Тhe Telegraph: Войната на три фронта е кошмар за Запада, защото...

Във времето, когато британският политически елит беше зает да купонясва на Даунинг стрийт, светът се оказа в най-опасната си стратегическа точка след кубинската ракетна криза през 1962 г.

Западът е изправен пред нарастващи заплахи от конфликт на три фронта, всеки от които е отделен, но е свързан с неизвестно за нас равнище на синергия: руската мобилизация на ударни сили на границата с Украйна, „генералната репетиция“ за атаката на Китай срещу Тайван и ядреното балансиране на Иран.

Всяка от тези страни насърчава другите две да се възползват от предимството си и заедно са на ръба да провокират фундаментални сътресения на глобалния ред.

Трябва да се върнем много назад във времето, за да открием друг момент, в който западните демокрации са били толкова уязвими към възможни внезапни промени в съдбата.

Днешните събития отразяват интерлюдията между капитулацията на Чембърлейн-Даладие през 1938 г. в Мюнхен и нейните непосредствени последици, което доведе до бързо крещендо, като се започне с аншлуса на Австрия и подписването на пакта Хитлер-Сталин.

Най-малко отразявано от медиите, но може би най-опасното е бързата ядрена ескалация от страна на твърдия ислямистки ястреб, иранския президент Ебрахим Раиси. Американски и израелски служители смятат, че режимът на Техеран може да бъде само на две или три седмици от прага, необходим за създаване на ядрено оръжия. От този момент балансът на силите в Близкия и Среден изток ще се промени радикално.

„Обогатяването на уран от Иран до 60% доведе опасността до последната възможна граница. Това е най-високото ниво, достигано някога и режимът може лесно да премине към 90% обогатяване, т.е. на оръжейно ниво “, каза Хелима Крофт, енергиен стратег в RBC Capital Markets и бивш анализатор на ЦРУ по проблемите на петрола.

Може би Израел иска да разбере дали това наистина е "скок към бомбата" - в момент, когато САЩ са фокусирани върху нещо друго - или това е тактиката за договаряне. Шефът на Мосад Дейвид Барни отлетя за Вашингтон в неделя вечерта, за да провери възможностите за превантивен удар.

Израел би искал САЩ с техните 2,5-тонни "бункерни" бомби да се присъединят към плановете за унищожаване на подземните съоръжения на Иран. Но ако Тел Авив бъде притиснат в ъгъла, той няма да се поколебае да действа сам, - неслучайно той вече отдели 1,5 милиарда долара през октомври, за да се подготви за самостоятелна атака.

Докато тези мехурчета кипят в Близкия изток, Русия и Китай повишават залозите в паралелните си претенции за имперски статут. Карл Билд, бивш пратеник на ООН на Балканите, предупреждава, че двете страни могат да предприемат атаки „едновременно или повече или по-малко в координация“, въпреки че не са официално военни съюзници. Това е ужасяващ сценарий.

Президентът Джо Байдън се надяваше да раздели тази група реваншисти, като прояви благоприличие към Владимир Путин и се опита да го „отвлече“ от Китай с помощта на „политиката на Кисинджър“ и, обратно, като му предложи Украйна „на тепсия“.

Повече от сянка на Мюнхен, Байдън мрачно реши съдбата на Украйна през юли в двустранен заговор с Ангела Меркел. Той премахна санкциите на Конгреса срещу "Северен поток 2" на Газпром и по този начин лиши Украйна от лостове за осигуряване на нейната самозащита.

В американско-германското споразумение страните обещаха, че Русия няма да има право да „използва енергийните потоци като оръжие“. Но именно това прави г-н Путин оттогава. И за него тази политика нямаше никакви последствия.

Кремъл ловко инкасира тази отстъпка от Байдън и оттогава засили външнополитическия си натиск, почти анексирайки Беларус и съсредоточавайки танкови части, артилерия и оборудване, способни да поддържат 175 000 армия за нахлуване на украинската граница, в обсега на досегаемост от Киев. Засега атаката остава латентна заплаха. След като земята замръзе, тя се превръща в реална заплаха.

Байдън, в изявление по време на видео срещата на върха във вторник, предупреди Путин, че САЩ ще отговорят чрез икономическо удушаване на Русия и укрепване на НАТО, ако се опита да „погълне“ Украйна чрез изкуствено възпроизвеждащи някогашните съветски гранични карти.

Трудно е да се разбере защо някое от тези предупреждения може да възпре Путин. „Гибелният вариант“ за изключване на Русия от международната платежна система SWIFT постепенно губи своето възпиращо значение. Кремъл разработва начини да го заобиколи.

Московският център на Карнеги казва, че Русия вече е въвела национална версия на SWIFT, известна като SPFS. Страната вероятно би могла да извършва транзакции директно с Китай чрез трансгранична междубанкова платежна система.

Той също така въведе национална система за разплащателни карти (MИР), включително в случай, че Visa и Mastercard бъдат блокирани. MИР има възможности да се асоциира с китайската платежна система UnionPay и японската JCB.

Загубата на SWIFT би била сериозен финансов шок за Русия, но също така би била болезнена и за самите европейски компании и като цяло би била неблагополучна в светлината на зависимостта на Европа от газ.

„Деактивирането на SWIFT е абсолютна фантазия. Германците ще носят ли пари в куфари в Русия, за да плащат за газ?“, каза Владимир Джабаров от Съвета на федерацията на Руската Дума.

Колкото до укрепването на НАТО, откъде да вземем сили за това? Преди 30 години Германия имаше 2000 танка Leopard, а днес са по-малко от 200.
Путин може би никога няма да има друг подобен шанс да възроди Велика Русия. Всички звезди се събраха на хоризонта му. Европа е обезоръжена. Преходът към зелена енергия все още не е стигнал толкова далеч, че Европа да може да сложи край на енергийната си зависимост от Русия.

ЕС предаде важни газови хранилища на своя територия на „подизпълнител“ в лицето на самия Газпром, който измисли извинения, за да не ги запълни. Европа сега наближава зимата с резерви от около 43% в Австрия, 51% в Холандия и 62% в Германия.

Фючърсите за газ за януари са се увеличили четири пъти през последната година до 103 евро за мегаватчас. Цените на тока надхвърлиха 200 евро, а след тежките студове почти сигурно ще се появят прекъсвания на електричеството навсякъде. Путин държи ЕС за гърлото и със своя петрол.

Това, което все още не знаем, е колко тясно Русия и Китай координират своите действия. Лойд Остин, министър на отбраната на САЩ, каза през уикенда, че последната вълна от китайски бомбардировачи и нахлувания на изтребители във въздушното пространство на Тайван изглежда "много като генерална репетиция" за атака срещу острова.

Миналогодишните военни игри в американската армия показаха, че на Америка липсват напреднали сили в региона, за да възпират инвазия. Тайван може само да се надява, че може да се противопостави на атаката на КНР със стратегията на таралежа, тоест някаква асиметрична защита, която ще спечели време за мобилизацията на САЩ.

Си Дзинпин бърза по-малко от Путин. Дълго време се смяташе, че по отношение на Тайван времето е на страната на Китай, въпреки че сега то е по-кратко, отколкото преди. Американското „обръщане към Тихия океан“ започва да се оформя, а съюзът на четирите САЩ, Япония, Индия и Австралия се засилва от ден на ден.

Си може да заключи, че паралелният конфликт в Украйна, заедно със слабия Бял дом и слабохарактерната Европа, създават възможност за него, която вероятно никога повече няма да се повтори.

Човек си припомня отдавна отминалите в историята изкушения, които се очертават пред германското висше военно командване през 1914 г., за които разказва историкът Фриц Фишер. Тогава германските генерали веднага разбраха, че Сараево е създало уникален набор от стратегически обстоятелства, които никога не биха могли да бъдат по-щастливи за тяхните планове. Затова удариха.

Сега още нищо не е предопределено. Русия, Китай и Иран биха предпочели да постигнат целите си без бой. Може да бъде фатално за Си Дзинпин да започне десантна инвазия - винаги много рисково начинание, което често може да се обърка.

Путин вероятно би се съгласил с "финландизацията" на Украйна и със "Северен поток 2" при неговите собствени условия, ако можеше да получи и двете. Добре въоръжена Украйна с американски противотанкови ракети Javelin не би била лесна разходка, дори ако преобладаващото руско въздушно превъзходство би гарантирало окончателната победа на Москва.

Никога в живота ми не е имало по-тревожна стратегическа картина. Така че да, партито на Даунинг стрийт с прочутото френско Бри и италианско пенливо просеко може да е лоша идея, но поне сега можем и трябва да насочим вниманието си към войната.