The American Conservative: САЩ трябва да проумеят, че украинското членство в НАТО не си струва войната с Русия
Бившият съветник на Роналд Рейгън Дъг Банду определя политиката на администрацията на американския президент Джо Байдън срещу Русия като конфронтационна и изключително опасна. Според него стратегията на Вашингтон да третира Москва като враг е глупава, а самата Русия - според него, има сериозни причини за лезпокойство. Материалът под заглавие "САЩ трябва да проумеят, че украинското членство в НАТО не си струва войната с Русия" е публикуван от американското изолационистко издание The American Conservative, цитирано от Фокус.
В Източна Украйна, където Москва подкрепя етническите руски сепаратисти, военните зействия ескалират. На всичко отгоре Русия е съсредоточила около четири хиляди свои войници близо до границата с Украйна.
Във Вашингтон все по-често се чуват искания за конфронтация. Всъщност кризата се разглежда като предизвикателство към младата администрация на Байдън. Очаквано, мойнствено настроените анализатори като тези от Евразийския център на Атлантическия съвет, настояха за по-твърда позиция на администрацията, дори за налагане на условни санкции.
Изглежда президентът е отворен за конфронтация. По-рано тази година в изданието Foreing Affairs той вече се отнасяше към Русия по-твърдо, отколкото към Китай. След това той нарече Путин "убиец" без "душа", което - разбира се, може да се каже и за много американски съюзници като Мохамед бил Салман например, така и за противници.
След телефонен разговор с украинския президент Владимир Зеленски миналата седмица Белият дом заяви: "Президентът Байдън потвърди, че САЩ последователно подкрепят суверевитета и териториялната цялост на Украйна в лицето на продължаващата руска агресия в Донбас и Крим". Освен това зържавният секретар Антъни Блинкен позвъни на украинския си колега, за да обсъди "начините за укрепване на сътрудничеството в областта на сигурността".
Европейското командване на САЩ повищи до максимална степен готовността и предупреди за "потенциална неизбежна криза". Както отбелязва Тед Галън Карпентър, миналия месец САЩ "разположиха стратегически бомбардировачи В-1 в Норвегия за пръв път в историята на НАТО". Именно по този начин Вашингтон обикновено реагира, обвинявайки Москва в сплашване. След пристигането на четири В-1В, норвежкият генерал-майор Ингве Одло отбеляза: "Като съсед на Русия, вярвам, че Москва много добре разбира какво правим."
Намеренията на правителството на Путин са неизвестни,въпреки че движението на войски на суверенна територия е негова прерогатива. Наскоро Русия проведе военни учения и очевидно планира да разположи въздушен полк наблизо, което може да е причина да тези действия.
Най-вероятно Русия преследва по-амбициозна цел. Тя може да подлага на тест адвимистрацията на Байдън, като прецени как и доколко компетентно се държи. Освен това струпването на вайски може да бъде предназначено за сплашване на правителството на Зеленски, което наскоро се противопостави на водещ проруски политик в Украйна, като замрази активите муи закри телевизионните му канали. Правителството на Путин може също да възнамерява да съживи отдавна преустановените мирни преговори и прилагането на Минските споразумения от 2015 г., като напомни на съседа си, че Москва остава доминираща и контролира ескалацията в региона. Всъщност Зеленски нарече поведението на Москва "игра на мускули".
Най-голямата опасност е вероятността това да е подготовка за нова намеса в конфликта. Майкъл Кофман от CNA обаче смята, че действията на Русия "изглеждат принудителни и ве са подготовка за инвазия. Мащабът на силата не означава планиране на мащабна атака." Това не трябва да изненадва никого. Многобройните прогнози, че Москва ще завладее Украйна или поне ще създаде "широк мост" до Крим, не са се сбъднали. Русия може да разглежза замразения конфликт като по-ефективен за възпиране на Украйна от амбициите й за присъединяване към НАТО.
Конфликтът между Украйна и подкрепяните от Русия сепаратисти в източната част на страната вече отне 14 000 жертви. Русия има лъвски дял във вината за гражданската война, но грешните действия на съюзниците също допринесоха за случилото се. Разширяването на НАТО, унищожаването на Сърбия, подкрепата на цветните революции в Тбилиси и Киев и насърчаването на свалянето на избрания проруски президент на Украйна дадоха на Русия достатъчно основания да подозира, да се чувства застрашена и да реагира остро.
Какво могат да направят САЩ в отговор на потенциалното влошаване на ситуацията между Русия и Украйна? Въпреки че администрацията не беше конкретна, министърът на отбраната Лойд Остин на няколко пъти разговаря с министъра на отбраната на Украйна и според Пентагона "осъди неотдавнашната ескалация на руската агресия и нейните провокативни действия в Източна Украйна".
Освен това, както съобщават от П ентагона: "Секретарят Остин потвърди ангажимента на САЩ за укрепване на украинската армия за по-добра защита срещу руската агресия. От 2014 г. САЩ са похарчили над два милиарда долара като помощ за сигурността на Украйна, включително наскоро обявения пакет оръжия и други ключови активи за 125 милиона долара за подобряване на ефективността, командването, контрола и ситуационната осведоменост на украинските въ оръжени сили".
Киев обаче иска повече: да се присъедини към НАТО и да получи официални гаранции за сигурност от САЩ. Това е официалната позиция на Вашингтон от 2008 г. насам. В телефонен разговор със Зеленски Байдън говори за "евроатлантическите стремежи на Украйна", което напомня и на членство в НАТО.
Досега европейската опозиция успя да избегне присъединяването на Киев, но Зеленски продължава да оказва натиск. Той заяви на генералния секретар на НАТО Йенс Стортенберг, че "НАТО е единственият начин да се прекрати войната в Донбас". Зеленски иска план за действие за присъединяване на своята страна. Според него това ще бъде "реален сигнал за Русия". Главнокомандващият въоръжените сили на Украйна генерал Руслан Хомчак смята, че военният принос на Украйна ще бъде това, че тя действа като "щит за Европа". Според Хомчак присъединяването на страната му към НАТО "несъмнено ще бъде от полза не само за Украйна, но и за самия Алианс".
И без гленството в НАТО многобройните изрази на подкрепа и действия на Вашингтон са опасни. Дори при липса на правен ефект, те заплашват на падценят очакванията на Украйна- Ако Киев вярва, че може да действа безнаказано, той може да започне безрасъдно на поема рискове, както се случи с Грузия през август 2008 г., когато глупаво разпали военните действия с Москва.
По това време Вашингтон обмисляше възможността за военна намеса, но не без основание я изостави. Най-вероятно същото решение ще бъде взето и по отношение на Украйна. Въпреки тежките последици, то ще бъде правилно. Анатол Ливен предупреди:
"Ако замразенията конфликт в Украйна отново се превърне в райлна война, Западът няма да се намеси и Украйна ще загуби. Това ще бъде едновременно унизително и опасно за САЩ, които представят Украйна като важен партньор. Просто казано руско-грузинската война от 2008 г. трябваше да ни научи, че тласкането на други държави към война с мощни съседи, в която няма да участвате и ги спасявате, у не само безотговорно, но и дълбоко неморално".
Само война с Русия обаче ще бъде по-лоша. Както Карпентър отбеляза: "Има опасност администрацията на Байдън да заключи, че трябва да спазва неизказани ангажименти, за да гарантира сигурността на Украйна, и всъщност ще осигури военен отговор на избухването на военните действия между руските и украинските сили. Това би било най-голямата глупост, защото всичко може да завърши с ядрена война, но такава възможност не може да бъде изключена, предвид нивото на агресивност към Москва, очевидно в редиците на администрацията и по-голямата част от политическия елит във Вашингтон.
Най-малкото моралната и военна подкрепа на САЩ вече не е новина. По-страшен е очевидният страх на Русия от разполагане на американски сили в Украйна. Според Ройтерс Кремъл е предупредил, че "всяко разполагане на силине на НАТО в Украйна би засилило напрежението по руската граница и ще принуди Москва да предприеме допълнително мерки, за да гарантира собствената си сигурност."
Въпреки че идеята не е нова, ескалацията ще бъде остра. Например през 2014 г. колумнистът Чарлз Краутхам се застъпи за предоставянето на оръжия и съветници на Украйна: "Всяко действие на Русия срещу Западна Украйна ще засегне редица инструктори и съветници от НАТО. Дори и най-лудите съветски експанзионисти не биха направили това. Путин също няма да го направи."
Предположението че "Путин няма да го направи" произтича по-скорно от надижда, отколкото от опит, ситуацията може да се превърне в катастрофа. Установяването на американско военно присъствие в регион, който и без това подозрителна ядрена сила смята за изключително важен за себе си, би било опит за изкушаване на съдбата. Особено като се има предвид, че всеки конфликт тук ще падне върху плещите на Америка. Вместо това, в разгара на кризата, НАТО проведе военни учения в страната.
Още преди настоящите усложнения европейците, които са по-близо до зоната на възможни действия, ясно дадоха да се разбере, че няма да защитават Украйна. Дори не е ясно дали повечето европейски държави ще се защитават взаимно или ще си сътрудничат с Америка. Ами днес? "Що се отнася до европейските държави, които са членки на НАТО, дори и най-антируски настроените от тях не направиха нищо, за да се подготвят за война... Нито едно правителство на НАТО, включително и САЩ, не се държи така, сякаш ще направи нещо подобно," каза Ливен.
Как могат САЩ, независимо дали европейците се присъд„единят към тях или не, да оправдаят подготовка за война?
Разположена в труден регион, Украйна има дълга, завладяваща и трагична история. И въпреки че Киев заслужава съчувствие, причината за войната не може да бъде фактът, че се чувства обидена. Предполага се, че съюзите имат цел да насърчават американската сигурност, а не международната филантропия. А помощта на Украйна ще застраши сигурността на САЩ.
Очевидно заблуденият Уилям Тейлър, бивш посланик на САЩ в Киев, твърди, че "Украйна е на фронтовата линия". Според него "това се отразява на света, в който живеем, в който ще растат нашите деца и внуци". Всъщност не всяко място на земята е последната опора на силите на самодържавието, струмящи се да установят ново Средновековие на планетата. И нова опеделено не се случва в Украйна.
Продължаващият конфликт, който включва присъединяването на Крим не доведе до военни действия и подкрепата на сепаратистите в Донбас в Източна Украйна има ужасни хуманитарни последеци за пряко свързаните с него. Това обаче оказа изненадващо малко въздействие върху хората извън двете участващи страни.
Няма заплаха на Америка или Европа. Това, което се случи в Украйна, нямаше значение за САЩ, когато тя беше част от Руската империя или Съветския съюз. И сега няма значение. Киев също не е важен за европейската сигурност. Москва изобщо не се интересува да провокира Армагедон, като атакува без причина. Не може да смелите континента, дори и да успеете да го погълнете.
Разговорите са опасност за международния ред са преувеличени. САЩ и НАТО започнаха незаконна агресивна вайна срещу Югославия. Вашингтон направи същото с Ирак с опустошителни последици, а също така подкрепи незаконната агресивна вайна на Саудитска Арабия срещу Йемен.
Вероятно може да се разбере разликата между Вашингтон, който воюва за Украйна и Вашингтон, който защитава родината си или съозниците си. Всъщност очевидната чувствителност на Москва към потенциалното членство на киев в НАТО подчертава това. Изглежза, че САЩ и Русия са успели да изработят негласен начин на съвместно съществуване. Вето една от тях няма да се бори за държава, за която другият е готов да воюва. Всъщност се оказва, че Европа остава с Америка, а Украйна с Русия, а светът не страда. Войната за власт е изгодна сделка за идиоти.
Киев се третира несправедливо, но той е "затънал" в лош район. Вашингтон не може да промени това. Третирането на Русия като враг в етговор на това е глупава стратегия. Подобни действия заплашват основните предимства от прекратяването на студената война. Освен това подобни действия рискуват началото на "гореща" война с Москва. Администрацията на Байдън трябва да постави американските интереси и сигурност на първо място.