Социолог огласи какво ще се случи с партиите на протеста при висока избирателна активност
Според Димитър Ганев след изборите на 11 юли ще бъде съставено правителство, което ще бъде около трите партии на протеста
Местният вот има свои местни специфики. Парламентарните избори са гласуване за партии. Кметските избори са мажоритарни. Това заяви в предаването „Пресечна точка” по Нова телевизия социологът Димитър Ганев.
По думите му, избирателната активност в Благоевград не е била ниска. „Ако погледнете избирателната активност във всички частични местни избори, ще видите, че тя е сходна. Борисов бе избран за кмет с 30% избирателна активност.
Никой да не си прави сметки, че тя ще е такава и на парламентарните избори. Там активността е най-висока, защото мотивацията е най-висока”, заяви Ганев.
„Последното ни проучване бе в началото на кампанията. Ще има спор за първото място. Третото място е запазено за БСП засега с отчетлива дистанция между втория и четвъртия.
ДПС и Демократична България са сходни, разликата е по-малко от половин процент. ДБ прави мощна кампания. Битката за 4 място ще се реши от електоралните резерви, които двете партии имат в чужбина.
След това също има интрига – колко партии ще са в парламента. Шест изглеждат сигурни и една, която е под въпрос. За Българските патриоти самата кампания ще е решаваща”, каза още той.
По думите му, избирателната активност ще е най-ключовият фактор за резултата от тези избори. „При висока, партиите на протеста ще бъдат бенефициенти. При по-ниска ГЕБР, БСП и ДПС, които са с твърд, мобилизиран и мотивиран електорат, ще имат по-висока относителна тежест”, прогнозира той.
Ганев добави, че високата активност на 4 април е била свързана с протест и наказателен вот. „Въпросът сега е дали тези, които тогава казаха „Ще ви накажа”, мислят, че са постигнали своята цел и ще имат мотивация да гласуват и на тези”, посочи социологът.
Според него, след изборите на 11 юли ще бъде съставено правителство, което ще бъде около трите партии на протеста. „Те най-вероятно няма да имат мнозинство, но за тях то няма да е проблем, защото и БСП, и ДПС нямат друга игра освен да ги подкрепят. Много след 11-ти ще започне интересното”, прогнозира той.
Колежката му Марчела Абрашева също бе на мнение, че паралел между парламентарни и местни избори не трябва да се прави.
„Ако Благоевград е показателен с нещо, това е, че машините не са толкова страшни за възрастните хора. Една от големите загадки е дали това, което сработи в Благоевград, ще сработи и на парламентарните избори”, смята тя.
„Не си спомням парламентарни избори, на която има катастрофално ниска активност. Засега няма индикации да смятаме, че тя ще е много по-ниска”, добави Абрашева.
Според анализатора Георги Харизанов има няколко големи неизвестни. Едната е дали антисистемните партии ще имат мнозинство в НС, според мен не, и до какво биха довели тези резултати.
„Въпросът е какво следва. Ако някъде има причини за демотивация и спадащ ентусиазъм да се гласува, е точно заради това – на хората не им е ясно какво следва след това”.
Той добави, че вотът на 4 април не е довел до нищо смислено. „Въпросът е с какви настроения са избирателите след изборите. Голямата интрига с машинното гласуване ще е какво ще се случи в секциите с много избиратели, дали ще издържи техниката”, прогнозира той.