Сула: Крещящата "Украинска майка" е алегория на народа, избиращ все по-големи идиоти да го яхат

Нарочно изчаках да мине малко време, преди да се изкажа за поредната медийна дъвка – крещящата украинска майка, зъбеща се на МОЧА, тъй както героите на Ботев от стихотворението „В механата“ се зъбят на тирана, пише анализаторът Иван Стамболов-Сула за Труд.

Напълно осъзнавам, че вече всичко е казано, но все пак поемам риска. Да, вярно е, че докато се наканя, те вече гузно си прибраха майката (както гузно прибраха и масонския  „паметник“ на Боян Магесника от морската гара в Бургас), но не могат да приберат въпросите, които тя постави, и изводите, до които доведе.

Не знам кой разреши публичното експониране на Украинската майка – държавата или Общината – защото не знам градинката държавна ли е или общинска. Но няма да се учудя, ако е била Общината, защото тя има трайно влечение да излага всевъзможни извращения на всеосъзерцание в т.нар. „градска среда“.

Но и държавата да е била, няма ли някой орган, който да контролира публичното излагане, да предотвратява подобни гафове и недомислици, за които после съжаляват и самите им организатори?

Извън и свръх всичко, което се каза и написа в медиите – гневно, духовито, иронично и патетично – безспорен остава изводът, че акцията със статуята на Украинската майка се показа като перла в короната на руската хибридна пропаганда.

Не знам дали инициативният комитет и авторът са били вербувани за подривна антиукраинска дейност, дали са изпълнявали шпионска задача, но точно това се получи. Руснаците веднага излязоха с контракарикатура, под която коментиращ (вероятно организиран хибридчик) авторитетно се изказа:

„Очевидно така изглежда майката, родила нациста, просто изчадие адово, може би това е имал предвид скулпторът?“.

Как не са се сетили руснаците да кажат, че това е майката на Степан Бандера или на Зеленски! А може и да са се сетили, чете ли им човек всичко! Виж, ако Джеки Стоев и компания бяха кръстили творбата „Майката на Путин хока Червената армия“, щях да ги призная. Ама не са. Очевидно не им достига фантазия и широта на мисълта. Това е хроничен недостиг на цялата художествено-творческа интелигенция.

С темата за статуята в руското интернет пространство се занимава включително и някоя си Натали Я – енергична пропутинска пропагандаторка в туитър, която, щом пише „българската държава“, презрително слага думата „държава“ в кавички. Много е продуктивна. Бълва остроумия, сякаш ѝ плащат за това (имам този дефект да използвам думата „сякаш“ без причина).

От знойната продукция на Натали Я ще спомена само едно meme, изобразяващо Путин, свирещ на роял, и надпис: „Евровизия ­– Киев-2023“. Хайде, още едно: говорят си две балистични ракети.

„Къде мечтаеш да почиваш през лятото?“, пита едната. „Искам в Америка“, отговаря другата. Ето на такива хора вдигнаха топката нашите изтънчени градски творци. На такива направиха услуга, каквато с публичната си дейност не са правили всички български русофили, взети заедно.

Ами украинците, тях пита ли ги някой? Представете си, че тази творба се появи в Киев под заглавието „Българската майка“ (веднага се сещам за майката на Дебелянов от Иван Лазаров)! Бих се обидил, както с пълно право би се обидил и всеки украинец при този артистичен израз на солидарност с каузата на неговата родина.

Не вярвам. Не вярвам, че Джеки Стоев и другите там (не им запомних имената) нарочно са искали да обслужат руската пропаганда. Не вярвам, че нарочно са искали да се изгаврят с украинската кауза. Не вярвам, че изпълняват инструкции на Мария Захарова. Но на практика направиха точно това.

Издигането на творбата „Викът на украинската майка“ (заглавие, лепнато впоследствие) е много по-гнойно заплюване на Украйна, отколкото скучната демонстрация на Костадин Костадинов със свалянето на украинското знаме от фасадата на Столична община. То бива префърцуненост, то бива артистичност и неформалност, то бива уникална изразност, ама всичко си има някакви граници!

Вярно, „умнокрасивитетът“ издигна няколко дежурни гласчета в защита на „високото изкуство“: „Тия дето не го разбират – написа умнокрасивитетът, – да ходят да се кефят на самуиловите светещи зъркели (или на „Майката на Дебелянов“ – б.м.)!“. Но въпреки тези упорити гласчета, преобладаващото мнение е, че творбата е бездарна, и че авторът ѝ е бездарник. Аз пък яростно не съм съгласен с това. Уродливо все още не означава бездарно.

Станахме свидетели на конфузия, на драматично обществено объркване. Нарекоха грозното бездарно. Но бездарен ли е Гоя (в края на кариерата си)? Бездарен ли е Бош? Не, статуята на крещящата украинска майка или както там се е наричала първоначално, не е некадърна. Не, авторът ѝ не е некадърник.

Напротив. Скулпторът без съмнение е талантлив, дори гениално талантлив, защото иначе не би могъл да изрази така внушително патологичното си влечение към отвратителното. Мнозина си фантазират гадости, но малцина имат таланта да ги отлеят от бронз.

Ако не друго, авторът, за когото никой не беше чувал, се прослави. Човекът заслужава. Светът е пълен с подобни творци, пред които феновете на новите дрехи на царя припадат и споменават имената им с благоговеен шепот, само защото преди тях ги е споменал някой друг, широко известен с това, че е известен.

Представям си как скулпторът и „инициативният му комитет“ в момента са се заврели някъде и един другиго се успокояват: „Остави ги! Те не разбират. Те нямат сетива за истинското изкуство. Простаци! Те не ни заслужават! Този селски народ не заслужава такава изтънчена художествено-творческа интелигенция като нас!“.

Или пък си казват: „Дали не избързахме? Дали не трябваше да изчакаме Путин да нападне Финландия и тогава да я покажем като Финландската майка?“. И сами си отговарят: „Не, отвори се прозорец на Овертон и ние ловко се вмъкнахме“. Интересно: из всичките коментари по темата не попаднах на информация дали обществото е платило на твореца някакви пари за тази майка...

Какво е човешкото творчество. Като се замислиш – твърде интересен дар. Нещо, което не се постига по законите на еволюцията. Човекът е способен да твори (макар и не наистина, не и ex nihilo), само защото прилича на своя божествен първообраз.

Както злото е отсъствие на добро, така грозното е отсъствие на красота. И тъй като Добро, Красота и Истина са имена на Бог, то грозното е отсъствие на Бог. Когато съзнателно (и, разбира се, гордо!) се твори грозно, то съзнателно се търси отсъствието на Бог.

Естетиката познава грозното, понякога грозното е форма на красивото, доколкото го утвърждава чрез неговото мнимо отричане, но в повечето случаи си е чисто демонослужение. Нима Гордостта на „твореца“ не е демонослужение? Докато служим на демони, ще получаваме справедлива отплата за службата си. Всички, без изключение.

Наскоро срещнах една теория, според която проблемите на България, включително и националните катастрофи, са резултат от прекалено дългото отсъствие на благодатта на Светия Дух, прогонена от Българската схизма през 1872.

България живее в схизма до 1945 (73 години) и в комунистически грях до 1989, после грехът става друг, макар и все комунистически в основата си. Грехът е първопричината на всяко недоразумение и на всеки провал. Който отрича това, прилича на човек, който се е наакал и се полива с всякакви парфюми, но не си сменя гащите, и се чуди защо продължава да вони.

А пък онези, които припадат по „високото изкуство“, дето простаците не могат да го разберат и това го прави още по-високо, са два вида. Малцина са осъзнати демонослужители (първият вид). Повечето са като суетната тълпа, която се възхищаваше на новите дрехи на царя, за да мине за прогресивна и цивилизована, за да се види, че е застанала от „правилната“ страна на историята.

Нашата градска интелигенция (която в представителната си част нито е градска, нито е интелигенция) много настоява да минава за прогресивна и цивилизована, но в крайна сметка се получава нещо като в „Криворазбраната цивилизация“. Нищо ново под слънцето.

Статуята на крещящата украинска майка е алегория на народа, избиращ всеки път все по-големи идиоти да го яхат. Крясък на ярост към самия себе си. Сетна псувня към арогантната и безмилостна Съдба, която в този случай на никого с нищо не е виновна.

Затова предлагам: Вместо да събаряме МОЧА, да заменим скулптурните групи с абсолютно същите като сюжет и композиция, обаче изпълнени от автора на „Украинската майка“. Това вече ще бъде такъв шамар в лицето на агресора, че едва ли някога ще успее да се възстанови. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.