Специализираният съд – малкото камъче в “големите обувки” на корупцията

Със сигурност когато ходите из софийските улици, а и не само по тях, ви се е случвало да изпитате дискомфорт или неприятно пробождане в областта на стъпалото. В почти всички случаи това се е дължало на попаднало малко камъче в обувката. Вероятността да попадне малко камъче в нечия мъжка или дамска обувка се увеличава, особено, ако маршутът минава край или през ремонтиращ се участък.

По подобие на българските пътища и българската правосъдна система е в перманентен ремонт, което пък прави възможността повечко камъчета да попадат в нечий обувки.

Такова едно камъче е попаднало в “големите обувки” на корупцията. То дори си има и има – Специализиран Наказателен Съд. Идеята за създаването на Специализирания съдебен орган за борба с организираната престъпност и корупцията възникна преди седем години, а неговата реализация стартира преди пет. И въпреки, че подобни Специализирани съдилища съществуват в много европейски държави като Испания, Италия, Франция, Германия, Великобритания и Белгия, съпротива към неговото съществуване никога не е преставала. Напълно закономерно тази съпротива идва от добре законспирирани адвокатски лобита, които в тясна колаборация с пряко заинтересувани олигархични кръгове и политическите им марионетки и “граждански” проксита, упорито спъват възможността у нас за борбата с корупцията да се прилагат “извънредни” и “специализирани” мерки в осъществуването на наказателния процес.

Именно въпросните задкулисни кръгове попречиха преди пет години борбата с корупцията по високите етажи на властта, т.е. разследванията срещу бивши и настоящи министри, депутати, кметове, както и въртящите се около тях олигарси, всевъзможни “бели якички” и криминални приватизатори, да не бъдат подсъдни на Специализирания съд, а да останат пред общите съдилища, т.е. един и същ съдебен състав днес може да разглежда дело на квартален крадец, специализирал се в кражбата на автомобили и дело за неплатени данъци в размер на 63 млн. лв. срещу добре облечен бизнесмен (б.р – Огнян Донев) или пък друго потенциално дело – за приватизацията на 33% от едно от трите ЕРП-та у нас, в което на подсъдимата скамейка може да се окажат и още „по-бял“ издател (б.р – Иво Прокопиев) и приближените му бивши вицепремиер и министър на енергетиката (Симеон Дянков и Трайчо Трайков). Общото между двамата олигарси е, че имат бухалки, пардон “медии”, които са флагмани на пропагандата срещу Специализирания наказателен съд. Още по-забележителното е, че същите “поръчкови” сайтове и издания от няколко години пропагандират нуждата от създаването на специализирана прокуратура. И тъй като се провалиха в този си пореден опит за овладяване на държавното обвинение, напоследък смениха “мантрата” и се радикализираха до нивото на бойци от “Ислямска държава” – прокурорите вън от правосъдната система и на директно подчинение на тези, които трябва да разследват – по възможност излъчените от тях политици.

Обяснение за пируетите няма – днес подопечните на олигарсите Иво Прокопиев и Огнян Донев (и двамата клиенти на прокуратурата) искат специализирана прокуратура, утре са против делата за корупция да се разглеждат от Специализирания наказателен съд, а да останат в полето на Софийския градски съд като първа инстанция и на Върховния касационен съд като окончателна. Обяснението е много просто – държат тези дела да се разглеждат от съдебни състави, които попадат под “вещото” ръководство на любимите им ръководители на СГС и ВКС – Калоян Топалов и Лозан Панов.

Само, че това трудно се обяснява, не само на експертите, още по-малко на магистратите, които са наясни със случващото се с делата за корупция, които се разглеждат от магистрати – близки на олигархично зависимия Съюз на съдиите в България и административните ръководители Топалов и Панов, а вече и на гражданите. Обществото отдавна не е сляпо и вижда – как едни и същи съдии оправдават наред – бивши и настоящи управляващи, били те премиери, вицепремиери, министри, депутати, кметове или обикновени корумпирани чиновници. Точно СГС, а след това и ВКС окончателно помилваха станалите нарицателни примери за липсата на правосъдие у нас дела за източването на дружеството “Софийски имоти” или злоупотребите с европейски средства по делото “САПАРД”.

Проблемът е, че всичко това се вижда и от представителите на европейските държави и техните прокурори, които взеха участие в шестмесечна експертна мисия по анализ на работата на българската прокуратурата. Стартът на мисията на европрокурорите бе даден точно преди година, а в края на 2016 бе представен и Доклад. Неудобна истина се оказват констатациите на европрокурорите, чиято мисия бе поискана от същите кръгове, които днес изобщо не искат и да чуят за тази част от Доклада на европрокурорите, която гласи:

“Общото оплакване на прокурорите е, че съдилищата очакват обвинителните актове да бъдат изготвени така, че все едно прокурорът е бил свидетел по всички обстоятелства по делото. Доколкото разбираме това изисква “абсурдна” степен на детайлност.

Дори по “чувствителни” дела (които не следва да бъдат предмет на ненужни забавяния) съдиите връщат делата на прокурорите поради незначителни “грешки”. Забелязахме, че по 14 обвиненията за корупция срещу магистрати 12 от делата са били върнати от съдиите на прокурорите за “процедурни несъответствия”. Прокуратурата е повдигнала възражения по всички тези дела и в 11 от случаите възраженията на прокурорите са били уважени от по-горната съдебна инстанция.

Изразените пред екипа (от европейските прокурори-бел.ред.) становищата във връзка с разглеждането на дела за корупция в Софийски градски съд, както и неразрешени оплаквания относно други практики в този съд, ни карат да се запитаме дали Софийски градски съд е най-подходящият орган за разглеждане на делата относно корупция по най-високите етажи на властта на национално равнище.

Считаме, че е налице аргумент за прехвърляне на тази работа на специализирания наказателен съд, където се наблюдава по- конструктивно взаимодействие между прокуратури и съдии и по-малко формализъм. Би било необходимо обаче да се използва същият специализиран персонал за борба с корупцията, който понастоящем работи в звеното към Софийска градска прокуратура, тъй като не би било от полза да се изграждат нови звена на всеки две години.”

Не го казват български прокурори, български политици, български граждани. Написаното е дело на прокурори от Испания, Германия, Великобритания и Холандия. Те считат, че са налице аргументи за прехвърляне на делата за корупция по високите етажи на властта от СГС в СпНС.

Този извод на европейската мисия е онова камъче в “големите обувки” на олигархията у нас, която толкова упорито и сега се опитва да попречи на очевидно осъзнатото като грешка от политиците решение, че преди пет години не са преместили подсъдността на корупционните престъпления на “белите якички” пред специализираното правосъдие. Заради това са и настоящите усилия на всевъзможни “пряко заинтересувани” лица промяната в Наказателно-процесуалния кодекс да не случи. Забавно е, наистина, да наблюдаваш как едни и същи марионетки, преди няколко месеца са искали създаването на специализирана прокуратура, за да има резултати в борбата с корупцията, а сега, когато им се предлага точно тези резултати да зависят от специализирани съдии, които няма да търсят “вратичката” в закона, за да шиканират наказателния процес или ще изчакат поредното дописване на закона чрез Тълкувателно решение на ВКС, за да оправдаят поредния министър, присвоил 11 млн. лв. от ремонт на една сграда в Сливен, Стара Загора или Сеславци.

И за да няма никаква илюзия, чий интереси защитава председателят на ВКС Лозан Панов, достатъчно е да се види, че именно под неговото административно ръководство преди няколко месеца беше изфабрикуван поръчков доклад на магистрати от Върховния съд, с който се атакуваше работата на специализираните наказателни съдии. Днес Панов ще брани протежето си Калоян Топалов, за чийто “поръчков” ПР ще се погрижат и медийните бухалки на олигарсите Донев и Прокопиев. Първият все пак чака оправдание именно от съдебната инстанция, която Топалов ръководи, а вторият много разчита евентуалното му наказателно дело за криминална приватизация да се гледа също от СГС, а не от СпНС.

Проблемът на противниците на преминаването на корупционните дела в Специализирания наказателен съд е сериозен, защото повече от всякога, обществото очаква бързи, ефективни и строги наказания точно за тези, които смятат себе си за недосегаеми. Засега депутатите са на прав път, остава само да приемат поправките в НПК, тогава ще е по-трудно и на всички по веригата на наказателното производство – от разследващите полицаи и следователи, през прокурора и до съдиите – да мотивират, ако пак завалят оправдателните присъди. Така, че отговорността е повече от видима, остава да бъде поета, защото малките камъчета, освен да създават дискомфорт в обувките, могат и да преобръщат каруци…

Източник: Труд