София, България
19 Авг. 2010, 07:45
514 прочита
0 коментара
И българите могат да си отдъхнат най-подир: мир настъпи по върховете, никой с никого не се кара и никой на никого не се сърди, всички задно работят за националния интерес – настъпило е възжеленото от десетилетия национално съгласие, чутовно като Буздлуджа и велико като българо-съветска дружба. Един след друг държавните ни мъже заравят томахавките на войната – ето на, още не е отглъхнало признанието да Бойко Борисов, че сме имали един „опитен президент”, който „много се старае, справя се прекрасно” – и същият президент вече великодушно връща жеста.
Той първо високо оцени премиерските хвалби, които според него били заявка за добър тон в отношенията между институциите. Сетне малко срамежливо и не съвсем доизказано отвори на свой ред торбата с хвалбите. „Няма нещо, което драматично и радикално да е променило отношенията ни.” – каза той. И все пак: „Наистина има по-интензивен диалог, макар и не публичен, по редица конкретни въпроси. Чуваме се нерядко. Доста по-активно общуваме, отколкото в едни предишни периоди, които, надявам се, да са забравени вече. Действително това, което излиза на повърхността, е част от един засилен диалог между институциите.”<br />
<br />
Това съвместяване на торбата с хвалбите с друга една торба – тази с лъжите, не е чуждо на държавните ни мъже. Познати са и други щастливи за целия български народ периоди на „по-интензивен диалог” между премиера и държавния глава – в началото на годината например имаше един такъв, при който родното Гоце даде да се разбере, че не само си общува активно, ами редактира и изявленията, и идеите на Бат` Бойко. И все пак – тъй като поради липсата на хляб зрелищата са насъщни за народа, трябва да признаем, че тази тъй хармонична двойка твърде успешно разиграваше яростни, неудържимо скандални конфликти – за заблуда на противника и за радост на зяпачите.<br />
<br />
Помни ли ги някой тия сблъсъци, титанични като класова борба? Ако се съди по коментарите в днешните официални медии – не.<br />
<br />
Помни ли някой, че Първанов определяше Борисов със следните думи: „той просто е един лъжец“?<br />
<br />
Не.<br />
<br />
Помни ли някой как Борисов заявяваше, че на годишнината от падането на Берлинската стена не се канят сътрудници на комунистическите служби за сигурност, имайки предвид именно Първанов?<br />
<br />
Не.<br />
<br />
Помни ли някой как пак той обяснаваше защо не желае да коментира нападките на президента – примерно с думи като: „Не желая да коментирам думите на човек, който използва президентската институция за реализацията на нов политически проект и в устрема на този свой замисъл се конфронтира всеки ден с правителството по каквито се сети теми”?<br />
<br />
Не.<br />
<br />
Как Първанов в отговор говореше за тъмното му минало на „съдружник на Алексей Петров"? Помни ли някой това?<br />
<br />
Не.<br />
<br />
Би било смешно, ако не беше толкова тъжно. А е тъжно, защото тези двама клоуни търгуват нашето бъдеще, превръщат се в тандем, който обвързва страната ни за десетилетия напред.<br />
<br />
В полето на политиката те са конкуренти – и няма как да не бъдат такива: борят се за духа и гласа на необхватната българска посредственост, за изкуфелия и чалгисан среден българин, дресиран и стресиран да не мисли и да не решава нищо за себе си – и чувстващ се уютно само когато някой друг мисли и решава вместо него.<br />
<br />
Кой? Е, някой такъв като тия двамата. С грандиозната си склонност към компромиси и с пълното си морално равнодушие тъкмо те са фигурите, на които средния човечец разчита: струва му се, че те приличат на него в своята прилизаност и в своя бабаитлък. Не, не приличат – по-скоро той иска да бъде като тях (ама не му стиска).<br />
<br />
Та за неговия глас се конкурират тези достойни чада на бай Жорж Ганчев. И ако сипят комплименти един към друг, значи са се разбрали. За какво и пред кого? За най-важното – пред този, който – разумява се – не обитава мястото, наречено България.<br />
<br />
Подчертава го в сегашните си изявлания и президента Първанов: „Правителството се опитва да активира енергийните проекти, които са важни с оглед на изхода от кризата. Освен че чрез тях много българи ще се реализират в една високоплатена дейност, най-важното е, че си осигуряваме трайно присъствие на енергийния пазар. Приветствам това, което стана през последните седмици, оттук нататък не искам да коментирам, защото става дума за чисто технически проблеми.” (курсив мой – Е.С.)<br />
<br />
Няма вече какво и за какво да се коментира, иска да ни каже той. Нещата вече са в сигурни ръце. В Бойковите. Нищо от това, че АЕЦ „Белене” беше гьол, че за Бойко Борисов гласа на хората от Бургас беше по-важен от гласа на Путин. Това е вече минало – може да бъде забравено. След като по най-драматичните и решаващи за България аспекти на политическата реалност – съдбата на големите енергийни проекти, остават само „чисто технически проблеми”, значи решението за тяхното осъществяване – и съответно за вмъкването на България отново в руска орбита – е вече окончателно взето. А щом това решение е окончателно взето, значи тези двамата работят в тандем – и са от един дол дренки – независимо какви скечове разиграват.<br />
<br />
Прочее българските граждани могат да спят спокойно – мир по върховете и мир над долините; дружбата ни с Русия отново е вечна и ненарушима – и от векове за векове. Могат да спят спокойно и техните деца: чака ги светло бъдеще и петнайсетина милиарда дълг. А Васко Кръпката с основание не иска да пее легендарната си песен от началото на прехода: комунизмът не си е отишъл. И не смята да си отива.<br />
<br />
Вероятно някои ще ме укорят за крайно саркастичния тон и систематичното черногледство в тази и някои други публикации. Вероятно ще бъдат прави – но когато става дума за тези и подобни герои на днешна България, истината е, че просто не ми се пише, насилвам се да го правя.<br />
<br />
А иначе ме отвращават. Повръща ми се от тях.<br />
<br />
<strong>Едвин Сугарев, Svobodata.com</strong><br />
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
OЩЕ ОТ РУБРИКАТА
Свят
The Telegraph: Тези три вида оръжия ще доведат до прелом във войната в Украйна
29 Март 2024, 01:45
Свят
Генерал Бен Ходжес обясни защо руската армия не може да напредне към големите градове
29 Март 2024, 00:25
Свят
US пилот сравни F-16, очаквани от украинците, със съветските изтребители МиГ
28 Март 2024, 18:20
0 Коментара: