The American Conservative: Дългосрочните икономически последствия от конфликта в Украйна

Дъглас Макгрегър наскоро заяви на страниците на The American Conservative, че отказът на Вашингтон да признае легитимните интереси на Русия в областта на сигурността в Украйна и да преговаря за прекратяване на войната ще бетонира „пътя към продължителен конфликт и човешко страдание“.

Както отбелязва Макгрегър, дори докато ситуацията в Украйна сега се обръща, външната политика на Вашингтон продължава да се подхранва от идеологическата самозаблуда на истинските вярващи:

„Като „най-добрите и най-умните“ от 60-те години, те са нетърпеливи да пожертват реализма към пожелателно мислене, за да се въргалят в разпръскването на публичност и самореклама при следващи едно след друго публични посещения в Украйна.“

Това наистина е спектакъл, зловещо напомнящ за събития отпреди повече от половин век, когато прокси войната на Вашингтон във Виетнам беше ескалирана, въпреки че се проваляше.

Водената от САЩ/НАТО прокси война срещу Русия в Украйна вече доведе до фалит украинската икономика, резултат, който някои наблюдатели видяха преди девет месеца.

Това също ще ускори намаляването на международната роля на САЩ и глобалните икономически перспективи. Когато великите сили не успеят да балансират своята икономическа база с военната си мощ и стратегически ангажименти, те рискуват да пренапрегнат империята.

Това е основният глобален риск за Америка през 2020-те години.

И поради ролята на САЩ в световната икономика, глобалните последици от такова пренапрежение ще бъдат неблагоприятни, обширни и дълготрайни.

В "The Best and the Brightest" (1972) Дейвид Халберстам твърди, че именно отказът на американските политици и интелектуалци от елита да признаят истинската икономическа и човешка цена на ескалацията във Виетнам ги е накарал да пожертват реализма в името на пожелателно мислене.

Тъй като идеята, че Югът може да не спечели срещу Северен Виетнам, беше просто отхвърлена, държавният секретар Дийн Раск казва: „Няма да се оттеглим, докато войната не бъде спечелена.“

По подобен начин през септември държавният секретар Антъни Блинкен обеща трайна подкрепа на САЩ за Украйна по време на посещение в Киев, докато администрацията на Байдън помогна на военните на Украйна да си върнат територията, окупирана от Русия.

„Това е ключов момент“, заяви той пред украинците, „тъй като вашата контраофанзива вече е в ход и се оказва ефективна“, добавяйки: „Ние ще подкрепяме народа на Украйна толкова дълго, колкото е необходимо“.

Убеден, че категоричната военна победа вече е недостижима, генерал Марк Мили, председател на Обединения комитет на началник-щабовете, настоя за дипломатически изход, въпреки че истинските вярващи на Байдън се бореха „да изчистят забележките на Мили относно украинската дипломация“.

По-късно президентът на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен призна, че загубите на Украйна във войната с Русия възлизат на 100 000 войници и 20 000 цивилни, въпреки че нейният туит беше бързо изтрит и беше пуснат нов без броя на загиналите.

Идеологическите самозаблуди си имат цена. Точно както ескалацията във Виетнам на истинските вярващи на президента Джонсън разруши неговата вътрешна мечта за „Велико общество“, сляпата вяра на президента Байдън в неговите съветници подкопа вътрешния му дневен ред.

В навечерието на коледния сезон президентът Владимир Зеленски отправи емоционален военновременен призив към съвместното заседание на Конгреса, призовавайки за повече военна помощ от законодателите. Това, закле се той, е необходимо за „евентуалната победа“.

И все пак, вече половин година преди това – месеци преди руските зимни операции – собственото му правителство, заедно с Европейската комисия, изчисли, че инвазията на Русия е причинила над 97 милиарда долара преки щети на Украйна и може да струва 350 милиарда долара за възстановяване на страната.

В прокси войната икономическата и хуманитарна помощ за Украйна беше изобилна и историческа.

До късната есен Конгресът прие три пакета за помощ на обща стойност 68 милиарда долара, докато администрацията на Байдън изпрати нова молба за помощ от 38 милиарда долара, което ще доведе до общата сума от 106 милиарда долара.

Въпреки че е проектиран да продължи до септември 2023 г., пакетът помощи ще бъде изчерпан до май при текущия темп на разходи (6,8 милиарда долара на месец).

Дотогава Белият дом на Байдън трябва да поиска допълнителни средства на фона на глобалните перспективи за рецесия.

В международен план Америка осигурява по-голямата част от общата помощ на Украйна (62 процента). Помощта от източници извън САЩ възлиза на 41,4 милиарда долара.

Международната сума от над 110 милиарда долара представлява повече от половината от предвоенния БВП на Украйна (200 милиарда долара).

Освен това, поради видовете оборудване, закупено за подкрепа на Украйна, „парите, които Конгресът отделя през първата година, не се изразходват напълно до петата година“ (прочетете: в края на 2020-те).

Добрата новина: Украйна щеше да бъде провалена държава без помощта. Лошата новина: същата помощ ще удължи страданията на украинците.

Дори когато международните медии рекламираха миража на военния триумф на Украйна, реалният БВП на страната спадна с над 35 процента на годишна база през третото тримесечие на 2022 г. – преди неотдавнашната масирана инфраструктурна атака на Русия.

Само преди година Украйна, под ръководството на Зеленски, все още беше позиционирана да играе критична роля като мост между самата Източна и Западна Европа, благодарение на жизненоважната си позиция в китайската инициатива "Един път, Един пояс" (BRI).

Преди руското нахлуване тя флиртуваше с неутралитета докато – министър-председателят Борис Джонсън не даде да се разбере много ясно, че това не е приемливо за САЩ и техните съюзници, които искаха да „отслабят Русия“, както министърът на отбраната Остин призна по-късно.

Геополитическите планове на НАТО и САЩ предвиждаха Украйна като масивна военна база.

Преките физически щети на инфраструктурата скочиха до 127 милиарда долара още през септември; това е над 60 процента от предвоенния БВП. Въздействието върху производствения капацитет на ключови сектори, дължащо се на повреда или окупация, е значително и дълготрайно.

Делът на населението с доходи под националната линия на бедността в Украйна може да се утрои, достигайки почти 60 процента през 2022 г., с големи рискове за спад, ако ситуацията с войната и енергийната сигурност се влоши.

Деветте месеца война доведоха до масово разселване на населението. Над една трета от населението е разселено и над половината от всички украински деца са били принудени да напуснат домовете си.

Към октомври 2022 г. броят на украинските бежанци, регистрирани в Европа, е 7,8 милиона, а броят на вътрешно разселените хора е 6,5 милиона.

През 2022 г. растежът на БВП на САЩ на годишна база вероятно ще остане стагниращ между 0,1 процента и 0,2 процента, което обаче се дължи на неустойчиво вземане на дългове, което се ускорява от прокси войната в Украйна.

Ключова роля в този дълг имат военните разходи; както при ескалацията във Виетнам, най-добрите и най-умните служат главно като стимули. В продължение на десетилетия САЩ са използвали партньорства и прокси сили, за да водят войни извън радара в най-малко 17 държави.

Само през последните две десетилетия цената на глобалната война срещу тероризма за САЩ и техните партньори възлиза на 8 трилиона долара и 900 000 смъртни случая. Разходите в целевите държави са много, много по-високи.

От икономическа гледна точка, тези военни разходи, включително помощта на САЩ за Украйна, трябва да се разглеждат като масивно, повтарящо се, многогодишно кейнсианство: серия от военни пакети от стимули за подпомагане на американската икономика – не на Украйна! – на фона на задълбочаващата се световна стагнация.

За разлика от кейнсианските стимули, които могат да имат ускоряващ ефект в цивилната икономика, тези пакети облагодетелстват главно Пентагона и "Голямата отбрана" – военно-промишления комплекс и неговите въртящи се елити.

До края на 2022 г. държавният федерален дълг се очаква да се равнява на 98 процента от БВП.

В прогнозите на безпартийния CBO дългът като процент от БВП започва да нараства през 2024 г., надминава историческия си връх през 2031 г. (когато достига 107 процента) и продължава да се покачва след това, като се повишава до 185 процента от БВП през 2052 г.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук