СНИМКИ на “кървавите сгради” на комунистическия терор след 9 септември 1944 г.

На 9 септември 2019 г. се навършват 75 години от комунистическия преврат, който преобърна развитието на България, отклони страната ни от нейния естествен европейски път и я хвърли в един кървав експеримент, чиито последици се чувстват и днес, пише БГНЕС.

Днес това е сградата на Държавния Архив, а през 1944 г. там са били арестантските килии

Дълги години всички нас ни набиваха в главите, че превратите в България са безкръвни. Това, обаче, не важи за деветосептемврийския.

Първите дни на новата революционна власт са дни на кървав терор, по време на който безнаказано без съд и присъда са избити хиляди представители на българския военен, политически, църковен, стопански и културен елит.

Проф. Искра Баева: Защо дойде промяната на 9 септември 1944 г. и какво донесе тя на българите

След като са избити те са съдени от така наречения Народен съд година по-късно, за да може грабежът на тяхното имущество да бъде узаконен.

Много от емблематичните сгради в центъра на София, които днес сме свикнали да свързваме с културни и обществени институции, в първите дни след девети се превръщат в сцена на жестоки убийства и саморазправа. 

Такива са сградата на днешната Агенция „Архиви“, на ъгъла на улиците „Московска“ и „Малко Търново“, където са се помещавали арестантските килии на страховитата Държавна сигурност, или пък „Славянска беседа“ на улица „Раковски“, където е бил щабът на Народната милиция.

Там са безчинствали едни от най-големите главорези и престъпници в историята на Третата българска държава водени от другаря Тодор Живков, бъдещ ръководител на партията и държавата в продължение на над 33 години, и неговите „партньори в убийствата“ Мирчо Спасов и Лев Главинчев.

Последният се е отличавал с огромна жестокост. На неговата съвест лежат убийствата на княз Кирил, световноизвестните учени и ректори на Софийския университет проф. Богдан Филов и проф. Александър Станишев, както и много други стотици от най-уважаваните българи преди преврата от 9 септември.

Някои от тях са убити заради своето обществено положение, а други – защото са българи и не са искали да променят своята националност, според плановете на Сталин, Тито и Коминтерна. На погребението на садиста Главинчев, неговият брат ще се „похвали“, че последният е „убил 226-ма македонски фашисти“…

Не по-малко зловеща е сградата на Дирекция на полицията на Лъвов мост, прочула се като „Народен дом на терора“.

За съжаление, 75 години след тези кървави събития паметта на жертвите не е почетена по достоен начин. Те дори не са намерили място в учебниците по история.

Целта да бъдат забравени и изтрити се осъществява планомерно в продължение на 30 години след така наречените промени от 10 ноември 1989 г. Причината за това е, че наследниците на убийците и „народната власт“ след 9 септември осъществиха прехода от тоталитаризъм и планова икономика към демокрация и пазарна икономика в своя полза.

Днес дълбоко в българското общество се е наложила една погрешна теза, че българите единствени от всички народи на Централна и Югоизточна Европа не са въстанали срещу съветската комунистическа власт.

Ние нямаме своите Унгарски събития от 1956 и Пражка пролет от 1968 г. и не можем да ги имаме, защото елитът на нацията, около 30 000 души, тези, които можеха да я поведат, за да се опълчат на комунистическата диктатура, са безпощадно избити през 1944-1945 г.

В нито една бивша социалистическа страна няма толкова избити, колкото са в България, включително в страните главни виновници за разпалването на Втората световна война – нацистка Германия и Япония.

Разказват, че след Лайпцигския процес, на който Георги Димитров не е осъден за подпалването на Райхстага през 1933 г., вече в Съветския Съюз той се е срещнал със Сталин.

„Бащата на народите“ му задал въпроса дали знае, защо се е спасил. Димитров се поинтересувал и получил приблизително следния отговор от Сталин: Нацистката система е още млад тоталитарен режим и не знае как да действа със своите врагове. Първо трябва да ги убива, а след това да ги съди. Това ви спаси.

Дали е истина този исторически епизод не е ясно, но събитията след 9 септември 1944 г. показаха, че Димитров действа по схемата на Сталин, неговите другари първо избиват неудобните на новия режим, а след това ги съдят, за да отнемат достойнството и имуществото им.