Френският премиер Франсоа Байру подаде оставка, след като правителството му загуби парламентарен вот на доверие вчера, 8 септември 2025 г.
Политическата криза в Париж беше предизвикана от опита за налагане на пакет за фискална консолидация, който целеше да намали бюджетния дефицит на страната, но включваше непопулярни мерки като орязване на разходи за 44 милиарда евро и замразяване на социални помощи.
Според анализ на Симеон Дянков, ръководител на Фискалния съвет, сътресенията във Франция са ярък пример за политическите трудности при приемането на мерки за строги икономии, особено в държави с крехки управляващи коалиции. Случилото се незабавно изостри вниманието на инвеститорите към държавния дълг в цялата еврозона.
Провалът на френското правителство подкопава доверието в Пакта за стабилност и растеж на ЕС. Очаква се Брюксел да засили надзора и да изиска по-ясни и твърди планове за фискални корекции от всички страни членки, които нарушават правилото за 3-процентов дефицит.
Кои държави са под наблюдение?
Според анализа, няколко държави в Европейския съюз са изправени пред сходни рискове и трябва да се наблюдават внимателно:
-
Белгия: С бюджетен дефицит от 5,4%, страната е в ситуация, много близка до френската, както по мащаб на проблема, така и по политическа сложност.
-
Италия и Испания: И двете държави са с дефицит от 3,5% и са уязвими на пазарен натиск поради висок държавен дълг и политическа фрагментация.
-
Държави в процедура при прекомерен дефицит: В тази група вече попадат Австрия (4,7%), Унгария (4,9%), Словакия (5,3%), Полша (6,6%) и Румъния (9,3%).
-
България, Малта и Финландия: Тези страни, включително България с дефицит от 3,03% за 2024 г., са били малко над прага, но засега не са обект на процедура.
Предупреждение за България
Правителствената криза във Франция е ясен сигнал, че фискалната дисциплина е колкото икономическо, толкова и политическо предизвикателство. За страни като България, които балансират на ръба на 3-процентовия лимит, френският случай служи като предупреждение: опитите за намаляване на дефицита без широк политически консенсус носят сериозен риск от нестабилност. Пазарите на облигации вече реагират, като оскъпяват рефинансирането на държавния дълг за страните с висок дефицит, което допълнително ограничава техните финансови възможности.
