Шефът на Камарата на строителите: Ако няма индексация, по 100 фалита на фирми на месец

Камарата на строителите в България (КСБ) през 2022 г. чества 15 години от учредяването си. Успя ли за този период да обедини представителите на сектора и да го изчисти от работещите на ръба на закона, защо управляващите избират гилдията за изкупителна жертва на политически битки и очакват ли се фалити заради забавените с над година плащания за извършени дейности, разговаряме с председателя на Управителния съвет на КСБ Инж. Илиян Терзиев, пише Труд бг.

- Инж. Терзиев, Камарата на строителите в България (КСБ) навърши 15 години от създаването си. Какво успя да постигне за този период?

- Благодарение на КСБ всеки заинтересован може да си състави правилна преценка и  да провери всяка строителна фирма. Поддържаме публичен регистър, в който се съдържа информация за всяка компания. КСБ направи отрасъла прозрачен и се бори успешно със сивия сектор в строителството. 

За съжаление заради политическо противопоставяне през последната година се съсипва имиджа на цял един бранш, в който са заети над 200 000 души и работят над 6500 фирми, от които близо 90 на сто са малки компании.

Всяка година строителният бранш изпълнява обекти за между 14 и 18 милиарда лева. Това означава, че произвежда 14 на сто от БВП на държавата и в него са заети близо 200 000 работещи или 10 на сто от всички трудещи се. Най-често съотношението между обществени и частни поръчки е 50 на 50. Тоест секторът работи за публични проекти – държавни и общински поръчки, на обща стойност 7-8 милиарда лева годишно. 

Няма кой друг освен държавата и общините като собственици да обявят поръчките за изграждане и ремонт на ВиК и пътна инфраструктура, улици в населените места, паркове, обновяване на болници, училища, публични сгради и така нататък. И тези поръчки не се изпълняват, както масово се тиражира от 6, 10 или 20 строителни фирми, а от близо 50 на сто от регистрираните в КСБ компании, които са общо 6416.

Гръбнакът ни са именно малките фирми. От тези 6416 регистрирани в КСБ компании (6362 български и 54 – чуждестранни), големите фирми с над 250 служители са 67 на брой, 723 фирми или около 20 на сто са средни и 5572 или над 90 на сто са малки строителни фирми с до 50 човека персонал.

Нормално е големите инфраструктурни обекти да се изпълняват от големи фирми, които имат възможност да поемат тези обеми. Такава е ситуацията също в Австрия и Германия например, където по магистралите, газовите или ВиК тръби можете да видите емблемите на 5-6 компании. Зад тези големи фирми обаче стои една огромна армия от по-малки фирми, които са подизпълнители.

Реално в публичните проекти, които се изпълняват всяка година, са ангажирани близо 50-60 на сто от регистрираните в КСБ компании или близо 3000 строителни фирми. И ако не се плати на големите, средства не достигат и до хилядите малки фирми по веригата. Внушението, че само една шепа фирми взимат парите, които се дават по публичните обществени поръчки, просто не е вярно. 

През 2021 г. по публични обществени поръчки са сключени над 3000 договора, като от тях малко над 160 са подписани от големи строителни фирми и са на обща стойност 0,6 млрд. лв.

Средните компании са с 1400 контракта за общо близо 1 млрд. лв., малките строителни фирми са подписали близо 1700 договора за 430 млн. лв. И тези данни са въпреки спадът от 30 на сто на годишна база в стойността на всички договори, който заради инфлацията и повишаване на цените реално е над 50 на сто. Видно е, че гръбнакът на всяка една голяма фирма са малките.

- Очаквате ли фалити на фирми, заради факта, че пред последната година държавата не ви възлага нови поръчки, не плаща средствата по старите договори и не индексира цените?

- Вече отчитаме, че близо 500 фирми са отпаднали от регистъра на КСБ. Тези компании са фалирали или са прекратили дейността си. Заради липсата на индексация на договорите с публични възложители очакваме не по-оптимистични резултати и за последните месеци. Защото тенденцията е такава – има много компании, които банкрутират или се закриват, намаляват персонала си. Работниците ще си намерят работа, но за жалост - в чужбина.

Програмите във връзка със зелената сделка, които ще се изпълняват в Германия, Франция и Испания се очаква да са за милиарди. Като само програмата за саниране ще е на стойност около 20 млрд. евро. Всички тези хора, които у нас обучихме да санират жилищни и публични сгради, ще отидат да работят там. Същото ще се случи и със специалистите от ВиК сектора, с пътните инженери.

Работниците ще си търсят работа, за да си изкарват хляба, а са достатъчно добре подготвени и работят на европейско ниво. Но когато дойде време да изпълняваме проекти по европейските програми в България, ние няма да имаме подготвени хора и ще срещнем огромни трудности.

Ако държавата не плати на фирмите, те имат две възможности – да фалират или да влязат в съда. Без тези средства ще продължат да фалират средно по 100 строителни фирми всеки месец, при това най-често това са малки и средни компании, които нямат резерви. За големите също е тежко.

Защото главният изпълнител не е един човек, който седи на маса или лежи на Малдивите и събира пари. Той не е човек, който само маха с диригентска палка без да прави нищо. Напротив, това е работа, която изисква здрава ръка и много усилия, защото от него зависят срокове, осигуряване на заплати на заетите в компанията и куп други неща.

- Освен, че не получавате заплащане за извършени дейности преди повече от година, управляващите като че ли са ви нарочили за основен враг. Подготвяните промени в ЗОП предвиждат да се спрат големите поръчки на инженеринг, както и да не се приемат застраховки при търговете вместо банкови гаранции. Как ще се отрази това на сектора?

- Всъщност първият българин, който е строил на инженеринг, тоест да проектира сам и след това да изгради замисленото, е Колю Фичето. Неговата застраховка е била неговата глава. Той е поел ангажимент пред управника, че със сто работника за сто дни ще изпълни моста и ще премине през реката. Всички частни поръчки и до днес са чист инженеринг.

Жилищните сгради се строят така. Инвеститорът често е и изпълнител, купува си земята, прави си проекта, строи го, реализира сградата и я предава на възложителя или я продава, ако самият той е предприемачът. 

Инженерингът всъщност е процедура, която може да се опише само с една дума – отговорност. И ние целим именно това – всеки в строителния процес да носи отговорност.

Възложителят, инвеститорът, който поръчва какво иска, инженерът или архитектът, който го начертава, строителният надзор, който го определя и чак тогава идва строителят, който да го изпълни. И всеки в този процес трябва да носи своята отговорност пред приемателя, ДНСК или съответната комисия. И практиката показва, че когато инженерингът се извършва по правилата, всичко се случва нормално.

Не бива да отричаме всичко, а да сме наясно, че инженерингът е процедура, която се използва в целия свят, да видим как се прави там и да работим и ние така. Инженерингът е много бърз процес, пести време и пари, решава неочаквани проблеми. Когато има водач на групата, тогава той има желанието да изпълни проектът бързо, качествено и евтино. 

Що се отнася до ограничаване на застраховките, за щастие българските компании през последните 10 г. натрупаха много опит и знания и могат да се състезават с всички световни фирми от сектора. Те работят много добре и изпълняват успешно проекти в съседни страни.

Никъде в Европа обаче няма подобни ограничения за ползване на застраховки. Още повече, че застрахователите много грижливо си пазят средствата и внимателно, след дълги изследвания, определят застрахователните индекси, които показват кой къде се намира на пазара. Не е нормално да си строителна фирма и да си държиш парите в банката, за да даваш гаранции, вместо да ги инвестираш в техника, хора и развитие.

- Вече над година чакате да се индексират договорите, които вече са неизгодни за фирмите заради неимоверното поскъпване на строителните материали, разходите за труд, енергоносителите и инфлацията като цяло. В моментната политическа обстановка възможно ли е това да се случи?

- От КСБ настояваме индексацията да залегне в промените на ЗОП. Ние вече над година чакаме да се реши този въпрос. И говорим за правила, които ще позволяват промяна на цените по договорите както в посока поскъпване, така и при намаляване на стойностите. Например преди два месеца арматурата струваше 3,20 лева, а вече е 2,50 лева.

В такива случаи може да се намаляват цените по контрактите. И подобни механизми съществуват в цяла Европа, единствено в България такъв липсва. Преди и у нас се работеше чрез единните трудови норми в строителството, при които цената се определяше за конкретната дата. И когато това се въведе, инвеститорът и строителят по един и същи критерий ще определят цените, без субективизъм. 

За индексацията бяхме на финала, имахме изготвена методика как да се случи тя. Когато се подготвяше механизмът и за първи път започнахме да говорим за него през 2021 г., имаше драстично поскъпване единствено на строителните материали. Впоследствие се увеличи цената и на горивата, енергията и труда.

Тази индексация е необходима, за да поемат фирмите глътка въздух и ако това се беше случило навреме, компаниите щяха да могат да изтеглят кредити и да довършат започнатите обекти, а не да стоят в ступор. Обектите, които са замразени в момента се рушат, защото са недовършени. И се оскъпяват.

Ние до последно вярвахме, че индексация ще се случи така, както говорихме с управляващите, преди да видим, че не е включена в актуализацията на бюджета. А може би и от първия ден не са искали да се индексират контрактите. Без това обаче рискуваме да загубим милиони и милиарди от европрограмите.

Общините имат да изпълняват обекти за 2,5 млрд. лв. и липсата на индексация може да доведе до фалити и за тях. На всичкото отгоре, ако не изпълним даден процент от европроектите, може не само да загубим средства, но и да се наложи да връщаме такива по вече изпълнените проекти. Откъде ще се вземат тези пари? 

- Всъщност кой е виновен за качеството – този който го възлага, този който го строи или този, който го поддържа?

- Всички трябва да носят отговорност. Не бива да се смята, че след като е вече е изпълнил и предал обекта, строителят носи отговорност не само за качеството, но и за поддръжката му. Ако един собственик не си поддържа жилището или сградата, после изпълнителят ли е виновен за произтеклите от това проблеми? Всяка една сграда и всеки един обект изискват поддръжка. 

Но като говорим за задълженията на държавата към бранша ще ви разкажа нещо - преди 4 години с КСБ бяхме в Германия и попитахме шефа на Германската строителна камара какво предприемат, когато държавата не плати на фирмите за възложената работа. Той ни погледна с изумление и попита: „Как така няма да ни плати?“ Там просто такава хипотеза не съществува.

Кой е Инж. Илиян Терзиев?

Инж. Илиян Терзиев е председател на Управителния съвет на Камарата на строителите в България. Избран е на поста от Общото събрание на КСБ през февруари 2018 г. Преди това е заемал позициите на зам.-председател на УС на КСБ и председател на Областното представителство на Камарата- София. Завършил е Строителния техникум “Христо Ботев”, сега СГСАГ, а след това Висшето строително училище “Любен Каравелов”. Управител е на “АТ Инженеринг 2000” ООД.