Ще умре ли Европейският съюз на 60 години?

Утре общността навършва 60 на фона на развод с Великобритания и кризи, които все повече се превръщат във въпрос на оцеляване

Марин Льо Пен днес пристигна в Москва. Официалната цел на посещението е да се обсъдят руско-френските отношения. Тя ще се срещне с руски депутати и ще присъства на заседание на Думата. Кандидатът за президент на Франция от крайната десница също така ще обсъди борбата с тероризма с председателя на Комисията за външни работи в руския парламент Леонид Слуцки.

„Разбира се, ще е много интересно да обменим мнения за развитието на двустранните ни отношения и за ситуацията, която се очертава в Европа. Зная, че сте представителка на твърде бързо развиващи се европейски политически сили”, заяви лично президентът на Русия Владимир Путин на срещата си с лидера на крайно дясната партия „Национален фронт”.

В последните проучвания Льо Пен започва да изостава от основния си конкурент центристът Еманюел Макрон. Ако тя загуби, печели Европейският съюз. И обратното, защото Льо Пен иска Франция да напусне ЕС.

Утре общността навършва 60 години на фона на развод с Великобритания и други кризи, които все повече се превръщат във въпрос на оцеляване.

Едва ли посещението на Льо Пен в Русия няма общо с руската политика към ЕС. А натискът не идва само от Москва.

В последните месеци ЕС е изправен пред безпрецедентна и открита конфронтация с Турция.

Новият президент на САЩ Доналд Тръмп пък изрази неколкократно подкрепата си за „Брекзит”.

Въобще ЕС дразни всички големи играчи, освен може би Китай, който просто иска да търгува на единния пазар.

Днешният Европейски съюз е продукт на усилията, начело на които бяха Франция и Германия в началото на Втората световна война, за постигане на мир на един континент, разкъсван от въоръжени конфликти от векове.

Политическият и икономически съюз води началото си от Римския договор от март 1957 г., който европейските лидери ще празнуват тази седмица в една в много отношения по-малко обединена Европа от всякога.

Един от основателите Жан Моне твърдеше, че „Европа ще бъде изкована в криза”, но сега тя изглежда фатално отслабена.

В събота в Рим лидерите на ЕС се готвят да одобрят „различни скорости”, които позволяват на някои страни да продължат с усилията за сътрудничество, докато други изостават. Процес, с основание изглеждан като бавно разпадане.

Новият председател на Европейския парламент Антонио Таяни заяви тази седмица, че „Европейският проект никога не е изглеждал толкова далеч от хората, колкото е днес”.

Но какво е това, което прави днешните кризи различни от тези, с които организацията, известна по-рано като Европейска икономическа общност, се сблъсква в годините след основаването си?

През 60-те години на миналия век Франция на генерал Де Гол блокира взимането на решения и отхвърли присъединяването на Великобритания. През 70-те заради глобалната петролна криза трябваше да бъдат пренаписани договорите за Европейската икономическа общност.

За кратко всичко изглеждаше наред през 90-те години, когато беше създаден съвременният ЕС и еврозоната, докато Западът се радваше на победата си в студената война с Русия.

Последва бързо разширяване на изток към бившите страни от т. нар. „Съветски блок”.

Но последното десетилетие носи провал след провал за ЕС. Лошата прокоба беше донесена от САЩ със световната финансова криза, прераснала в банкова в Европа през 2008 г. Последва гръцкото фиаско през 2010 г. Тъкмо изглеждаше, че нещата започват да се оправят, когато дойде вълната на бежанците през 2015-2016 г.

Всяка от тези кризи разкриваше един по един фундаменталните недостатъци на ЕС. Системата на еврото, която облагодетелства Германия за сметка на всички останали. Двойните стандарти за западните и източните страни-членки. Сериозните пукнатини в либералния модел на общността.

„Никога досега не съм виждал такава разпокъсаност и също толкова малко конвергенция в нашия съюз”, каза миналата година президентът на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер.

А ЕС е чудесно нещо. Това е реализираната мечта за един обединен, мирен, социален свят, където хората пътуват, пазаруват и работят свободно, без да са ограничавани от корпоративните или политическите интереси. Не случайно корпоративна Америка не харесва ЕС, както и неототалитарните режими на Путин в Русия и Ердоган в Турция. За тях европейската идея за свобода на индивида, гарантирана със социални средства от държавата, противоречи на всичко, което правят и към което се стремят.

Дали ЕС ще намери изход и от тази криза предстои да видим, но това едва ли ще е промотираната от германския канцлер Ангела Меркел Европа на две скорости.