Трагедията на съветските подводничари опровергава мита за началото на Великата отечествена война

Дори в деня на 80-годишнината от началото на Великата отечествена война, се водят спорове за това колко внезапно е било нападението на Германия срещу СССР - и колко подготвени са били съветските въоръжени сили да го отблъснат, пишат медии.

Големите загуби на съветския Балтийски флот още през първите дни на войната поставят под съмнение много разпространения мит за началото на Великата отечествена война.

В продължение на десетилетия се водят спорове за изненадата от нападението на Вермахта срещу СССР и неподготвеността на съветските въоръжени сили да го отблъснат.

Безспорен факт е, че Германия напада СССР, без да обяви война. Изглежда обаче странно, че за съветските сухопътни войски началото е пълна оперативна изненада, а военноморските сили на СССР успяват да приведат своите сили в бойна готовност преди вражеската атака. Поне така е общоприето и това е официалната позиция на съветската история.

Съветският официоз - шесттомникът за историята на Великата отечествена война, публикуван през 1960-1965 г. - обяснява тази разлика с по-голямата ловкост на моряците.

Въпреки че военноморските сили на СССР също получават предупреждение за заплахата от нападение през нощта на 22 юни 1941 г., военноморското командване успява да приведе силите си в бойна готовност много по-бързо от командването на Червената армия.

Според този източник това е направено благодарение на по-ефективен начин за предаване на инструкции на флота, както и на специфичните условия на организацията и бойната дейност на ВМС.

В мемоарите си адмирал от флота на Съветския съюз Кузнецов разкрива тайната на своя „оперативен метод“. Той пише, че преди полунощ на 21 юни се е срещнал с народния комисар по отбраната Симеон Тимошенко и началникът на Генералния щаб Георги Жуков, след което получава инструкции от тях: да приведе флотите в пълна бойна готовност с оглед на възможността за нападение от Германия.

Кузнецов незабавно изпраща адмирал Алафузов, който е дошъл с него, да изпрати телеграми. Но, желаейки да ускори процеса, Кузнецов, който се завръща в своя Народен комисариат, започва лично да се обажда на командването на флотите, без да чака да получат заповедите, които са изпратени.

В резултат на това моряците успяват да въведат силите си в "оперативна готовност номер 1" преди армията. Така Балтийският флот на Червеното знаме го прави в 23 часа 37 минути на 21 юни 1941 година. В мемоарите си народният комисар с гордост отбелязва, че във фаталната нощ на 22 юни съветският флот не е загубил нито един кораб.

Благодарение на навременните мерки, неговите бази посрещат войната в пълна бойна готовност. Според Кузнецов това му помага да избегне съдбата на 1-ва тихоокеанска ескадра в Порт Артур през 1904 г., на италианците в Таранто през 1940 г. и на американците в Пърл Харбър през 1941 г.

Нощта на 22 юни 1941 г. обаче е последвана от първата седмица на войната - и буквално за няколко дни съветският флот понася големи загуби. Те се отнасяха главно до кораби от Балтийския флот, който губи два миноносеца и десет подводници. Повечето от потопените подводници са от 1-ва подводна бригада на капитан 1-ва степен Египко и те са потопени или във военноморската база в Либау, или в нейните околности.

Защо подводните сили на Балтийския флот на Червеното знаме претърпяват такива загуби, въпреки, че са първите, която привеждат своите кораби и бази в готовност?

Готови за война

След присъединяването на балтийските републики към СССР, БФ получава редица нови военноморски бази на тяхното крайбрежие, включително Либау и Виндава. Тези бази значително разширяват зоната на експлоатация на флота през зимата, като вземат предвид замръзващия Фински залив.

Освен това наличието на корабостроителница в Либау, построена по царско време, прави това пристанище удобно за базиране на кораби. Но има и недостатъци - близостта на Либау до държавната граница го прави уязвим в случай на вражеско нашествие.

Както отбелязва изследователят Е. Чирва, в деня на нападението на Германия срещу СССР подводниците на Балтийския флот наброяват 69 единици и са обединени в три бригади и отделно учебно подразделение. От общия брой съдове обаче само седем са напълно готови за бойни задачи. Още 17 подводници се считат за условно готови за бой.

Те включват подводници, които все още не са завършили напълно курса на бойната подготовка, имат актуализиран състав от екипажи, младши командири, а също така наскоро са влезли в експлоатация или са в процес на текущ ремонт. Останалите лодки се смятат за не готови поради различни други причини.

Подготвяйки се за война, БФ организира взаимодействие с Ленинградски и Балтийски военни окръзи. Неговият щаб, заедно със щабовете на окръзите, разработват план за това взаимодействие, в който на флота са възложени следните задачи.

Да се предотврати неочаквано приближаване на врага от море. Да се поставят минни полета и използвайки крайбрежната отбрана, да се предотврати завземането на военноморските бази по море или въздух, както и проникването в Рижския залив и вражески десант на брега. Разделите от плана, които се занимават с отбраната на военноморските бази, операциите с подводници и първото полагане на мини са получени най-ясно.

Тревожната ситуация, развила се през май 1941 г., налага БФ да започне патрулна служба: една подводница е дежурна на подстъпите към Ирбенския пролив, а друга, заедно разрушител, наблюдава устието на Финския залив. На 19 юни флотът влиза във второ ниво на готовност 2, а два дни по-късно – в първа.

Въпреки това, когато войната започва, отбранителните планове на БФ не сработват, тъй като врагът не се придържа към нападател концепция в морето.

Германският флот също седи в отбраната, охранявайки брега си, след като отделя незначителни сили за активни операции срещу СССР. Според плана „Барбароса“ съдбата на БФ трябва да бъде решена от бързото настъпление на Вермахта на сушата. Лишавайки Балтийско море от базите, германците се надяват да откарат корабите си до Ленинград, където е подготвена смъртта на съветския флот.

Трагичната седмица на войната

Преди началото на войната Първа бригада подводници, базирана в Либау през зимата, започва да се премества в Рига. Още преди германската атака две плаващи бази и всички изправни подводници успяват да отидат там.

Останалите 15 подводници все още са в Либау и завършват ремонти: това са C-1, C-3, C-9 и Л-3, както и чуждестранните подводници „Калев“, „Лембит“ и „Спидола“, наскоро поръчани от БФ. В допълнение към тях в основата имаше още седем подводници клас "М".

В 04:22 ч. На 22 юни, следвайки инструкциите на щаба на БФ, Египко разпорежда незабавното прехвърляне на лодките, останали в Либау, до Виндава и Уст-Двинск.

След 19:20 часа на същия ден командирът на бригадата получава съобщения, че подводниците Л-3, M-79, M-81 и M-83 излизат в морето за извършване на патрулиране, подводниците С-9, M-77, М-78 са изпратени в Уст-Двинск, а "Лембит" и "Калев" във Виндава. Два часа по-късно от Либау идва ново съобщение, че останалите С-1, С-3, M-71 и "Спидола" не могат да излязат в морето.

Съдбата на тези съдове е различна. В ранната сутрин на 23 юни М-78 е открит и торпилиран от германската подводница U-144, превръщайки се в първия съветски боен кораб, потопен във войната.

Тъй като врагът вече е пробил до Либау, започват битки за града. Считайки ситуацията за критична, най-старшият офицер групата кораби, които се ремонтират, лейтенант Афанасиев заповядва да се взриви разрушителят „Ленин“ и подводниците С-1, С-3, M-71, M-80, „Ронис“ и „Спидола“. Впоследствие тази заповед го удря, тъй като по-късно Афанасиев е разстрелян, обвинен в малодушие и паникьорство.

Но командирът на С-3 Костромичев отказа да взриви кораба си. Въпреки че подводницата му не може да се потопи, тя взема на борда част от екипажа на C-1 и на повърхността отива до Виндава. Уви, кампанията ѝ завърши с трагедия, тъй като сутринта на 24 юни C-3 е прихванат от два немски торпедни катери. В последвалата час и половина битка съветските подводници показват смелост и героизъм, но силите са неравномерни. C-3 е потопен и повечето от екипажа на борда е избит.

На следващия ден е последният за друга подводница от Либау - M-83. От 22 юни тя е на патрул край Либау, но два дни по-късно се връща в базата поради повреда на перископа от германски самолет. По това време в Либау вече се водят улични битки. Съдът подкрепя неговите защитници с огъня на артилерията си, а накрай е взривен от екипажа си.

Уви, загубите на балтийската подводница през първата седмица на войната не свършват дотук. На 27 и 28 юни са потопени М-99 и С-10. Първата е торпилирана от германската подводница U-149, втората е взривена от вражески мини на запад от Клайпеда. Така от 22 до 30 юни БФ губи десет подводници.

Можело ли да е различно?

Въпреки готовността първите дни на войната са изненадващи за БФ: кораби и моряци загиват, без да изстрелят нито един изстрел по врага. Освен това заплахата от загуба на бази става реалност. И след това вражеските сили успяха да достигнат оперативната зона на съветския флот без намеса. Това удря съветските подводни сили: през юли и август 1941 г. още шест подводници се натъкват в мини.

Но можело ли да е иначе? За съжаление не. Привеждането на флота в бойна готовност няколко часа преди войната е малко. Флотът се нуждае от време, за да приведе корабите на място - и колкото по-скоро, толкова по-добре.

Например британците разполагат своите подводници в Северно море, за да прихващат германски кораби два дни преди германската атака срещу Полша. Но те закъсняват, тъй като докато британските подводници достигнат до своите позиции, германските подводници вече са в Атлантическия океан, тъй като напускат Германия седмица по-рано.

За съжаление в първите дни на войната Балтийският действа не само бавно, но и неагресивно. Предвоенните планове се фокусират повече върху отбраната на брега и противодействието на десант, а не върху ударите срещу вражеските комуникации.

Макар че на 22 юни 1941 г. германците почти напълно спират корабоплаването си, след три седмици то се възобновява и тогава не липсват цели. В първите дни на войната обаче няколко подводници от бригадата на Египко се опитват да прекъснат германските комуникации близо до Клайпеда и Гданск, но без резултат.

Действителният резултат от действията на съветските подводници в Балтийско море през юни-юли 1941 г. не са потопените от тях кораби, а собствените им тежки загуби и присъдите на военните трибунали с разстрел на командирите С-8 и Щ-308.

1-ва подводна бригада на БФ е практически победена, като от началото на войната до септември 1941 г. губи 13 от своите 24 подводници. Още по-тежки времена очакваха балтийските подводничари, преди да започнат да нанасят сериозни щети на врага.