The American Conservative: Приятелите не те карат да си играеш с ядрени бомби

Руско-украинската война продължава. Миналата година предполагаемата бърза победа на Русия започна да гасне, пише the American Conservative.

Тази година предполагаемата голяма украинска победа изчезна, когато контранастъплението на Киев не успя да пробие линиите на Русия и да си върне Донбас и Крим. Днес Украйна изглежда по-близо до провал, отколкото Русия.

Администрацията на Байдън продължава да ескалира, но бавно. Тя се страхува от отговора на Москва на политиките, които убиват повече руски войници и унищожават повече руска техника.

Въпреки всичките си недостатъци Вашингтон изглежда не иска да предизвиква война с Русия. Особено не ядрения Армагедон, заплашен от руски официални лица - „ядрен апокалипсис“, както предупреди бившият президент Дмитрий Медведев, и „глобална катастрофа“, по думите на Вячеслав Володин, председател на Държавната дума.

По-малко загрижени за ядрения обмен са партизанските защитници на Киев във Вашингтон, както и повечето украинци, независимо дали са в или извън правителството. Всъщност най-съкровеното, макар и рядко изрично изразено, желание на Киев е САЩ да влязат във войната.

Миналия ноември украинският президент Володимир Зеленски се опита да излъже Америка в конфликта, твърдейки, че руска ракета е ударила Полша. Всъщност ракетата беше украинска.

Действията на Зеленски съживиха международната, както и американската загриженост относно потенциалната ядрена ескалация, въпреки ограничения стратегически интерес на съюзниците от изхода на настоящата война.

Американското и европейските правителства притежават определено икономическо и военно предимство пред Москва. За да се противопостави на решителната си конвенционална слабост, Русия постави своя ядрен праг по-нисък от този на Запада. Москва отдавна твърди, че е по-малко против от Америка да използва ядрени оръжия.

Ето какво обяснява Валерий Акименко от Изследователския център за изследване на конфликтите: „Разногласията относно точния праг за Русия да използва ядрени оръжия рискуват да затъмнят ключовия момент, че този праг е много по-нисък от този за западните ядрени сили. Приемането на възможността за ядрена война прониква във военната теория и практика на Русия".

Някои анализатори прогнозират, че несъответствието между САЩ и Европа спрямо Русия ще накара Москва да разчита още повече на тактически ядрени оръжия в бъдеще. Това би попречило на Запада да се довери на своето конвенционално превъзходство, за да донесе победа. Подобна динамика се наблюдава и в украинския конфликт.

Нахлуването на Русия беше несправедливо и доведе до ужасяващи хуманитарни последици. Въпреки че не беше оправдано, беше провокирано. Съюзниците безразсъдно се опитаха да наложат военно надмощие до границите на Русия.

Ако Москва се беше държала по подобен начин, разширявайки враждебен съюз и насърчавайки смяната на режими в Западното полукълбо, САЩ щяха да отговорят с агресивни, дори провокативни действия.

За правителството на Путин настоящият конфликт е екзистенциален, което означава, че Русия е готова да харчи и рискува много повече от Вашингтон, за който конфликтът, и особено такива подробности като окончателните териториални граници, са най-много периферни въпроси.

Въпреки че САЩ увеличиха своя принос към прокси войната срещу Москва, досега последната e отговаряла предпазливо. Няма опит за обща война в Украйна или нападение през границата срещу въоръжените пратки към Киев.

Най-важното е, че Москва не използва ядрени оръжия, било то тактически или стратегически, срещу Украйна. Въпреки това възможността за последното продължава да обезсърчава Вашингтон да избере подхода „всичко по всяко време“, който е предпочитан от украинските сторонници.

Следователно, продължаващите искания, че САЩ - по отношение на ядрената политика, никой друг в НАТО не е особено значим - трябва да отхвърлят предпазливостта и да надцакат това, което се надяват, че е блъф на Русия.

Например, Оливия Янчик от Атлантическия съвет наскоро се оплака, че Москва е причинила "колебание и отлагане" при въоръжаването на Киев. Освен това, тя добави:

„Освен ако Западът не се изправи пред ядреното заплашване на Владимир Путин, има много реален шанс той да продължи с такива тактики. Неизбежно, други ще търсят да го имитират. Това може да потопи целия свят в нова ера на международна нестабилност, като страните се борят да осигурят собствена ядрена отстранимост.“

Въпреки това призивът на Янчик за оръжие идва твърде късно. Откакто са разработени ядрените оръжия, правителствата винаги са заплашвали да ги използват. Далеч от това да бъде невинна млада жена, застрашена от ядрени бандити, Вашингтон редовно е третирал ядрените оръжия като крайно средство за превенция и принуждение на поведение.

Това се връща като „масивното отмъщение“, огледален образ на сегашната стратегия на Москва, предназначена да предотврати съветско нашествие в Западна Европа, когато съюзническите конвенционални сили бяха забележително по-малки от тези на СССР.

Израел, Пакистан и Северна Корея също са заплашвали да използват ядрени оръжия при заплаха от по-силни сили или позволили на други правителства да вярват, че може да го направят.

Освен това фактът, че ядрените оръжия са най-добрата превенция срещу заплахи от водещата световна конвенционална сила, която редовно налага смяна на режими, за да увеличи своето политическо влияние и/или търговска предимство, вече създава значителен стимул за разпространение.

Например, намеренията на Пхенян вероятно могат да смесят настъпателни и защитни цели. Въпреки това всеки севернокорейски лидер, разчитащ на благосклонността на САЩ за своето оцеляване, би бил глупак.

След като Северът завърши своят детерент с МБР, способни да ударят американската родина, Вашингтон ще трябва да бъде много по-предпазлив дори при конвенционално военно участие на Корейския полуостров.

Може би най-важното е, че Янчик не предлага решение, това, което тя описва като „решителен отговор от партньорите на Украйна“. Трудно е да се противопоставим на „решителен отговор“, когато той не е посочен.

Въпреки това какво трябва да направи Западът, за да противодейства на руските ядрени заплахи? Да добави още икономически санкции, които досега имаха само ограничен ефект? Да уговаря държавите от Глобалния Юг да приемат повече резолюции, критикуващи Москва?

Лорън Сукин от Лондонската школа по икономика предложи: „Москва трябва да бъде сигурна, че всяка употреба на ядрени оръжия няма да бъде толерирана по никакъв начин. Ако такава трагедия се случи, тя трябва да бъде срещната с незабавно, решително, глобално осъждане, както и с дълъг списък със съпътстващи наказания, от дори повече санкции до изключване на Русия от международни режими.“

Въпреки това тези последствия биха имали малко значение, ако Москва разглежда ситуацията като оправдание за използване на ядрени оръжия.

Какво ще кажете за по-екстремните „лекарства“? Преди четири години Rand Corporation описа редица стъпки, които Вашингтон може да предприеме, за да отслаби и застраши Русия.

Много от тях бяха непреки и дългосрочни, като е малко вероятно да предложат голям възпиращ ефект срещу използването на ядрени оръжия. Други бяха скъпи, като допълнително оплитаха САЩ в отбраната на континент, който вече беше твърде зависим от Вашингтон.

И накрая, някои предложения, най-вече за дестабилизиране на режима на Путин, може да насърчат Москва да предприеме по-крайни контрамерки.

Най-крайни бяха предложенията за заплаха с война, ако Русия използва ядрени оръжия срещу Украйна. Или, още по-лошо, да започне военни действия, включително използване на ядрени оръжия.

Украинските ястреби са откровено луди, без чувство за мярка. Дейвид Петреъс, неуспешен политически архитект в Афганистан, който разкри секретна информация на своя биограф и любовница, предложи потенциално пълномащабна конвенционална война срещу Москва, очевидно предполагайки, че Путин ще приеме национално и лично унижение.

Това би било див и безотговорен риск, особено след като залозите на Америка, за разлика от тези на Украйна, са най-много периферен интерес.

Сенатор Роджър Уикър предложи САЩ да обмислят намеса в конфликта с ядрени оръжия, дори и без руската първа употреба. Трудно е да си представим как в такъв случай може да бъде предотвратена убийствена ядрена война.

Ядрените заплахи естествено имат възпиращ ефект. Това е основата на теорията за възпиране и гарантираното взаимно унищожение, която управляваше отношенията между САЩ и Съветския съюз през ядрената ера.

Освен това въпросът не се отнася само за Русия, тъй като „НАТО е ядрен съюз“. НАТО продължава да разчита на ядрени оръжия, за да изпълни обещанието си да защитава незащитимите, най-вече балтийските държави, а достъпът на алианса до ядрени оръжия със сигурност обезкуражава Москва да обмисля военни действия срещу тях.

Руските ядрени оръжия имат подобен възпиращ ефект днес. Без съмнение, ядрените сили имат причина да блъфират; обаче не всичко казано е блъф.

Сукин от ЛСЕ предупреждава, че подобни заплахи са сериозни: „Държавите използват ядрени заплахи, за да очертаят граници около проблемите, които ги интересуват най-дълбоко. Второ, честотата на заплахите има значение".

"Дори при шумна базова линия, периоди с голям обем на заплахи виждат техните пратеници да предприемат съпътстващи агресивни действия. Заплахите на Москва изглеждат особено правдоподобни предвид руската ядрена доктрина", заяви той.

Без съмнение, Путин не иска да бъде разглеждан като ненужно отприщващ ядрени оръжия и да го прави за несериозни цели. Нещо повече, той несъмнено признава, че неговото правителство би платило висока цена за това да стане първата нация след САЩ, използвала ядрени оръжия.

Въпреки това обстоятелствата подчертават сериозността на руските заплахи. Военно поражение, особено ако доведе до териториални загуби, като например в Крим, вероятно ще се разглежда като неоправдано скъпо политически и лично.

Всъщност миналата есен публикация на НАТО отбеляза:

"Ако украинските сили успеят да си върнат територии в Крим – което в този момент остава въпрос на спекулации, дори и с последните успехи – руският президент Владимир Путин може да се окаже под вътрешен натиск да предприеме драстични действия".

"Накратко, двусмислието, което съществува при определянето дали Русия сега смята Крим за територия на „статуквото“, може да доведе до грешни изчисления, които да доведат до ядрена ескалация", продължиха натовците.

Предполагането, че Руската мечка всъщност е хартиен тигър, е опасно. По-скоро се изисква предпазливост, заедно с това, което Янчик осмива като „колебане и отлагане“. Всичко друго би било крайно безотговорно, може би дори самоубийствено.

Но борбата на Украйна срещу руската агресия е привлекателна кауза за много политици в САЩ: оттук и желанието на някои да си играят кокошки с ядрено въоръжената Русия, пренебрегвайки много реалната заплаха от потенциална размяна на ядрени средства, която ще доведе до край на нацията.

Основният приоритет на правителството на САЩ трябва да бъде интересът на Америка. Виждаме през мрачно стъкло, пише апостол Павел. Със сигурност това е случаят с желанието на Владимир Путин да използва ядрени оръжия във войната на нацията си срещу Украйна.

Нищо в този трагичен конфликт не оправдава участието на САЩ. И със сигурност Вашингтон трябва да избягва риска от ядрена конфронтация по въпроси, които са от много по-голямо значение за Москва.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук