Съдиите независими - да, но недосегаеми - не!
Защо съдийското съсловие толкова упорито и последователно твърди, че те са единствената непорочна система в обществото?
Защо пищят като ощипани девойки всеки път, когато някой ги упрекне за работата им? Не е ли нелепо, когато всички сфери на обществения живот са подгизнали от корупция, съдебната власт да бъде чиста като момина сълза? Не се ли крият прекалено често, чак до втрисане зад понятието „независими”. Не станаха ли по този начин голяма част от тях недосегаеми? <br /> Ако внушението, че заради малка част корумпирани и недобросъвестни съдии критиката на обществото се пренася върху цялата гилдия, не е ли също толкова неправилно да се внушава, че всички са честни и неподкупни? Че съдията винаги е прав. Че неговите решения не се коментират?<br /> <br /> Винаги съм си задавал тези въпроси. Дойде време да се кажат на глас. Днес го направи председателят на Върховния административен съд Константин Пенчев. „Октоподът отдавна е в съдебната власт” .Тя не виси сама в пространството, а е част от реалността в държавата. С подкупите, зависимостите, кадровата обвързаност и всичко останало. <br /> <br /> Непрекъснатата, особено в последно време, обидчивост на тема „намеса в независимата съдебна система” започва да издава гузност и ненужно резки и демонстративно защитни реакции. <br /> <br /> Съдът не е независим. Той зависи от общественото мнение, (данъкоплатците) което му дава най-ниските си степени на доверие. И веднага бързам да напомня – хората не са глупаци и необразовани. Те отлично знаят, че съдът е независим, познават принципа на разделението на властите и на всички е ясно, че при едно отсъждане винаги едната страна ще е недоволна. И го отчитат. Но те, както и аз, не могат да приема явното незачитане на доказателства, очевадната неправда, обратни отсъждания в полза на „правилната страна” от определен съдийски състав.<br /> <br /> Допреди промените в Конституцията от 2003 година съдиите действително бяха независими от нищо и от никого. И недосегаеми. И несменяеми. Не случайно известен адвокат на питането на клиент: „Какво може да се случи” отговаряше:”Всичко. Съдията може да отсъди каквото си поиска.” <br /> <br /> Дълбоко уважаваният от мен председател на Върховният касационен съд проф. Лазар Груев заяви, че за последен път стиска зъби и ще спази джентълменското споразумение с премиера.„Българските съдии нямат повече търпение да слушат непрекъснати, безпочвени и немотивирани обвинения,” каза той.<br /> <br /> Аз ще бъда и „почвен”, и мотивиран. Защото обикновено представители на властите говорят общо и по принцип. <br /> <br /> Вече малцина си спомнят, как преди 10 години ми бе отнет вестник „ПАРИ”. Със светкавично решение на една съдийка от Фирмено отделение на СГС, Димана Йосифова. Това бе първата кражба (иначе не мога да я нарека) на национален всекидневник по съдебен път. <br /> <br /> Тогава двама съдружници в ООД, притежаващи две трети (!) от капитала на дружеството бяхме изключени от третия си съдружник с миноритарен дял от една трета. Бяхме изключени с мълниеносно вписване на промени в собствеността и управлението на дружеството при крещящи нарушения на закона. Както се потвърди по-късно и от Апелативния, и от Върховния съд - с незаконно проведено общо събрание, с нередовно изпратени покани, с незаконен дневен ред и абсолютно недопустимото обединяване на изключването на съдружници в една точка, при което третият ни съдружник сам ни гласува изключването. Крещящи, очевадни нарушения, пред които и студент по право би онемял.<br /> <br /> И Апелативният, и Върховният съд постановиха, че Димана Йосифова е отсъдила неправилно. Аз си спечелих окончателно делото, но дружеството и вестникът отдавна ги нямаше, всичките активи и марката бяха прехвърлени на нов юридически субект. <br /> <br /> Класическа кражба на предприятие! Извършено по безпрецедентно арогантен начин, който промени живота ми завинаги. Другият изключен съдружник не го преживя. Получи два инфаркта и се пренесе в очевидно по-добър свят. <br /> <br /> Спите ли спокойно, съдия Димана Йосифова? <br /> <br /> А вие, висши магистрати, да сте чували жаргонния израз: „Пробили са съдията”?<br /> <br /> Вестник „ПАРИ” беше много печеливш заради скъпата си цена и многото реклами. Той струваше милиони. <br /> <br /> Пиша всичко това, не за да търся наново справедливост. Нея отдавна я няма. Отдавна всичко е свършило. Пиша го, предизвикан от искането за конкретика. От факта, че недосегаемите съдии можеха да правят каквото си поискат. Но го пиша и за предупреждение. Преди да избухне скандалът с Красьо се говореше, че предстои Висшият съдебен съвет да утвърждава нови кандидатури за магистратски постове. Сред тях бе и името на Димана Йосифова, кандидат за съдия в едно от върховните съдилища И ако не беше избухнал скандалът и назначенията от ВСС не бяха спрени, тя би имала всички шансове да го получи. Въпреки, че има незаконни отсъждания, паднали на две по-горни инстанции. Окончателно. И не само по моето дело.<br /> <br /> Питам се - що за система е тази, която позволява да ми бъде отнета свещената частна собственост, гарантирана от Конституцията и що за закони има, според които не мога да си я върна, когато докажа правотата си?<br /> <br /> Това е моят конкретен случай за конкретно скандално отсъждане от конкретен съдия. Други имат свои случаи. И повярваойте ми – те също са фрапиращи. Доста предприятия бяха откраднати тпо този начин, включително и от чуждестранни инвеститори. И това лепна страшния етикет на нашата съдебна система. <br /> <br /> Магистрати като Константин Пенчев вече открито говорят за оправдани (в конкретния пример прокурори), при безспорни доказателства срещу тях. Има и международни институции, които също сочат съдебната власт като най-проблемната и свързана с корупцията. Към тях се прибавят скандали, като „Красьо Черничкия”, „Баджанака” и десетки други примери, които се коментират на местна почва. Така се оформя и общественото мнение, според което съдебната система и в частност съдът се ползуват с минимално доверие в обществото.<br /> <br /> Да, може би институциите поне по протокол публично трябва да уважават независимостта на съда. Но и съдът трябва да има по-критично отношение към себе си и раковите образувания в тялото си. Време е и в съдебната система ясно да се каже: „Повече така не може”!<br /> Признавам си, че години наред и аз стисках зъби за недосегаемите с тоги. Но повече така не може.<br /> <br /> <i><b>Евгени Петров, БЛИЦ <br /> </b></i>