Руски анализ за кабинета Денков-Габриел и политическата криза у нас

Имаше сензация в политическия живот на България. Двете партии, получили най-много гласове на парламентарните избори - ГЕРБ и "Продължаваме промяната" (ПП) обявиха формирането на правителствена коалиция, пише анализаторът Игор Иваненко за Регнум.

Това беше събитие, тъй като по-рано лидерите на тези политически сили бяха в остър конфликт, обвинявайки се взаимно в корупция и връзки с престъпността. Освен това конфликтът беше толкова напрегнат, че дори идеологическата близост не му попречи: и двете страни споделят еврооптимизма и либералните ценности.

В края на май обаче различията, поне външно, бяха преодолени. Причината за това бяха особеностите на българската конституция, според които, ако либералите не се разберат, правото за съставяне на коалиционно правителство ще премине към политическа сила, която Брюксел не е готов да допусне на власт.

Либералите решиха да не изкушават съдбата

Редица български експерти смятат, че конфронтацията между водещите либерални сили в страната се дължи на факта, че Бойко Борисов (председател на ГЕРБ) е ориентиран към Германия, а Кирил Петков (лидер на ПП) действа в унисон с интересите на САЩ.

Борисов беше почти постоянно премиер от 2009 до 2021 г., Петков оглави правителството през 2021-2022 г. По време на предизборните кампании 2022-2023 г. партия ГЕРБ отново формира най-големите парламентарни фракции, но в два състава на Народното събрание на България не й достигнаха гласове за съставяне на правителство.

След резултатите от последните парламентарни избори отново се получи патова ситуация: ГЕРБ - 69 депутатски мандата, "Продължаваме промяната" - 64, партията на евроскептиците-русофили "Възраждане" - 37, протурското "Движение за права и свободи" - 36, Социалистическата партия - 23, популистката социално-консервативна партия "Има такъв народ" - 11.

Общо в Народното събрание на България има 240 места, което означава, че правителствена коалиция, създадена само с участието на една от либералните партии, ще бъде крехка.

Първият опит за коалиция, предприет от съратниците на Борисов след изборите през април, беше неуспешен. Според българската конституция правото за съставяне на правителство е прехвърлено на партията на Петков. И ако и "ПП" не успее, третият опит за коалиция трябваше да направи "Възраждане".

Тази партия едва ли щеше да събере 120 гласа за ново правителство, което би означавало, че скоро ще има нови парламентарни избори (шести от пролетта на 2021 г.). Освен това проруското „Възраждане“ уверено набира електорална тежест на фона на конфронтацията в либералния лагер. На последните парламентарни избори тази млада политическа сила за първи път влезе в челната тройка на партиите в България.

Дори чисто символичните действия за създаване на коалиция начело с русофилската партия на лидера на „Възраждане” Костадин Костадинов със сигурност биха се използвали за по-нататъшно прокарване на своя политически проект.

Всичко това явно не отговаря не само на интересите на двете най-големи фракции в Народното събрание, но и на техните западни „старши партньори“. Затова този път либералите предпочетоха да не предизвикват съдбата и обявиха създаването на коалиция между ГЕРБ и "ПП" при втория опит за съставяне на правителствено мнозинство.

"Ротационното правителство"

Същността на постигнатото споразумение е в следващите 18 месеца страната да се управлява от ротационно правителство. Първите девет месеца номинираните от ПП ще работят на постовете премиер и вицепремиери. След това ще бъде направена техническата им оставка, а новото правителство ще оглавят представители на ГЕРБ.

Прави впечатление, че досегашните партийни лидери Петков и Борисов няма да участват в работата на ротационното правителство.

Засега това са само основни споразумения, които най-вероятно ще бъдат оформени под формата на официален документ.

„Ротационното правителство” би могло да се счита за чисто български опит за преодоляване на продължителна политическа криза, ако съседна Румъния не го използваше.

От есента на 2021 г. тази държава се оглавява от коалиционно правителство на Националлибералната и Социалдемократическата партия. Те са и дългогодишни противници, които се договориха за принудителен съюз, за да избегнат предсрочни парламентарни избори.

На 26 май прехвърлянето на контрола над правителството беше планирано в Букурещ: лидерът на либералите Николае Чука трябваше да предаде управлението на представителя на социалистите Марсел Колак. Тази ротация обаче беше отложена заради мащабната стачка на учителите, обхванала Румъния.

На 29 май се проведе предварително обявен предупредителен протест на железничарите в страната. Те заплашват да блокират напълно железопътния трафик, ако правителството не им повиши заплатите.

Така че планираната ротация на румънското правителство все още е под въпрос.

Колко ефективна е подобна система на "Ротационни правителства" в България и Румъния ще покажат едва следващите парламентарни избори. Но вече днес е очевидно, че то позволява решаването на моментните задачи, които стоят пред тези държави по силата на членството им в ЕС.

Подкрепата за Украйна и сянката на Унгария

Политическият трик с „ротационни правителства“ не позволява на евроскептиците да се намесват в процесите на безусловна подкрепа от страна на съответните национални правителства, за Украйна.

И така, алиансът на румънските либерали и социалдемократи прокара през националния парламент закон за възможността за доставка на оръжие на държава, която не е член на НАТО (при условие, че е „потенциален съюзник“ на Алианса) .

Правителството на Петков в България осигури на първо време (през пролетта и лятото на 2022 г.) нелегални доставки на оръжия за Украйна, които впоследствие бяха легализирани с консолидиран вот на ГЕРБ и „ПП“ в Народното събрание.

Друга задача на подобни коалиции може да бъде предотвратяването на дрейфа на политическите системи на Румъния и България към конструкции със силен ръководител на изпълнителната власт по унгарски модел.

Политическата система на Будапеща се отличава с наличието на стабилно парламентарно мнозинство, което се осигурява и чрез използването на смесена избирателна система (в България и Румъния се използва пропорционална система).

Изпълнителната власт в Унгария се радва на значителна автономия по отношение на парламента, а министър-председателят и президентът имат широки административни ресурси. Това води до по-персонализиран характер на висшата държавна власт и по-централизиран характер на унгарските партии.

Въз основа на такава политическа архитектура Виктор Орбан, който оглави четири правителства от 2010 г. насам, води по-прагматична политика от южните съседи на Унгария. Как да не си припомним тук кардиналните различия между Унгария и България по въпроса за изграждането на газопровод от Русия.

За разлика от Букурещ, Будапеща е много по-критична към миграционната политика на Брюксел и положението на сънародниците си в Украйна. А Будапеща не доставя оръжие на Украйна.

Очевидно е, че появата на „втора Унгария” в югоизточната част на Европа явно не е в интерес на евроатлантиците. Ето защо се използват такива все още екзотични форми за осигуряване на лоялност на политическите елити в периферията на ЕС под формата на ротационни правителства.

В крайна сметка тези политически режими са много крехки и много зависими от спазването на коалиционните споразумения, а оттам и от тези, които моделират тези споразумения.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук