Сорос пробута в ръководството на Европейския съд по правата на човека скандалния Йонко Грозев

Грантаджията от кръга „Капитал“, който сам призна, че е в конфликт на интереси, щял да ръководи една от петте секции в съда

Служителят на НПО-то на Сорос „Български хелзинкски комитет“, а по настоящем съдия в Европейския съд по правата на човека – Йонко Грозев, се намърда в ръководството на съда

В началото на месец март стана ясно, че френски доклад изобличава 22-ма съдии от Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), заради свързаността им с НПО-та финансирани от Джордж Сорос. Двама от тези магистрати се оказаха българи - Йонко Грозев – настоящ съдия в Страсбург, както и бившият такъв Здравка Калайджиева.

И двамата от много години се издържат чрез дейността си в „Българския хелзинкски комитет“ и „Български адвокати за правата на човека“, а тези НПО-та получават тлъсти грантове от фондациите на Сорос.

Така десетки, а може би и стотици решения на съда, на практика могат да се окажат нелегитимни. Защото е съмнително дали актовете на ЕСПЧ са продиктувани от правото, или са написани напук – само за да бъде дискредитирана държавата ни - под предлог, че са нарушавани човешки права, както и да бъде присъдено обезщетение.

Още повече, че основните страни по подобни дела са именно НПО-та от рода на „Българския хелзинкски комитет“ и аналозите му в Европа.

След като скандалът избухна, присъдружният им кръг „Капитал“ на Иво Прокопиев поде кампания в тяхна защита, а самият Йонко Грозев даде напоително „интервю“, в което се опита да се оправдае. Вместо това обаче, радетелят за легализация на хомобраковете сам призна, че е напълно зависим и няма никакво място в Европейския съд по правата на човека.

Грозев се изцепи, че правозащитните организации били противник на авторите на доклада, „защото изразяват точно обратната на тяхната позиция. Затова за тях съдиите, които преди това сме работили в правозащитни организации и не изразяваме техните виждания, сме проблем“.

По-голямо признание от това, че като съдия си зависим - защото си пристрастен, позволяваш си да имаш „виждания“, очевидно обратни на застъпваните от страни по дела, които разглеждаш, едва ли може да съществува.

Всъщност за дебелоочието на Грозев може да се съди най-добре от констатациите в доклада на френския Европейски център за право и правосъдие. В него изрично се посочва, че Грозев е участвал неправомерно в 6 дела, по които е трябвало да се отведе заради тежък конфликт на интереси.

Две от тях са особено фрапантни, защото са заведени именно от „Български хелзинкски комитет“ - „Д.Л. срещу България“ и „Анева и други срещу България“, но вместо да си признае, че е бил член на това НПО, Грозев е участвал в съдебния състав и не само е участвал, но си е сложил и подписа под осъдителните решения спрямо България. Общата присъдена сума е била близо 35 000 евро.  



Факсимилета от двете решение на ЕСПЧ по които Грозев е осъдил България в полза на „Българския хелзинкски комитет“

Скандалът тогава провокира дори министърът на правосъдието Данаил Кирилов да вземе отношение, но се оказа, че по закон България не може да отзове Йонко Грозев.

Факт, който много добре е бил известен и на председателят на „Да(Й) България“ – Христо Иванов. Защото именно по времето, когато същият се подвизаваше като правосъден министър, назначението на приятеля му Грозев за съдия стана факт.


Факсимиле от признанието за зависимост на съдия Йонко Грозев, публикувано в сайта „Дневник“

Сега се оказва, че за да се бетонира позицията на Йонко Грозев в Европейския съд по правата на човека, последният е бил назначен за „ръководител на секция“. Веднага можем да си представим задоволството на цялото паразитно грантаджийско съсловие от този факт, а хвалебствията на страниците на „Капитал“ и „Дневник“ не закъсняха.

Защото ако досега Грозев просто е злословил против България и е отсъждал в полза на  довчерашните си работодатели на издръжката на Джордж Сорос, сега, вече като „шеф“, вероятно ще има и лостове за влияние върху останалите съдии и разпределените им за разглеждане дела.

Но ако изведнъж завалят осъдителни решения против България в Европейския съд по правата на човека и страната ни бъде принудена да плаща тлъсти обезщетения за клиентите на „Българския хелзинкски комитет“, както и хонорари за наетите от това антибългарско НПО адвокати, поне ще знаем, на кого трябва да „благодарим“.