Светът рискува да повтори петролната криза от 1973 г.

Последствията от военен конфликт в Израел може да са тъжни за целия световен енергиен пазар. В най-добрия случай петролният пазар ще загуби само иранския петрол и цените ще се покачат над 100 долара за барел. Най-лошият сценарий включва повторение на петролната криза от 1973 г. и изпадането на световната икономика в рецесия.

Военната операция на ХАМАС срещу Израел, която започна на 7 октомври, може да удари сериозно енергийния пазар по света. В най-лошия случай не може да се изключи повторение на петролната криза от 1973 г. Тогава цените на петрола не само ще се покачат над 100 долара за барел, но най-вероятно дори повече.

Пазарът обмисля два най-лоши сценария, ако Израел смята, че ХАМАС е действал по указание на Иран.

Западната преса вече твърди, че ирански служители по сигурността са помогнали за планирането на атаката на ХАМАС. Това пише „Уолстрийт Джърнъл“, позовавайки се на лидерите на ХАМАС и „Хизбулла“. В същото време Съединените щати обявиха прехвърлянето на ударна група от самолетоносачи в източното Средиземноморие и увеличаване на броя на бойните ескадрили в региона.

Първият сценарий за развитие на ситуацията предполага, че съюзникът на Израел, САЩ, ще засили санкционния натиск върху Иран, който през последните години се „отпусна“ и увеличи производството и износа почти до предсанкционните нива. Тогава иранският петрол частично или напълно ще напусне пазара.

Друг сценарий предполага, че САЩ, Иран и почти целият Близък изток ще бъдат активно въвлечени в локалния конфликт. Тогава в най-лошия случай може да се стигне дори до затваряне на преминаването на кораби през Ормузкия пролив, през който в танкери се транспортират 17 милиона барела на ден.

„Регионалните конфликти все повече се разширяват. Ако Иран бъде въвлечен във водовъртежа на военните действия с Израел, това ще попречи на износа на ирански петрол. Това могат да бъдат или строги санкции, или физическо спиране на доставките“, казва Игор Юшков, експерт във Финансовия университет към правителството и Фонда за национална енергийна сигурност.

Съединените щати наскоро смекчиха отношението си към иранските санкции. „През последните години Иран увеличава обемите на износа си, които нараснаха почти до нивото отпреди санкциите – до 1,5–2 милиона барела на ден. Ако иранският петрол напусне пазара или износът му намалее, това ще бъде чувствително за целия световен пазар. Това ще вдигне цената на всеки петрол“, отбелязва Юшков.

Според „Кеплер“ доставките на ирански петрол са нараснали до 1,79 милиона барела на ден през август в сравнение с 1,35 милиона барела през май. Това е най-високата цифра от 2019 г.

„Въпреки че Иран отрича участие в атаките на Хамас срещу Израел, подходът на САЩ към ситуацията може да се промени. Около 500 хиляди барела петрол на ден бяха изложени на риск от напускане на пазара, което може да подкрепи връщането към по-високо ценово ниво“, каза Оксана Лукичева, анализатор във финансова група „Финам“.

Най-тежкият сценарий включва затварянето на Ормузкия проток от самия Иран или от някой друг.

„Целият петрол от Иран, Ирак, Саудитска Арабия, ОАЕ, както и втечненият природен газ от Катар минава през Ормузкия пролив. Дори проливът да бъде затворен за кратко време, това пак ще доведе до скок на цените на петрола, както и на газа. Ще избухне световна енергийна криза, която ще доведе до рецесия в световната икономика“, казва Игор Юшков.

Цените на петрола вече се повишиха с повече от 5% в понеделник. За този ръст обаче допринася не само военният конфликт в Израел, но и обичайната корекция, която настъпва след двудневен спад на цените на петрола преди това, отбелязва експертът.

Миналата седмица петролът падна, тъй като пазарът счете за недостатъчно решението на ОПЕК+ да остави производството непроменено. И тогава данните от Съединените щати за намаляване на потреблението на бензин и данните от Азия за намаляване на вноса на петрол бяха депресиращи. Това разтревожи пазара и внесе несигурност в стабилността на потреблението по света, отбелязва Лукичева.

„Конфликтите в Близкия изток могат да причинят много по-големи скокове в цените на петрола, например през 1990 г. увеличението беше общо 240%. Затова 120 и дори 150 долара за барел ми се струват доста реалистични показатели“, казва анализаторът Фьодор Сидоров.

„Най-ужасният сценарий е повторение на кризата от 1973 г. Това ще изисква почти целият Близък изток да бъде въвлечен в локален военен конфликт в Израел, когато арабските страни се надигнат срещу Израел и неговите съюзници под формата на западни държави“, твърди Игор Юшков.

През октомври 1973 г. арабските страни обявиха, че няма да доставят петрол на западните страни, които подкрепяха Израел по време на Войната от Йом Кипур (в конфликта му със Сирия и Египет).

Освен това, според експерта, сега Съединените щати са по-готови за такава конфронтация, отколкото дори преди 15-20 години. „Разбира се, това пак ще бъде шок за Съединените щати и ще доведе до недостиг на гориво, тъй като те консумират много. Но ако това се беше случило през 2000-те или 2010-те, това щеше да създаде много по-сериозна катастрофа за Щатите, отколкото е сега“, каза Юшков.

Какво се промени? „Първо, благодарение на революцията на шистовия петрол, Съединените щати значително увеличиха производството от началото на 2010 г. Сега страната произвежда 12,9 милиона барела на ден и е най-големият производител на петрол в света.

Второ, Съединените щати запазиха вносните доставки от Канада и Мексико, но в същото време умишлено намаляват вноса на петрол от производителите от Близкия изток, включително Саудитска Арабия. Тоест сега САЩ са много по-малко зависими от Саудитска Арабия, отколкото преди“, обяснява експертът.

Европейците са много по-зле защитени в това отношение от САЩ.

„Доставките на ирански петрол отиват главно за европейския пазар, отчасти за китайския пазар. Следователно може да има негативно въздействие конкретно върху европейските потребители, тъй като те са най-уязвими от недостиг на доставки“, отбелязва Лукичева.

Въпреки това, нарастващите цени на енергийните ресурси (както петрол, така и газ) при всички случаи ще ударят страните вносителки, включително САЩ и ЕС. „Нарастващите цени на петрола ще доведат нарастване на нова вълна на инфлация, допълнително затягане на паричната политика на централните банки и плъзгане на икономиката в рецесия“, предупреждава Лукичева.

За страните износителки, включително Русия, скъпият петрол, разбира се, може да бъде печеливш и да донесе допълнителни приходи от износа. „Все пак растящите цени на петрола не са лоши за Русия, стига да не водят до спад в потреблението.

Затова е най-добре пазарът да е балансиран, а цените приемливи както за производителите, така и за потребителите. Световната икономика трудно може да понесе цени над 90 долара за барел. Ако повишенията на цените започнат да оказват прекалено негативно влияние върху търсенето, тогава ОПЕК+ може да увеличи производството“, заключава анализаторът.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук