“Списъкът на Гешев” - Цецо от Белград и Руди Гела може да са само началото…

Радостин Василев, по-известен като Руди Гела, най-вероятно съвсем скоро ще стане обвиняем, след като в четвъртък Софийска градска прокуратура настоя главният прокурор Иван Гешев да поиска от Народното събрание свалянето на имунитета му заради заплахите и натиска над бившата му колежката Христинка Иванова да напусне партията на Слави Трифонов – „Има такъв народ“.

Банкерът-беглец от правосъдието Цветан Василев, който вече 9 години се укрива в Сърбия от наказателно преследване за източването на КТБ, пък отново e обявен за международно издирване по ново разследване на прокуратурата срещу него. Всичко това излезе в  медиите, но малко след това бе потвърдено от главния прокурор Иван Гешев при негово посещение в Бургас.

Цитираните новини всъщност само потвърждават за пореден път, че канонадата от атаки, които се изсипват върху главния прокурор и държавното обвинение, от години не са никак случайни, а напротив – скалъпени са от онези, които най-много се страхуват да не попаднат под ударите на закона и добре осъзнават, че има защо да се страхуват от точно този обвинител №1. 

Погледнем ли кои са авторите на калните доноси срещу Гешев и фалцетните крясъци за нуждата от „съдебна реформа“, „контрол над главния прокурор“ и „намаляване на правомощията на прокуратурата“, ще  стане пределно ясно, че имената им съвпадат с тези на хора като Руди Гела (активен борец за „съдебна реформа“ и смяна на главния прокурор) и Цецо от Белград, както галено бе наречен Цветан Василев в разговорите на мафиотската структура, подготвяла заговор срещу съдебната система и изобличена съвсем наскоро от същата тази „лоша“ прокуратура.

Едва ли обаче имената на Радостин Василев и Цветан Василев са единствените в списъка на политици и олигарси, престъпили законите, с който несъмнено разполагат в прокуратурата.

Дори изглежда, че главният прокурор и колегите му едва сега започват с разкритията на схемите в българския политически и подземен свят, колкото и трудно да е това на фона на огромния финансов ресурс, който стои срещу тях. А и на фона на плеядата от медийни и политически излияния, с които се цели дискредитирането и отстраняването им. Вероятно доста от политиците  изпитват притеснения, че може да се окажат сред тези, за които в прокуратурата е пълно със сигнали от техни опоненти и не само. 

Кои може да следващите? 

Например главните герои в сагата Gemcorp. Държавната агенция „Национална сигурност“ още през февруари т.г. подаде топката на прокуратурата. Историята започна на 23 март 2022 г., когато в присъствието на тогавашния министър-председател Кирил Петков, министърът на енергетиката по това време Александър Николов подписа Меморандум за сътрудничество с Gemcorp Capital Management Ltd. и IP3 Corporation.

Кирил Петков побърза да се похвали, че на подписването на меморандума е присъствало търговското аташе на посолството на САЩ, но се оказа, че нито един представител на правителството на САЩ не се е застъпвал от името на Gemcorp пред който и да е член на българското правителство. Разследване на реномираното издание "Файненшъл таймс" свърза фонда с руски олигарси, санкционирани от американските партньори на България.

Купища други сигнали има и за нарушителя на Конституцията, според конституционните съдии, Кирил Петков. 

Покрай името на съпартиеца на Кирил Петков и съпредседател на „Продължаваме промяната“ Асен Василев също имаше поредица от сигнали, чиято основателност е логично да бъде проверена от прокуратурата. „Депутатката за един ден“ Лена Бориславова пък бе проверявана заради скандалния договор на Българската банка за развитие с кантората, в която бившата шефка на кабинета „Петков“ е работила за колосалните 14 000 лв. на месец.

Дали раздаването на такива заплати е следствие от заснетото около едни „парапети“ още не е изяснено, но в някои случаи може да представлява престъпление с или без интимни подробности. 

Депутатите от ГЕРБ пък не трябва да забравят, че две години прокуратурата бе заливана с всевъзможни сигнали и доноси срещу тях от същите, с които днес дават общи пресконференции и се договарят за ротационно управление на парламента.

В почти всяка една от партиите в настоящия парламент има личности, които с основание може да споделят сходни притеснения, заради което и е напълно очаквано атаките срещу прокуратурата и главния прокурор да станат все по-чести, по-ожесточени и по-кални. Криенето зад имунитети и постове обаче няма да свърши никаква работа, тъй като за Гешев и прокуратурата явно не е от значение кой е депутат, кой премиер, кой папа – законът е еднакъв за всички.

Разбира се, политиците ще опитат да противодействат през закона „Зарков“ за поставянето под контрол на главния прокурор и ликвидиране на независимостта на държавното обвинение. Но и самите те са наясно, че текстовете, които се готвят да приемат в НПК и ЗСВ, противоречат на основния закон и ще паднат след сезиране на Конституционния съд.

Сюжетите и разследванията, битката срещу правосъдието и опитите за смачкване на Гешев и прокуратурата заради действията им тепърва ще ни интригуват и вероятно ще стават известни ден по ден до края на живота на поредното краткотрайно Народно събрание.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук