The Independent обясни защо на Запад някои се страхуват от срещата между Тръмп и Путин

Имало едно време... една голяма новина за голямо събитие - среща между лидерите на двете най-могъщи страни в света. То било посрещнато с облекчение, дори надежда. За втори път тази година, те ще се видят. Но този път срещата се приема по обратния начин - със страх и резерви.

Когато президентът на САЩ се срещна с Ким Чен-ун по-рано този месец, много хора бяха на мнение, че Тръмп ще предаде националния интерес на САЩ и Западa. Но той не го направи. Същите страхове се насаждат в момента за предстоящата среща с Путин на 16 юли.

Дори с Русия, САЩ са в позиция на огромно икономическо и военно превъзходство. Тe може да изберат дали да отстъпят, или не. И все пак, когато има опасни военни позиции (Сирия), неразрешени регионални конфликти (Украйна) и войни от думи (непотвърдената помощ на Русия по време на президентските избори в САЩ), се счита за предимство тази лична среща, която може да разсее напрежението между Изтока и Запада. Не трябва да е нищо драматично, нито предателство на Западния свят, а само началото на  един процес, който би могъл да насърчи международната сигурност и да спаси много животи. 

И все пак опозицията е свирепа - не само сред многото врагове на Тръмп във Вашингтон, но и във Великобритания и някои други европейски страни. Миналия уикенд в Уайтхол съобщават тревожна новина за срещата на върха между САЩ и Русия. Вече се казва, че "страховете" "нарастват" по отношение на възможната "мирна сделка" между Тръмп и Путин.

Как така? Разбира се, само защото разговорът за "мир" може да свали политически полезния образ на Русия като вечен враг. Световната купа показва по-човешко - и не толкова страшното лице на съвременната Русия, че дори показва възможност Тръмп и Путин да изгонят този толкова останал призрак от новата Студена война.

Някои от същите съображения, които подхранваха опозицията на срещата на високо равнище "Тръмп-Ким", също са в играта сега. Те се свеждат до идеята, че Доналд Тръмп е прекалено неопитен, или твърде наивен, или твърде корумпиран, за да му бъде поверена защитата на Запада - и че Путин като ветеран оператор може да се възползва от предимството.

В края на краищата Тръмп не каза ли по време на кампанията си, че иска да подобри отношенията си с Русия? Не е ли предположил, че Путин е човек, с когото може да говори, като същевременно признава, че може да се сработят? И това намерение е едно от най-ярките различия между обещанията от предизборните кампании на сегашния президент и Хилъри Клинтън.

Е, да. Нищо от това не противоречи на срещата на върха "Тръмп-Путин". Напротив, това трябваше да се случи много по-рано.

Това е първо и много важно, защото харесва ли ви, или не - Тръмп спечели тези избори именно с тези обещания. И го направи справедливо, според американската избирателна система. Той победи с платформа, която включва опит за размразяване на отношенията с Русия.

Това не спира опонентите му да се борят с зъби и нокти, за да не му позволят да изпълни конкретното обещание. Многобройните разследвания на предполагаема руска изборна намеса и "тайно споразумение" са един от начините, по които се ограничава свободата на словото и действията.

Конгресът също така прие мерки и нови санкции, които само той може да приеме, което ефективно ограничава свободата на президента да се занимава с Русия още повече, камо ли да поддържа топли отношения с нея.

Напук на това Тръмп и Путин имат намерение да опитат да се разберат и да продължат да работят по същество над политическия брак. Те се съпротивляваха по различни фронтове, отправяха груби думи към членовете на своя антураж и говореха от време на време по телефона. Сега, най-накрая, Тръмп отговаря на обещанието си за избор.

Второ, това е така, защото срещите "очи в очи" могат да бъдат продуктивни - за всички лидери, но особено за един президент като Тръмп, който е известен с личното си отношение към всяка ситуация. За всички предупреждения, че нищо не може да излезе от него, защо да се притеснявате - често от същите хора, които предупреждават, че Тръмп може да се примами в едно несъгласие - важното е, че може да се срещне разбиране и лидерите да се договорят на нещо положително и за двете страни. 

Както и при срещата с Ким, посланието е да се говори по същество. Важната точка на този етап, както при първите срещи на Тачър и Рейгън с Горбачов, е да се отвори или разшири канал за лична комуникация, който сам по себе си намалява много други рискове.

Трето, противниците на срещата на върха настояват, че няма какво да се говори. Или по-скоро, че САЩ не би трябвало да отстъпят в абсолютно нито един аспект. Но има поне две много конкретни теми за дневния ред, по които трябва да се изгради консенсус. 

Единият е Сирия и Близкият изток като цяло. Американските и руските войски, чрез задкулисни военни дискусии, по чудо избегнаха директни сблъсъци в Сирия. Това, че САЩ очевидно изоставиха бунтовническите си сили около последната конфликтна зона Дараа, предполага закъсняло признание, че президентът Башар ал-Асад е спечелил.

САЩ и Обединеното кралство досега са се противопоставили на опитите на Русия да бъдат свикани международни разговори с оглед западното участие в уреждане и реконструкция на конфликта. Предвид "фактите на място", е крайно време САЩ да помогнат, а не да възпрепятстват мирния план за Сирия.

Тогава идва и Украйна. Смешното участие на Русия в източната част на Украйна и американското решение за доставка на ракети Джавелин до правителството на Киев създадоха потенциал за ескалация на конфликта. Има признаци обаче, че Русия иска да приключи, но търси нещо в замяна.

Това, може би, би било разхлабването на санкциите, които са повече политическо, отколкото икономическо наказание. Но няма и най-малък шанс Русия да се откаже от Крим - било то сега или в обозримо бъдеще. Именно Крим е причина за налагането на много от санкциите. Все пак може да има споразумение, което да бъде постигнато с международни гаранции за териториалната цялост и сигурност на Украйна, а статутът на Крим, подобен на този на Косово, да остане безучастен.

Има много за какво да говорят двамата лидери. Има неясни очертания на бъдещи сделки, които биха могли да превърнат света в едно много по-спокойно и безопасно място. С Русия, както и Северна Корея, Тръмп се придържа към една единствена връзка, при която атмосферата би се променила. Срещата на върха с Ким вече показа, че има възможност за намаляване на напрежението в региона и ускоряване на икономическото развитие на Северна Корея. Нещо подобно, но в много по-голям мащаб може да излезе и ако Тръмп и Путин решат да съберат силите си. 

Източник: The Independent 

Превод и редакция: БЛИЦ