След БОРКОР създаваме БОРЦЕН

София, България 04 Март 2011, 13:21 777 прочита 0 коментара

Дойде ли пак времето на „За бога, братя, не купувайте”?

Предлагам новото звено за мониторинг на цените на хранителните продукти, така шумно рекламирано от земеделския министър Мирослав Найденов, да носи наименованието БОРЦЕН или &bdquo;Борба с цените”. Въпреки че не съм единственият, който е убеден в безсмислието на подобно начинание и в нулевия ефект от неговата дейност. По замисъл мониторингът или иначе казано наблюдението много ми напомня на длъжността &bdquo;Дирекция по изгряване на слънцето (зона изток)”. Организаторите на подобно мониторингово звено не смеят и зъб да обелят за простата истина – в условията на пазарна икономика на държава-член на ЕС и дума не може да става за някакво държавно влияние или контрол върху цените. Ако някъде по веригата между производителя и потребителя на една стока има т.нар. картелно споразумение за цените – за това си има Комисия за защита на конкуренцията, стокови борси, както и цяла Държавна комисия по стоковите борси и тържища. Ако пък само трябва да се наблюдават и анализират цените – за това си има Национален статистически институт. По самите министерства е пълно с институти, секции и звена (да не говорим за браншовите организации) които са напълно наясно с цените и техния ръст. Не е ясно тогава какви функции ще изпълнява БОРЦЕН и най-важното – до какви практически резултати може да доведе. Още повече, че повишаването на цените на храните е световна тенденция. Ясно е обаче, че тази скоропостижно мъртвородена и безсмислена идея дойде в мига, в който социологическа агенция обяви, че 80 на сто от хората виждат като първи проблем повишаването на цените. И министър Найденов даде ярък пример: &bdquo;Изкупната цена на млякото е 70 ст. А килограм кашкавал – 16 лева. Има нещо нередно.” Отговорът е много прост – ако цената от 16 лева рязко надвишава средната цена на кашкавала, няма кой да го купува и търговецът ще загуби или ще я намали. Ако всичкият кашкавал е на тази цена – значи това е равновесната точка на пазара и достатъчно хора са готови да я платят. Ако не са готови – потреблението спада и цените намаляват. В това е магията на пазара – саморегулацията на цените. Когато скочат непазарно високо, потреблението само ги връща на нормалните им нива. Само за пример – от новините стана ясно, че пловдивските таксиджии намалили (!) цените на превозите с цели 20 на сто с цел привличане на клиенти. Без БОРЦЕН или някаква административна регулация. Останалото е показен ПР, че нещо се предприема за успокояване на масовото недоволство без реално да се върши каквото и да е. Според икономиста проф. Гарабед Минасян няма и никога не е имало лесни икономически решения за сложни икономически проблеми. А растежът на цените е сред най-сложните. Преди 20-ина години без всякакви специализирани звена и анализи, тогавашният премиер Димитър Попов произнесе сакралната молба: &bdquo;За Бога, братя, не купувайте”. Ей от това разбира пазарът. ЕВГЕНИ ПЕТРОВ За сведение на министър Мирослав Найденов ДЪРЖАВНА КОМИСИЯ ПО СТОКОВИТЕ БОРСИ И ТЪРЖИЩАТА Мисия на комисията Създаване на условия за укрепване и развитие на национална система от центрове за търговия на едро с хранителни продукти и гарантиране на нормалното и прозрачно функциониране на стоковия пазар на едро в България. Стратегически цели на ДКСБТ: 1.Създаване на условия за изграждане на функциониращ висококонкурентен пазар на хранителни продукти; 2.Осигуряване предпоставки за постигане на прозрачност в дейността на стоковите борси и стоковите тържища и на формираните цени на едро за хранителни продукти; 3.Предприемане на мерки за недопускане на нелегални и незаконно функциониращи обекти за търговия на едро с хранителните продукти; 4.Предприемане на мерки за ограничаване на достъпа до пазара на незаконни производства и незаконно внесени хранителни продукти; 5.Разясняване на принципите на действия на конкурентния пазар; 6.Информиране на компетентните органи за текущите промени в движението на цените на основните хранителни продукти; 7.Повишаване на събираемостта на неизплатените парични задължения; 8.Облекчаване на някои от съществуващите разрешителни режими и преминаването им към регистрационни (проектозакон за изменение и допълнение на ЗСБТ); 9.Дейности по въвеждане на елементи на електронно правителство в ДКСБТ.