И българите могат да си отдъхнат най-подир: мир настъпи по върховете, никой с никого не се кара и никой на никого не се сърди, всички задно работят за националния интерес – настъпило е възжеленото от десетилетия национално съгласие, чутовно като Буздлуджа и велико като българо-съветска дружба. Един след друг държавните ни мъже заравят томахавките на войната – ето на, още не е отглъхнало признанието да Бойко Борисов, че сме имали един „опитен президент”, който „много се старае, справя се прекрасно” – и същият президент вече великодушно връща жеста.
Той първо високо оцени премиерските хвалби, които според него били заявка за добър тон в отношенията между институциите. Сетне малко срамежливо и не съвсем доизказано отвори на свой ред торбата с хвалбите. &bdquo;Няма нещо, което драматично и радикално да е променило отношенията ни.&rdquo; &ndash; каза той. И все пак: &bdquo;Наистина има по-интензивен диалог, макар и не публичен, по редица конкретни въпроси. Чуваме се нерядко. Доста по-активно общуваме, отколкото в едни предишни периоди, които, надявам се, да са забравени вече. Действително това, което излиза на повърхността, е част от един засилен диалог между институциите.&rdquo;<br /> <br /> Това съвместяване на торбата с хвалбите с друга една торба &ndash; тази с лъжите, не е чуждо на държавните ни мъже. Познати са и други щастливи за целия български народ периоди на &bdquo;по-интензивен диалог&rdquo; между премиера и държавния глава &ndash; в началото на годината например имаше един такъв, при който родното Гоце даде да се разбере, че не само си общува активно, ами редактира и изявленията, и идеите на Бат` Бойко. И все пак &ndash; тъй като поради липсата на хляб зрелищата са насъщни за народа, трябва да признаем, че тази тъй хармонична двойка твърде успешно разиграваше яростни, неудържимо скандални конфликти &ndash; за заблуда на противника и за радост на зяпачите.<br /> <br /> Помни ли ги някой тия сблъсъци, титанични като класова борба? Ако се съди по коментарите в днешните официални медии &ndash; не.<br /> <br /> Помни ли някой, че Първанов определяше Борисов със следните думи: &bdquo;той просто е един лъжец&ldquo;?<br /> <br /> Не.<br /> <br /> Помни ли някой как Борисов заявяваше, че на годишнината от падането на Берлинската стена не се канят сътрудници на комунистическите служби за сигурност, имайки предвид именно Първанов?<br /> <br /> Не.<br /> <br /> Помни ли някой как пак той обяснаваше защо не желае да коментира нападките на президента &ndash; примерно с думи като: &bdquo;Не желая да коментирам думите на човек, който използва президентската институция за реализацията на нов политически проект и в устрема на този свой замисъл се конфронтира всеки ден с правителството по каквито се сети теми&rdquo;?<br /> <br /> Не.<br /> <br /> Как Първанов в отговор говореше за тъмното му минало на &bdquo;съдружник на Алексей Петров&quot;? Помни ли някой това?<br /> <br /> Не.<br /> <br /> Би било смешно, ако не беше толкова тъжно. А е тъжно, защото тези двама клоуни търгуват нашето бъдеще, превръщат се в тандем, който обвързва страната ни за десетилетия напред.<br /> <br /> В полето на политиката те са конкуренти &ndash; и няма как да не бъдат такива: борят се за духа и гласа на необхватната българска посредственост, за изкуфелия и чалгисан среден българин, дресиран и стресиран да не мисли и да не решава нищо за себе си &ndash; и чувстващ се уютно само когато някой друг мисли и решава вместо него.<br /> <br /> Кой? Е, някой такъв като тия двамата. С грандиозната си склонност към компромиси и с пълното си морално равнодушие тъкмо те са фигурите, на които средния човечец разчита: струва му се, че те приличат на него в своята прилизаност и в своя бабаитлък. Не, не приличат &ndash; по-скоро той иска да бъде като тях (ама не му стиска).<br /> <br /> Та за неговия глас се конкурират тези достойни чада на бай Жорж Ганчев. И ако сипят комплименти един към друг, значи са се разбрали. За какво и пред кого? За най-важното &ndash; пред този, който &ndash; разумява се &ndash; не обитава мястото, наречено България.<br /> <br /> Подчертава го в сегашните си изявлания и президента Първанов: &bdquo;Правителството се опитва да активира енергийните проекти, които са важни с оглед на изхода от кризата. Освен че чрез тях много българи ще се реализират в една високоплатена дейност, най-важното е, че си осигуряваме трайно присъствие на енергийния пазар. Приветствам това, което стана през последните седмици, оттук нататък не искам да коментирам, защото става дума за чисто технически проблеми.&rdquo; (курсив мой &ndash; Е.С.)<br /> <br /> Няма вече какво и за какво да се коментира, иска да ни каже той. Нещата вече са в сигурни ръце. В Бойковите. Нищо от това, че АЕЦ &bdquo;Белене&rdquo; беше гьол, че за Бойко Борисов гласа на хората от Бургас беше по-важен от гласа на Путин. Това е вече минало &ndash; може да бъде забравено. След като по най-драматичните и решаващи за България аспекти на политическата реалност &ndash; съдбата на големите енергийни проекти, остават само &bdquo;чисто технически проблеми&rdquo;, значи решението за тяхното осъществяване &ndash; и съответно за вмъкването на България отново в руска орбита &ndash; е вече окончателно взето. А щом това решение е окончателно взето, значи тези двамата работят в тандем &ndash; и са от един дол дренки &ndash; независимо какви скечове разиграват.<br /> <br /> Прочее българските граждани могат да спят спокойно &ndash; мир по върховете и мир над долините; дружбата ни с Русия отново е вечна и ненарушима &ndash; и от векове за векове. Могат да спят спокойно и техните деца: чака ги светло бъдеще и петнайсетина милиарда дълг. А Васко Кръпката с основание не иска да пее легендарната си песен от началото на прехода: комунизмът не си е отишъл. И не смята да си отива.<br /> <br /> Вероятно някои ще ме укорят за крайно саркастичния тон и систематичното черногледство в тази и някои други публикации. Вероятно ще бъдат прави &ndash; но когато става дума за тези и подобни герои на днешна България, истината е, че просто не ми се пише, насилвам се да го правя.<br /> <br /> А иначе ме отвращават. Повръща ми се от тях.<br /> <br /> <strong>Едвин Сугарев, Svobodata.com</strong><br />