Топекспертът по киберсигурност доц. Минчев разкри истината зад пандемията от К-19

През октомври 2018 година в интервю за „Труд“ Златогор Минчев обсъжда предстоящите кризи. Тогава за първи път беше спомената възможността очертаващите се тежки финансови и икономически проблеми да бъдат решени по алтернативен начин.

„Умишлена пандемия е напълно възможен сценарий“, казва доц. Златогор Минчев и добавя: „Говорим си за криза, говорим си за кризи, говорим за климатични промени, за технологично подпомагане на човечеството. Защо да не направим една регулация на популацията? Например да намалим човечеството с едни сто-двеста милиона души с една пандемия?“ И според него в основата на подобна кампания могат да бъдат „третите играчи“.

Това мнение топекспертът по киберсигурност изразява през 2018 година в интервю за "Труд". Днес следва продължение на темата. 

- Преди две години говорехме, че е възможна пандемична криза. Звучеше като теория на конспирацията.

- Да, през 2018. Спомням си, че тогава коментарите бяха доста остри - „Това е фантастика“, „Това е апокалиптична картина“.

- Защо това беше възможен този сценарий според вас?

- Ще започна с това, че по време на „Световният форум в Давос“ тази година се появи много интересен анонс за така наречения Global Reset (Глобален рестарт, б.р.), а именно пандемията като опция за разрешаване на кризи. Миналата година имаше и такова учение, съвсем административно организирано по темата. Прочитът е ясен. Икономическата криза се задълбочава като проблем и управлението на пандемията е един опит да се запази старият световен ред.

- Е, може ли да се запази старият ред при днешния ад?

- Може да се забави. Към момента, към днешна дата, битката е да се нулират едни около 30-40 години от Студената война досега. Явно е, че разпадът на Съветския съюз не беше достатъчен от икономическа гледна точка да се преодолеят мините в икономиката и така наречените „генерирани кредитни балони“, които скоро ще гръмнат, някой трябва да ги плати.

Пандемията е едно от решенията, но без да влизаме в конспирации. Едва ли се цели в алтуса – намаляване на броя на населението на земята, нито дали ще живеем в книгата на Беляев и да спонсорираме програмата на Мъск, за да подпомогнем преселението на Марс – не ми звучи сериозно.

Абсурдно е, защото и да изсипем трилиони, няма как да се преселим извън Земята. По-скоро всичко се върти около това, че поколенията се сменят, променят се очакванията на младите.

Кризата е възможност да се промени днешното управление на света, а това е опасно за елита. Всичко се върти около едни финансови инвестиции и опит да се запази редът в Европа и света, но е абсурдно да очакваме, че в следващите двайсет години да се запази.

Вървим към диктатура, а това няма как да е устойчиво. По-младите поколения няма как да се съгласят.

- Това означава ли, че управлението на кризата с пандемията е опит да се съхрани властта на световния естаблишмънт?
- Да.

- Според вас пипан ли е този вирус или е просто използван?

- Имаше един филм „Щамът на Андромеда“ и аз съм склонен да смятам, че стигаме дотам. Съществува един познат вирус, съхраняван е някъде и просто е изваден в подходящ момент, но според мен той е с естествен произход.

Една от основните причини за появяването на коронавируса по нашите ширини е свързана с климатичните промени. Както видовете мигрират заради стопяването ледниковите шапки и сушата на юг, така и вирусите мигрират по нашите географски ширини. Понеже те са се появили на други географски ширини, затова и ние нямаме имунитет към тях.

Това е най-простото обяснение. Ако пък сме склонни да приемем факта, че някой го е създал на базата на лабораторни експерименти – това е плашещо. Има и такава версия. Нека оставим и двете версии, а вашите читатели да преценят коя е вярната.

- Не можем да не отбележим, че очакваните финансови балони се спукаха без никакви революции и без никакво напрежение. Никога световната икономика не се е свивала по такъв начин, без сътресения. 

- Да, така е. Свива се със страшна сила. Дали тази тенденция за умело управление ще се запази е дискусионен въпрос, защото ако икономиката се свие с още 10 процента, кризата ще стане неуправляема. Много са сценариите, но може би един от резултатите от кризата е, че Китай няма да бъде вече световната фабрика.

Всички говорят, че произходът на вируса е от Китай, но най-големият губещ е именно той. Постепенно всички излизат от Китай. Ако се потопим в тази теория, какво излиза? Това е може би активно мероприятие на друго ниво.

Този сценарий звучи доста конспиративно, но на практика всички производства, които Щатите имаха в Китай, постепенно ще се върнат обратно. Това по някакъв начин ще промени икономическото разпределение в света. Същото важи и за Европа. Всичките тенденции са в тази посока. 

- Въпреки че китайците вече строят „Новия път на коприната“?

- Това е начин да се балансират процесите, но аз си мисля, че не всичко ще стане управляемо след един определен момент.

Това, към което обаче вървим, от социална гледна точка е „социален базов доход“. Ще сторим нещо като дигитален социализъм.

За някои ще е луксозно, за други – по-малко луксозно, но ще живеят добре и без да произвеждат продукта, който са произвеждали досега.

Това ще стане възможно първо в силно развити европейски държави като Швейцария, като Испания, скандинавските държави и други...

То вече се случи по време на пандемията в САЩ, поне в първите месеци. Хората получаваха някакъв базов доход, без да ходят на работа.

- В България това е невъзможно.
- За момента.

- Това означава, че по абсурден начин Енгелс и Маркс ще се окажат прави, че комунизмът ще победи първо в най-развитите държави – на всекиму според нуждите, от всекиму според възможностите.

- Факт. И много е интересно, че капитализмът в по-грубия му вид ще се запази основно в бившите социалистически страни, а социализмът ще отиде в по-развитите капиталистически държави, на базата на идеята за този минимален базов доход.

-  Как си представяте Балканите след няколко години?

- Правихме един модел за развитието на региона до 2025 година. Наред с всички други изводи интересното е, че недържавните актьори ще останат с трансформационна роля.

- Какво означава това?

- Това означава, че ще имат въздействие в генерирането на нови съюзнически партьори. Аз ще се въздържа от коментара накъде ще се насочи България – това беше основата на дискусията, дали ще си останем в Евроатлантическите съюзи, или ще се пренасочим към Русия.

Така или иначе може би ще има и нови военни съюзи на картата и може би ще се опитват да ни привлекат към тях. Вторият генерален извод е, че хората и икономиката ще бъдат потърпевши при тези процеси. Кредитният балон ще се раздува.

- Казахте, че очаквате война. Какво ви навежда на тази мисъл?

- Нарасналата търговия на оръжия. Само за последните години поръчките и сделки за оръжия е нараснала с 300 на сто. Трупането на оръжие е опасен процес и никога не е случаен.

Основно износът за трети страни засега е към Близкия изток, Африка. Но ме притеснява Беларус. Може би през следващите пет години тя да се превърне във втора Украйна, но само ако се развият нещата в неблагоприятна ситуация.

- Какъв мотив може да има една съвременна война?

- Едва ли ще е за ресурси. Точно в момента няма кой да ги потребява, особено за фосилни горива. Но да не забравяме, че на Балканите продължава да е надвиснала опасността от бежанците. Пандемията отложи определени процеси, но не ги е спряла.

От една страна, пандемията спря тези процеси, но да не забравяме, че южната ни съседка може отново да ги задейства.

- Същата тази южна съседка е много затънала икономически. Турската лира се е сринала до тъжни нива.

- Така е. Икономическата ситуация става все по-сложна. Някой трябва да финансира тази икономика и това е Европа, а бежанците са перфектно оръжие. Ако ЕС имитира нужното количество облигации в рамките на няколко трилиона, регионът ще си остане мирен.

- Звучи като рекет.

- На практика да, но това е позитивно решение, защото около пандемията една такава миграция би била катастрофална, защото ние не знаем как генотипът на тези хора ще се отрази като трансформиращ вируса в Европа. И това е само единият аспект на подобна криза. В такъв случай парите са малкото зло.

- Ако се появи втори вирус, подобен на COVID-19?

- Вчера чух една такава дискусия между колеги как новият грипен вирус, който идва от Австралия, пропътувайки това разстояние, ще се комбинира с  коронавируса по някакъв начин. Не знам. Да се надяваме, че българинът е устойчив вид.

- Вие сте участвали в процеса по въвеждане на машинното гласуване у нас. Каква е връзката на института с този изборен процес?

- Бях в основата на екипа, който одитира и сертифицира последните избори за европейски парламент в частта за машинно гласуване. Ние бяхме хората, които направиха и изборите за президент.

- Какъв е казусът?
- България не е готова да провежда машинно гласуване регулярно по една много проста причина – не притежава машини. Ние ги наемаме всеки път.

- Защо не ги купуваме?

- Това е политически въпрос. Нашата задача беше технологична – да направим нещо, което е невъзможно. Нещо като протокол за изстрелване на космическа ракета.

Пишеш програмата, качваш я и дали работи става ясно, когато започне изборният ден. Пускате гласа си и ако излезе бележката, значи работи. Слава Богу, работеше успешно. Проблемът е друг – броим ръчно, дори да гласуваме машинно.

Всъщност ако искаме да гласуваме машинно, трябва да вървим в посока да гласуваме през мобилните устройства, всичко да бъде електронно. Сега се твърди, че може да се гласува машинно, но фактът е, че човешкият фактор в обработването и броенето не е отстранен и оттам са получават онези критични разминавания.

- Как ще помогне телефонът, при условие че всеки може да ви хакне апарата?

- Много се спекулира с тези неща. Телефонът ще помогне по друг начин. Ще може отвсякъде да гласувате, а не както сега. Сега гласуването си е цял ритуал. Трябва да си отделите време, да отидете до урната, да чакате, да гласувате.

Друго нещо, което може да се направи, но също е политически разговор, е да има портрет на всеки, за когото гласувате. Един гласоподавател не е нужно да знае номер на бюлетина, но трябва да познава човека, за когото гласува. Това доста ще улесни гласуването.

- Кажете ми как да стане това у нас при тази безличност на листите?

- Нв мога да коментирам безличността, а наблюденията ми относно технологиите. Няма начин от евтино хакване на машините, на апликациите – ако има телефонно гласуване. Има решения, разбира се, но са толкова скъпи, че не си струват усилията.

- Напоследък много оплаквания има за шантаж през електронна поща, през телефони за неприлични снимки, които уж някой притежава. Какви са вашите съвети?

- Най-важното е хигиената в комуникациите. Напоследък има много апликации за запознанства, които са популярни. Пандемията накара много хора в тази изолация да ги изоплзват и грешката е доверчивостта. Моят съвет е форумите, видеочатовете да са в офис среди.

Ако не искате да хакнат вашите профили, внимавайте с кого комуникирате, какви апликации използвате. Ако съвсем ви е страх да ви заснемат – просто игнорирайте камерите на мобилните и стационарните устройства. Една лепенка  върху камерата върши работа.

Кой е доц. д-р Златогор Минчев

Доц. д-р Златогор Минчев е роден в Бургас. Има докторат по кибернетика и роботика от БАН, където е доцент по автоматика и управление. От 2005 г. работи в сферата на сигурността в редица проекти, финансирани от правителството, ЕС, НАТО, САЩ и неправителствения сектор. От 2007 г. ръководи академичен изследователски център в сферата на приложното използване на моделирането, симулациите и операционния анализ за целите на гражданско-военната сигурност. Водещ експерт в сферата на киберсигурността, признат в ЕС и НАТО.