Ще плати ли Калпакчиев дължимата от Джок Полфрийман кръвнина за убийството?

Вече няма никакво значение кога австралиецът Джок Полфрийман ще напусне България. За освободения много преди да изтърпи 20-те години затвор за отнемането на човешки живот възмездието никога няма да настъпи, още по-малко покаянието, пише "Правен свят".

За убиеца неговото пребиваване в затвора е несправедливо, а българската съдебна система и въобще българската държава, са варварски. Всичко това можеше да е различно, ако в доубиването на студента Андрей Монов Полфрийман не бе намерил съучастници.

И това далеч не са само неолибералните кръгове у нас, начело с одиозния Български хелзинкски комитет, медиите на Иво Прокопиев и организираните в мрежа от НПО-та храненици на мизантропа Джордж Сорос.

За оскверняването на паметта на убития в края на 2007 г. младеж най-голяма заслуга има съдебният състав, начело с Калин Калпакчиев.

По ирония на съдбата, докато миналия четвъртък Висшият съдебен съвет приемаше отчета за работата на Върховния касационен съд за 2019-та година, негов състав напълно очаквано обяви, че преразглеждане на условното предсрочно освобождаване на Полфрийман е невъзможно.

Решението, макар и юридически мотивирано, нямаше изгледи да е различно и заради безпрецедентния натиск, на който лобистите за освобождаването на австралиеца подлагат съдебната система от години.

Само си представете, че върховните съдии Жанина Начева, Бисер Троянов и Надежда Трифонова бяха решили друго – какъв неистов вой щеше да е настанал, какви клетви щяхме да чуем и прочетем от любителите на еднополовите бракове, джендър идеологията, легализирането на наркотиците, какви декларации щяха да бълват ГМО-политици, професионални протестъри и доносници.

Това е техният живот, това е техният морал, това са техните идеали – какво значение имат жертвите на престъпления, важно е убийците, приватизаторите, грабителите да са на свобода – от Джок, през Иво, до Иван.

Основно действащо лице в перверзното погазване на изконното човешко разбиране за справедливост несъмнено е миналият в нелегалност Калин Калпакчиев. Т.нар. „съдия“ се крие от обществото от момента, в който подари преждевременната свобода на убиеца.

Вместо да защити акта си, Калпакчиев облъчва съдебната система с декларации, а в публичното пространство се изявяват други от членовете на политико-икономически зависимата организация Съюз на съдиите в България, както и купищата щатни експерт-анализатори и т.нар. „журналисти“.

Само че Калпакчиев скоро ще трябва да отговаря на въпроса – къде са над 400 000 лв., които Полфрийман трябва да плати на семейството на жертвата.

Не друг, а именно т.нар. „съдия“ е този, който трябва да стане гарант, че ако Полфрийман напусне страната, то кръвнината ще бъде заплатена.

Освен ако свързаните с освобождаването му юридически кръгове не са решили да осигурят парите чрез делата, които австралиецът води срещу България пред тежко компрометирания Европейски съд за правата на човека.

Няма никакво съмнение, че Съдът на Сорос ще унизи България и ще осигури обезщетение на поредния убиец с "нарушени" права.

И ако Калин Калпакчиев не иска да отговаря на презряното от него българско общество, то е крайно време да отговаря на въпросите, които прокуратурата би следвало да му зададе по отношение на случайното разпределение на делата и в частност за начина, по който искането на Джок Полфрийман се падна точно на този съдебен състав, за когото е било 100% сигурно, че ще отсъди по позорния за справедливостта начин.

Преди два месеца прокуратурата обяви, че започва разследване на системата за случайно разпределение на делата, въведена през 2015 г., при това с активната роля именно на Калпакчиев, тогава в качеството му на член на Висшия съдебен съвет.

Случайно ли е, че през 2017 г. отново Калин Калпакчиев направи всичко възможно във ВСС, за да не се стигне до одит на системата за разпределение на делата? А две години по-късно – в средата на 2019 г., делото на Полфрийман се пада точно на съдебния състав на бившия кадровик? Може и да е случайност, но разследващите са длъжни да проверят.

А ако у нас съдебната система беше независима, то за всичко това отдавна щеше да се е сезирал номиналният председателстващ Съдийската колегия на ВСС – опозореният председател на ВКС Лозан Панов.

У нас обаче съдийското съсловие по недопустим и престъпен начин е обрасло в зависимости и конфликт на интереси. Казаха ни го и от Държавния департамент на САЩ, но недосегаемите не обърнаха внимание дори и на тези разкрития и обвинения.

Защото Панов и Калпакчиев са скачени съдове, единият брани другия и обратно, докато двамата и свързаните с тях „магистрати“ обслужват кукловодите, които им нареждат прокарването на решения, като това за предсрочната свобода на изкормвача Джок.