Тома Биков каза докога на българите ще им е лошо и защо

Консолидацията е единственият възможен отговор на предизвикателствата, пред които е изправена нацията ни, но ако продължим да се изчегъртваме едни други, накрая може да не остане нищо, казва Тома Биков, пише Труд бг.

И прави прогноза, че новото „мнозинство на почтените“ може да доведе до разцепление на социалистическата партия и завършване на трансформацията й от голяма в малка политическа сила, което ще бъде вредно за демократичния процес.

- Всички обичат Радев, господин Биков - и Слави Трифонов, и Мая Манолова, и Кирил Петков, и Асен Василев, дори БСП, независимо от "дрънкането на оръжия" през последните седмици, изпрати трима свои членове на разширеното ръководство в Инициативния комитет и не посмя да номинира друг кандидат-президент. Обяснете тази конвертируемост на президента, но в битността си на политолог - как се случва такава многостранна подкрепа?

- За партиите, които подкрепят Радев, тази подкрепа е въпрос на необходимост, а не на избор. Още преди една година тези партии заложиха на тезата „всичко или нищо”.

Сама по себе си тази теза е изначално сбъркана в условията на парламентарна демокрация и то с пропорционална избирателна система. Пропорционалната система изключва възможността да получиш всичко, но не изключва възможността да получиш нищо.

Затова и към момента, след всички усилия за изчегъртване на ГЕРБ, т.нар. партии на протеста, получиха едно голямо нищо.

Поради политическа неграмотност и повърхностно мислене, те провалиха два парламента, не излъчиха управление в ситуация на криза и по този начин загубиха голяма част от авторитета си, дори пред техните избиратели.

С това искам да кажа, че т.нар. партии на промяната се намират в слаба позиция. Затова единственото възможно, което могат да направят, е да подкрепят Румен Радев, който все още не е разбрал, че няма как да получи всичко, освен ако не е готов да изчегърта демокрацията.

Въпросът е доколко тяхната подкрепа вече е полезна за Радев и доколко му пречи. И тук идва новата партия на промяната на Кирил Петков и Асен Василев.

Докато разцепва вота на протестното пространство, „Продължаваме промяната” се опитва да минимизира щетите, които старите партии на промяната нанесоха на имиджа на президента.

Внушението на Петков и Василев е, че ако те са участвали в злополучните преговори за съставяне на правителство, вероятно нещата са щели да изглеждат по друг начин. Моето мнение е, че щяха да изглеждат по същия.

Не е случайно, че Асен Василев вече съди Тошко Йорданов, защото го нарекъл мошеник. Уверението обаче е, че утре двамата ще седнат да преговарят за общо управление. След „Мисия 121”, предстои да гледаме и филма „Мнозинство на почтените”.

- Коалицията ГЕРБ-СДС ще представи кандидат-президентската си двойка в последния момент - защо смятате, че краткото време ще работи за вас, а няма да обслужи досегашния държавен глава?

- Изходът от президентските избори ще зависи от кампанията и от личността на нашия кандидат. Ако спечелим президентските избори, всички анализатори ще кажат, че обявяването на кандидата ни в последния момент е било гениален ход.

Ако загубим – всички ще кажат, че сме сбъркали. Аз не мисля в тази посока. Нашата цел е да издигнем истинска алтернатива на Румен Радев – човек, който не иска да е силен, а да е разумен, който не иска да му козируват, а да го уважават, който не дава команди, а задава посоки на движение.

- Още през април предупредихте в интервю пред bTV, че сме пред политическа криза, която може да се разреши след президентските избори. И ако прогнозата Ви в първата си част за съжаление се сбъдна и държавата е в политически блокаж, то все още ли сте оптимист, че може да има решение след гласуването през ноември?

- Първата стъпка за излизане от политическата криза е да имаме нов президент. Не го казвам, защото не харесвам Румен Радев, а защото той се е позиционирал по начин, който не позволява изход от кризата. Радев генерира напрежение във всички партии, включително и в тези, които го подкрепят.

Президентската институция има главна роля в моменти на политически кризи. Тази роля е на медиатор между политическите опоненти.

Радев е възприеман от част от партиите като приятел, а от друга част като враг. Никоя партия обаче не го възприема като медиатор и като човек, който е в състояние да събере различните опоненти на масата на преговорите.

Докато той е президент, България ще стои в състояние на дестабилизация. Това разбира се ще има и своята цена, която ще бъде платена от всички.  

- Кой има интерес от разрушаването на политическата система, от това почти френетично говорене за нови лица, но и нови партии, които след като попаднат в парламента, започва много да личи, че решенията им идват от WhatsApp или Telegram, образно казано?

- Политическата криза фрагментира политическата система. С всяка следваща нова партия, решението на кризата става все по-сложно. Пряк интерес от кризата би могъл да има президентът, който иска да упражнява правомощия, които са извън отредените му по конституция.

По тази причина вече половин година страната функционира като абсолютна президентска република, с назначено от президента правителство, което не подлежи на парламентарен контрол.

- Един министър броди из офисите и иска да гони наемателите. А без ирония, след редакцията на "Труд", сега и централата на ГЕРБ стана обект за атака от страна на служебния министър на културата - каква е целта на подобни мероприятия и то на фона на бедстващите хора на изкуството, които са едни от най-потърпевшите от корона кризата и ограниченията за масови мероприятия?

- Настоящият министър се занимава с всичко друго, но не и с проблемите в културния сектор. Дори беше забравил да направи предложения за мерки в помощ на културата по време на актуализацията бюджета. Затова интересът му да участва във всякакъв вид атракции, които да не му позволяват да говори за същинската си работа е очевиден.

За пет месеца, той единствено задълбочи проблеми, които беше заварил и с бездействието си създаде нови.

Той няма избор – ако не говори за централата на ГЕРБ и за офиса на в. „Труд”, ще трябва да говори за киното, което заради него ще отбележи нулева година, за бонусите на съветниците и зам.-министрите си, получени след месец и половина работа, за ненаправения регистър на музикантите, което ще ги лиши от държавна помощ, за оставения без никаква подкрепа НДК и за още куп щети, които нанесе на културния сектор през краткото си управление.

Хората на културата виждат много добре какво се случва в министерството и съм убеден, че се срамуват от своя министър. Въпрос на време е този срам да прерастне в гняв. 

- Какво видяхте в поведението на ИТН от предните два парламента- неопитност, провокация, деструктивизъм или нещо друго?

- На първо място видях фрапираща политическа неграмотност. Те бяха в сложна ситуация и очевидно не се справиха с нея. Поради липса на елементарни политически познания, вместо да поемат отговорност, те решиха да измислят нови политически правила.

Това е все едно да не можеш да броиш до десет, но да си готов да се занимаваш с висша математика. Политическата цена за провала им ще бъде платена от тях, а икономическата от цялото общество. 

- Защо толкова бързат да влязат в парламента бившите двама служебни министри, та чак се наложи да ползват чужди регистрации на партии, за да се включат в кампанията?

- Защото сега рейтингите им са най-високи. По всичко изглежда, че политическите им занимания са по-скоро авантюра с къс хоризонт, отколкото дългосрочни политически намерения. Лично на мен ми направи впечатление, че Асен Василев предложи актуализация на бюджета и в момента, в който трябваше да я изпълнява си тръгна от финансовото министерство.

След това започна да говори за „мнозинство на почтените”. Към това мнозинство вече са приобщени Настимир и Спецов.

Предстои да видим и останалите. Петков и Василев вече разцепиха електоралното пространство на протестните партии, а след изборите вероятно ще се опитат да разцепят и БСП.

Мнението ми е, че ако Румен Радев спечели президентските избори, „мнозинството на почтените” може да включи и депутати от БСП, а други социалисти да бъдат обявени за непочтени.

Това ще означава разцепление на социалистическата партия и завършване на трансформацията ? от голяма в малка политическа сила.

Моето отношение към БСП е сравнително еднозначно, но твърдя, че подобен сценарий, който ми се струва съвсем възможен, би омаломощил още повече политическата система. ГЕРБ няма да има партиен проблем при подобен сценарий. Въпреки това, личното ми мнение е, че подобно развитие на процесите ще бъде вредно за демократичния процес.  

- Ще успеем ли да излезем от спиралата на избори след предсрочните парламентарни избори на 14 ноември?

- Много хора бяха сигурни, че ще има правителство след 11 юли, но ситуацията се оказа по-сложна отколкото беше след 4 април. По тази логика ми се струва, че в 47-ото Народно събрание ще бъде по-сложно отколкото в 46-ото. За мен има два фактора, които ще предопределят излизането от политическата криза.

Първият е загуба на Румен Радев на президентските избори, а вторият е убедителна победа за ГЕРБ на парламентарните избори. Ако нито един от тези два фактора не съществува след 21 ноември, то вероятността да се отиде на още едни бързи избори ще стане много голяма.  

- Готова ли е ГЕРБ да плати цената за правителство с БСП и с ДПС, например? Цената, защото и трите партии в различна степен да бъдете дамгосани от етикети "правителство на статуквото", правителство на задкулисието" и прочие етикети, които знаете, че ще бъдат лепнати веднага.

- Твърдя, че една от възможностите за изход от политическата криза е излъчване на правителство, в което участват със свои политически лица максимално широк кръг партии, включително и от т.нар. партии на протеста. Да го наречем правителство тип „Димитър Попов”.

Само такъв тип правителство ще може да понесе тежестта на икономическата криза, която вече е факт, да преведе страната през тежката зима, която ни очаква.

Политическата цена за управлението трябва да бъде плащана от партиите и политиците, а не от „независими” експерти, които не са в състояние да носят политическа отговорност.

Консолидацията е единственият възможен отговор на предизвикателствата, пред които е изправена нацията ни. Възможно е този отговор да не бъде даден и да продължим да се изчегъртваме едни други, докато не остане нищо.

- Доста нелицеприятен е скандалът около Кристалина Георгиева и доклада на Световната банка, но защо според Вас срещата й с президента Радев не беше огласена, а призната с половин уста и то постфактум?

- Няма информация. Единственото, което мога да кажа е, че това, което се случва с Кристалина Георгиева, е крайно неприятно не само за нея, но и за България.

Кой е Тома Биков 

Тома Биков е роден на 10 октомври 1980 г. в Бургас. Бакалавър по специалност “Актьорско майсторство” в ЮЗУ “Неофит Рилски” и магистър по специалност “Политология” в СУ “Св. Климент Охридски”. Автор е на книгите “Досието на Доган” (2009), “Другата история на България - 157 модерни апокрифа” (2014) и “Политически кризи и служебни правителства” (2019). Работил е като журналист и политически анализатор.

Съучредител и член на УС на Института за дясна политика (2014). От 2014 до 2017 г. е съветник в Министерски съвет, където отговаря за коалиционната политика и държавната администрация. През 2017 г. е избран за народен представител от гражданската квота на ГЕРБ в 44-ото Народно събрание, бил е депутат в 45-о и 46-о Народно събрание.