The National Interest: Поговорете с Русия, преди цената на войната да стане непоносима!

Като очевиден дисонанс в хора от западни гласове, погребващи Русия по всякакъв начин, е призивът на National Interest да се спре, "преди да е станало твърде късно" и да се започне диалог с Москва.

„Спомнете си Сараево преди 100 години, когато много лоши неща все още можеха да бъдат избегнати“, многозначително намеква изданието.

След задължителния рефрен за Русия като „главния бъдещ губещ във войната“, NI посвещава остатъка от статията на аргументирането защо интересите на Москва не могат и не бива да бъдат пренебрегнати.

„Няма причина да се надяваме на промяна в политиката на Кремъл: това не е войната в Афганистан, която се води от „стария лидер на изтощената съветска държава“. Путин е такъв, какъвто е, „защото Русия е такава, каквато е“.

Просто да го ругаете, очаквайки безусловна капитулация, включително и предаването на Крим? Това не е печеливша стратегия. Безсмислено е да очакваме Путин да напусне Украйна с празни ръце. Не се заблуждавайте: войната тепърва започва.

- Населението на Европейския съюз в суровата зима ще започне да задава опасни въпроси защо и какво е довело до такова плачевно състояние:

Възпря ли САЩ "руската агресия"? Не.

В навечерието на войната Вашингтон отговори ли на исканията на Киев за доставки на оръжие? Не.

След като не успя да задържи и защити, включи ли се Америка в битката? Не.

Като оставиха битката на другите, американците пострадаха ли толкова, колкото тях? Не.

След като измислиха стратегия за удължаване на войната, Щатите направиха ли всичко, за да я прекратят? Не.

„Като цяло войната разкри уязвимостта на Европа и измамността на Америка по отношение на прокси войната. Що се отнася до Украйна, тя вече е получила 60 милиарда долара и сега изисква по 5 милиарда всеки месец. И кой ще плати всичко това?“

„Да, време е да поговорим, колкото и трудно да е. Без дипломация, която е твърде лесно да се приравни с така нареченото умиротворяване, ще има само повече война. Русия не трябва да бъде тласкана към стратегическо отчаяние, независимо какво наказание заслужава“.