След като излъга за гражданството си, Кирил Петков продължава с манипулациите

Днес Конституционният съд – най-висшият орган в държавата, призван да опазва конституционния ред в страната, единодушно прие, че Кирил Петков е бил канадски гражданин към момента на назначаването му за служебен министър на икономиката и поради тази причина указът на президента Радев за назначаване на правителството, е противоконституционен в тази си част.

В решението конституционните съдии правят категоричен и еднозначен извод, че освобождаването на Кирил Петков от друго гражданство – в случая от гражданство на Канада,  е настъпило много след назначаването му за служебен министър.

Което означава, че същият много добре е знаел, че през месец май тази година е попълнил декларация с невярно съдържание, за което трябва да носи и съответната отговорност.

Случаят разбира се беше напълно ясен още от самото начало, но с изключителна наглост Киро Харварда и присъдружните му медии от кръга „Капитал“ на олигарха Иво Прокопиев, пробваха няколко месеца да лъжат и мажат по темата.

Давайки трибуна на всевъзможни компрометирани „експерти“ и адвокати, според които Конституцията била остаряла, важно било какво Петков бил направил, а не някакви си формалности и декларации, как се борел да спре кражбите и прочие глупости.

Е, на черното няма как да се каже бяло и очаквано номерът им не мина. А България показа, че все още конституционният ред е основният стожер на демокрацията у нас, като всеки опит на лъжците да се представят за „почтени“, е обречен на неуспех.

Въпреки че неколкократно Петков заяви, че щял да се съобрази с решението на Конституционния съд (явно си е представял обратното - че е над закона и Конституцията), днес,  афектиран от крайния резултат, който го обрича на политическо забвение, „канадецът“ разпространи изявление, което надминава по наглост всичките му постъпки дотук.

Същият оплюва конституционните съдии, като съжалявал много за това, че същият този съд казал на 2 милиона български граждани извън страната, че не били пълноправни граждани на България.

Вероятно психолозите трябва да се позанимаят с Киро Харварда сериозно, защото манията му за величие започва да взема опасни размери.

Не, съдът не казва нищо на милионите българи извън страната, както му се иска, а казва само на Петков и то право в очите, че лъжец и измамник, заблудил обществото, че отговаря на условията да е служебен министър.

На практика казва и че последиците от тези му действия са пределно ясни – всичките му актове са нищожни, цялата пушилка която вдигнаха с Асен Василев покрай ББР, ДКК, смяна на бордове и биене в гърдите колко са велики, вече не струват нищо. Защото са основани на една елементарна измама и тотално неуважение към правовия ред в страната.

Но в безсилието си, вместо да се извини на всички и да си хване пътя за Канада, Петков пак пробва да се оправдава с вечната изтривалка на кръга „Капитал“ - Делян Пеевски.

Според Петков навремето позицията на конституционния съд била, че нямало пречка в продължение на месец Делян Пеевски да е шеф на ДАНС и депутат едновременно, а сега към него един вид прилагали двоен аршин.

Елементарна манипулация, защото освен патологичната си привързаност към лъжите, Петков явно има и къса памет. Защото случаят с Пеевски беше съвсем различен - тогава ГЕРБ сезира съда с искане мандата на Пеевски като народен представител да бъде прекратен, но депутатът от ДПС изобщо не беше подписал акт за встъпване в друга държавна длъжност (като шеф на ДАНС) нито пък имаше изрично решение на Народното събрание за прекратяване на пълномощията му като народен представител.

Така че много му се иска на Петков пак да си измие ръцете с Пеевски, но просто няма как да стане. Защото истината, вече установена и от най-висшия съд в държавата - че Петков е подписал декларация с невярно съдържание и е заблудил обществото, вече е ясна на всички и никакви оправдания не могат да му помогнат.

А фактът, че „почтените“ харвардци и този път се мислят за хора, за които правовия ред в страната не важи, си е за тяхна сметка. Защото така само затвърждават черните печати от обществото върху претенциите им да управляват страната.