Самоубийствените грешки: уедряване и/или модернизация?

Защо последиците от комунистическият режим са така печални, след толкова радикални действия и приказки за модернизиране на земеделието и преодоляване на противоречието между града и селото?! Проблемът започва с прогнозата на Маркс, че комунистическото обобществяване на средствата за производство ще започне в най-развитите държави. Комунистическият експеримент обаче се извършва в държави с преобладаващо дребно и дори натурално стопанство. Това налага спешно привеждане на действителността &bdquo;в съответствие&rdquo; с предварително нарисуваната теоретична картина. Започва &bdquo;ударно&rdquo; уедряване на промишлеността и селското стопанство. Принципът на уедряването се превръща във фетиш, надарен с &bdquo;модернизиращи&rdquo; свръхсвойства, на които се разчита да се &bdquo;надхитри историята&rdquo; и да се прескочат цели етапи. Но историята е учителка, която не оставя &bdquo;не взет материал&rdquo;: след всяко външно насилие над хората връща обществата на &bdquo;поправителен изпит&rdquo;. <br /> <br /> Несъмнено, ако 100 дребни стопани доброволно обединят земите си и започнат да ги обработват с машини, разходите им на труд ще се понижат, по-големите площи ще улеснят прилагането на агро-мелиоративни мероприятия, а добивите ще се повишат. Но това е еднократен положителен ефект, който не променя факта, че всеки от тези бивши стопани продължава да се изхранва от 1/100 част от земята. За да има качествен напредък, трябва минимална част от тях да обработват земята, а останалите да се преориентират към преработване на селскостопанската продукция, търговията, туризма, услугите и пр. Благодарение на това, в най-развитите европейски държави днес земята се обработва от 1% от населението, но и най-отдалеченото селце е живо и &bdquo;диша&rdquo; в общ ритъм с големите градове. <br /> <br /> В България обаче уедряването на земеделското производство през 50-те години на 20 век погази/прегази частната собственост. Това ликвидира възможността за каквото и да е преориентиране на селяните и заложи бомба със закъснител в сърцето на селото. Част от дотогавашните земеделски стопани вливат силите си в гигантоманските индустриални проекти. Трудът на останалите в ТКЗС селяни вече е изместен от машинната техника, но социализмът им гарантира правото на труд. Противоречието се решава като механизираната обработка на земите се допълва &bdquo;хармонично&rdquo; от неограничен по своя обем ръчен труд. Това ерозира стремежа към усъвършенстване на механизацията и утвърждава ръчния труд като норма и критерий за оценка. <br /> <br /> А как се оценява ръчният труд? В началото на 60-те години в моето родно място &ndash; неплодороден полупланински район &ndash; дневната надница на кооператорите е 40-50 ст. (при цена на 1 типов хляб 15 ст.). В началото на 70-те години тази надница е около 1 лв., а в образцови ТКЗС-та, като това в Русокастро (Бургаско), достига &bdquo;невероятните&rdquo; 5 лв. Според уравнителните принципи на социализма, заплащането на машинния труд се съобразява с преобладаващите по брой ниски надници на кооператорите. &bdquo;Спестените&rdquo; по този начин средства отиват за раздутия апарат на ТКЗС-администрацията, висшестоящите институции и т. н. <br /> <br /> При такава подоходна политика селяните са принудени да полагат извънреден (ръчен) труд в личното си стопанство и/или да се облагодетелстват от безстопанствеността, породена от общността върху земята. Тази икономическа перспектива обяснява прогресивното застаряване и намаляване на селяните-кооператори през последните десетилетия на тоталитаризма и съответно нарастващата нужда на селското стопанство от допълнителната работна ръка на ученици, студенти, войници и служащи. Пишещият тези редове например, в качеството си на ученик и студент, е отдал &bdquo;в помощ на ТКЗС&rdquo; една година от живота си. Разбира се, тази практика може още да буди носталгични спомени за емоциите от междуличностните отношения по време на бригади, трудови дни и пр. Но дали това е достатъчно да причислим ТКЗС към модерните форми за обработване на земята?<br /> <br /> За комунистическата номенклатура също е ясно, че да запази &bdquo;докрай&rdquo; ТКЗС означава да стовари цялата вина за неговия провал върху БКП/БСП. Спасителният изход преминаваше през своевременното разтурване на ТКЗС при съблюдаване на две условия: (1) споменът за това да буди всеобщо възмущение, каквото например предизвиква садистичният начин, по който млечни и бременни крави бяха превръщани &bdquo;на място&rdquo; в трупно месо; (2) да се раздуха последвалия хаос така, че ТКЗС-периодът да изпъкне като идилично време на сигурност и просперитет. Крайната цел на тази стратегия бе историческата вина за насилственото установяване на ТКЗС и последвалото обезлюдяване на селата да се трансформира в една нова вина - вината за унищожаването на ТКЗС. Тази вина бе конкретизирана във времето &ndash; 1992 г. и стоварена с пълна сила върху &bdquo;жертвения козел&rdquo; - управляващия тогава СДС. С популяризирането на тази нова вина се заеха плеяда политически фигури, част от които, за по-голяма убедителност, бяха преминали през/покрай СДС. <br /> Тази стратегия прикри от широката публика истинските въпроси: Каква е връзката между ТКЗС и обезлюдяването на селото? Кои влизаха в т. нар. тричленки и дали само представителите на СДС се облагодетелстваха от разтурването на ТКЗС? С празни ръце ли остана в този процес бившата текезесарска номенклатура? Кой щеше да работи в ТКЗС днес, ако то не беше разтурено?!<br /> <br /> Замаскирането на пагубните последици от аграрната политика на тоталитарната власт създаде условия за ново възпроизвеждане на самоубийствените грешки от миналото &ndash; мащабни начинания, които облагодетелстват малцина и ликвидират бъдещето на малките селища. Предлаганите публични основания са отдавна познати: уедряване и увеличаване на обработваемите земи. Благовидни абстрактни цели, преследвани с користни намерения по баналния насилствен начин (Дневник, 29 април)! Аграрната политика на управляващите повдига безброй конкретни въпроси като този: Ако комбайните на варненската фирма &bdquo;Октопод&rdquo; преминават като танкова бригада през полята на Врачанска област, с какво това подобрява перспективите на местното население и какво ще го задържи в неговите родни села?! <br /> <br /> Модерното уедряване на земеделското производство безусловно изисква СВОБОДНИ договори за покупко-продажба и аренда на земя. Само тогава земеделието се уедрява така, че дава на останалите селяни нужното време, средства, пазарна ниша и мотивация да намерят нов поминък в своите родни места. Другото е насилие, което обезлюдява територията на България дотам, че я превръща в геополитическа стръв.<br /> <br /> <b>Николай Найденов &ndash; доцент в СУ &bdquo;Св. Климент Охридски&rdquo;, доктор на политологическите науки<br /> </b><i>в. Седем, 1-7 юли 2009 г.<br /> </i><br /> <br />