чолакова бе привлякла изключително колоритния доайен на хазартния бизнес Васил Урумов – Чико и успя да го остави да разкаже част от интересната си история. Надя е пестелива и ако успее да изтрие думичката &bdquo;значи”, която се чува в ефир като &bdquo;начи”, и да порепетира, че &bdquo;мисля” и &bdquo;намеся”, не е &bdquo;мислА” и &bdquo;намесА”, нещата ще се получат. За потрес обаче и в нейните разговори Иван и Андрей безцеремонно раздават въпроси като шутове в гениталиите. Със сигурност те са продуцентите, но е напълно необяснимо как журналистки, които иначе искат да ни покажат, че държат на позицията си, са се съгласили на подобни условия на работа. И трите могат да имат своите отделни рубрики под шапката на &bdquo;Рулетка”, необезпокоявани от шефовете си – шутове. Нито една от тях ли не каза: аааа, не така, момченца, ако не искате, ставам и си заминавам, или хонораропотокът и съмнителната телевизионна слава е цената да смачкаш онова, което всъщност, можеш. Иначе – когато си се съгласил едни шутове да те правят на клоун – това вече си е диагноза. Люба Кулезич директно го отнесе на гърба си при разговора с режисьора Теди Москов. И докато темата и бе &bdquo;видиотяването” на българина, цялата конструкция на предаването я нахедри на кола на олигофренията на водещите – продуценти. Само малоумници могат да режисират така подобно вклиняване в интервю – с ръкопляскания по знак, от които платените статисти ги заболяха ръцете. Теди Москов смирено и великодушно на два пъти направи опит да каже да не пускат аплаузите, защото така се прекъсва разговорът. Някой обаче очевидно се гавреше с Кулезич и се стигна до това шантавите ръкопляскания да бучат още при самото задаване на въпроса, без изобщо да е чут отговорът. Люба Кулезич успя да отиграе това, за което не беше изобщо виновна с уж шегичката, отровно процедена през стиснати устни: &bdquo;Ще ни освиркат!”. И всъщност докато развиваше тезата си за видиотените българи, Кулезич се оказа режисирана и платена от същите. От &bdquo;Рулетка” може да излезе нещо читаво само ако Кулезич, Найденова и Чолакова бъдат обособени в три свои напълно самостоятелни откъса, без да се завират една в друга, без да прескачат от маса на маса и без да преглъщат мъчително мизансцена, в който са позволили да ги апликират. А когато те забодат с карфица като препарирана пеперуда, с журналистиката е свършено. И е завряна в задниците на Иван и Андрей. Които в ефир не правят нищо друго, освен да пърдят. Метафорично казано. Веселина Томова