Социоложка разкри кой ход може сериозно да обърка сметките на партиите на вота

По думите на Боряна Димитрова тази година нараства броят на хората, които не само се колебаят за коя политическа сила да гласуват

И на предстоящия предсрочен парламентарен вот на 2 април броят на избирателите, които ще решат в последния момент дали и за кого да гласуват, ще бъде голям. Това сочат последните проучвания на социолозите от "Галъп", "Алфа Рисърч" и "Тренд".

На последния вот през октомври близо 670 000 са избирателите, решили да дадат своя глас в последния момент. Това прави близо една четвърт от всички гласували, изчисляват социолозите. Профилът им е различен. Повечето са млади хора, без ярко мнение за дадена политическа формация.

"И групата на гласуващи накрая съдържа и тези с най-много купени гласове. Тоест ако разгледате профилите може да направите своите хипотези коя партия в най-голяма степен печели в такива ситуации", заяви за БНТ Първан Симеонов от "Галъп Интернешънъл ".

Средно между 7 и 15 на сто са хората, които решават в последния момент дали и за кого да гласуват, сочат и проучванията на "Алфа Рисърч". През октомври те са били дори 17 процента.

"Което може значително да размести резултатите, особено когато те са близки между първия и втория или третия и четвъртия", заяви Боряна Димитрова от "Алфа Рисърч".

Още по-висок процент на колебаещи се до последно - близо 20, показват изследванията на "Тренд".

"Това са така наречените електорални периферии, които не са твърди ядра. Това са предимно млади хора, които не са привърженици на дадена партия и населяват по-големите градове в страната", коментира Димитър Ганев от "Тренд".

По думите на Боряна Димитрова тази година нараства броят на хората, които не само се колебаят за коя политическа сила да гласуват, но и на тези, които не са решили дали изобщо ще отидат до изборните урни. Какво все пак би ги подтикнало - факторите са няколко. От симпатиите към дадена политическа сила, през наказателен вот за друга, до влияние на социални медии и приятели.

"На това в много случаи се дължи и повишаването на избирателната активност в следобедните часове - тогава когато хората вече започват вече по-активно да преценяват", каза Боряна Димитрова.

"Аз с много голямо любопитство ще следя какво се събира в тази група на решаващи в последния момент", каза Първан Симеонов.

Да видим кои са партиите, които в най-голяма степен са се възползвали от това. Основният въпрос на 2 април, според Симеонов, ще бъде дали след толкова много поредни избори хората ще подходят апатично или обратното.

"Тоест казано най-кратко - ще се ядосат ли най-накрая българите на тези избори и кой ще отнесе това ядосване", допълни Симеонов.

Много вероятно е броят на хората, зачеркнали квадратчето "не подкрепям никого" да бъде още по-голям, единодушни са тримата социолози. 87 000 бяха те през октомври.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук