Третата световна война! Мит или реалност?

Няма сериозен политик или международен анализатор, който категорично да потвърди или отхвърли вероятността от избухването на пореден световен военен конфликт. През последното десетилетие обаче реалната заплаха от Трета световна война е по-голяма от целия следвоенен период.

Разбира се подготовката за такава война започва още след падането на Желязната завеса. Дори на два пъти човечеството е изправено на ръба на ядрен сблъсък между Съединените щати и Съветския съюз – Карибската (1962г.) и Берлинската (1958г. – 1963г.) кризи, пише "Труд". 

Равновесието на силите, известно в международните отношения като „равновесие на ужаса” по време на Студената война, не дава никакви шансове за победа при ядрен конфликт. Всъщност наложената реалност в отношенията между двата военно-политически блока – „нападаш първи, загиваш втори” – е факторът, който запазва най-дълго мира в Европа през последното столетие – близо 80 години.

Разпускането на Варшавския договор, разпадането на СССР и краят на Студената война са събития приети с възторг от европейците и с надеждата, че е настъпила ерата на един траен мир. Ръководните среди на САЩ остават сдържани към епохалните промени в Източна Европа и Съветския съюз.

След малко повече от две години поръчкови „учени” доказват обаче, че на планетата не може да настъпи нито „вечен”, нито „траен” мир. Войната е напълно естествено състояние и необходимо средство, регулиращо международните отношения. Впрочем те потвърдиха едно от известните характерни качества на едрия капитал, за който войните осигуряват най-големите печалби. Факт е, че по време на Втората световна война брутният национален продукт на САЩ нараства четири пъти и половина.

Новата международна обстановка в Европа след 1989 г. отприщва бурни дебати и преди всичко за мястото и ролята на САЩ в нея. Най-дискутираните въпроси са военният бюджет и съдбата на НАТО при липса на противник. Макар и с малко, надделяват войнолюбивите среди. Военният бюджет се запазва – 500 милиарда долара.

Съхранено е и НАТО. Това всъщност е първата историческа победа за тази прослойка, за която предупреждава още през 50-те години на ХХ-тото столетие един от най-успешните президенти на САЩ – Дуайт Айзенхауер. Този мъдър държавник запазва военния бюджет в рамките на 40 милиарда долара цели осем години, т.е. през двата си президентски мандата.

Увеличаването на средствата за отбрана според него ще обогати военно-промишления комплекс на САЩ, което ще му позволи да се намесва във всички сфери на вътрешните работи на дадена страна, както и във външната ѝ политика. „Това аз не допусках!” – заявява Айзенхауер в последната си прощална президентска реч.

Само две десетилетия по-късно военните разходи нарастват над седем пъти, случай без прецедент на нарастващ военен  бюджет в мирно време. Рекордьор по военни харчове е президентът Р. Рейгън, който още с влизането си в Белия дом го вдига с 40%, надхвърляйки сумата от 300 милиарда долара. А в края на втория си мандат го оставя на 500 милиарда. В момента е 880 милиарда долара.

Тези без аналог по размер военни средства в световната история свидетелстват, че в тази държава има военно-политическа прослойка, която я готви за война. Война, която окончателно и безвъзвратно да наложи Съединените щати като хегемон на планетата. Впечатляващ е фактът, че целият мащабен курс на свръх въоръжаване през последното десетилетие на ХХ век става в момент, когато на международната сцена няма държава, която да оспорва водещата военно-политическа роля на САЩ.

Русия е изпаднала в тежка всестранна криза, а Китай е в сложен преходен период. Единственият противник на Вашингтон е Иран – твърде слаб, за да представлява реална заплаха за глобалните американски интереси.

Оформилата се вече неолиберална глобалистка прослойка, овладяваща все повече властови позиции в държавата, отчита, че САЩ сами, без подкрепата на Европа, не са в състояние да постигнат свръхамбициозната цел – хегемон в планетарен мащаб. Следователно европейските съюзници трябва да бъдат не само привлечени, но и превърнати в безусловни американски сателити. Ръководните им екипи са подменени с поддръжници на глобализма. Само за по-малко от десетилетие целта е постигната. Дори на такава държава като Франция, с традиционно силни политици, Вашингтон налага слаби и безлични фигури.

Наред с подсигуряване на пълната и безусловна поддръжка на Европа, глобалистите стартираха ускорен процес на разширяване на НАТО. В безцеремонно нарушаване на договореностите между лидерите на САЩ и СССР, само за няколко години бившите членки на Варшавския договор са вкарани в Северноатлантическия пакт. И то в момент, когато никой от никъде не заплашва тяхната сигурност.

Следват и няколко години на безпрецедентно нарастване на американското военно присъствие във всички източно-европейски страни. А в новооткритите военни бази е дислоцирано най-модерно оръжие, имащо не само отбранителен, но и нападателен характер.

Впечатляващо е, че цялата безаналогова по мащаби на средства и оръжие подготовка за война се извършва без да е идентифициран противника. Очевидно, създаденият мощен военен съюз, чието поддържане е много скъпо, се готви да воюва. Но с кого? Повече от десетилетие няма отговор. Едва в началото на ХХI-то столетие врагът, и то като номер едно, е посочен – Русия.

Но защо точно тази страна, след като тя не е вече комунистическа? Отговорът на този въпрос даде не Вашингтон, а международната общност: Защото Русия е една от най-силните национални държави, които са основна пречка на пътя на глобалистите към хегемонизъм. И второто, не по-малко значимо основание, са неизчерпаемите ѝ природни ресурси. Огромните суровинни потоци от колониите спряха. Нещо повече, бившите колониални държави все по-настойчиво търсят сметка на колониалните метрополии за ограбените богатства и милионите жертви. Индия например претендира за 40 билиона изнесени ценности и суровини и търси отговорност за избитите 100 милиона индийци от англичаните.

Очевидно без ресурси всякакви амбиции за световно господство остават във фазата на пожеланията. Единствената държава, която разполага с най-големите природни богатства на планетата, е Русия. А те, според бившия държавен секретар на САЩ Мадлин Олбрайт, не може да се владеят само от един народ. „Те принадлежат и на нас” – казва тя. Вероятно има предвид не целокупното човечество, а на тях – глобалистите. Затова тези ресурси трябва да ѝ бъдат отнети! Но как? Разбира се чрез сила, т.е. чрез война!

Европа е силно смутена. Оказва се, че не Русия е заплаха за Запада, а Вашингтон, под чието стриктно ръководство е НАТО, заплашва Руската федерация. Тази позиция предизвиква смут сред европейските съюзници. Отново на дневен ред е поставен въпросът за създаване на европейски въоръжени сили. Нарушена е координацията в самия Алианс. Европейски лидери, сред които и Макрон, с тревога споделят, че НАТО е в тежка криза.

Военните действия, които предприема Москва на украинска територия през 2014 г. и в началото на 2022 г. – акт, който грубо нарушава нормите на международното право, умело се използват от глобалистката прослойка, контролираща САЩ. Тя спешно предприема действия за сплотяване редиците на НАТО, както и за увеличаване военните бюджети на съюзниците и още по-масирано военно присъствие на границата с Руската федерация. Под пълна американска зависимост е поставена и Украйна.

Безспорен успех е включването в пакта на две неутрални страни – Финландия и Швеция. Наред със сериозно разширените си стратегически позиции, НАТО доближава със стотици километри въоръжените си сили до важни военни и административни центрове на Русия.

Подготовката на мащабен военен удар срещу Русия, най-вероятно ядрен, е факт. Кога и при какви условия „Дълбоката държава” ще се реши на този апокалиптичен акт? Най-вероятно в момент, когато НАТО прецени, че има военно-технологично превъзходство над руските въоръжени сили и един внезапен ядрен удар по всички стратегически обекти на Руската федерация в сериозна степен ще парализира ответен ядрен контраудар.

Стратезите на „Дълбоката държава” прогнозират и сериозни поражения за САЩ и съюзниците от Европа. Но при една унищожена Русия, според техните амбиции, загубата на две трети от американците и три четвърти от европейците е напълно „оправдана”. А както е известно, една от целите на глобалистите е, драстично съкращаване на населението на планетата.

Съдбовният въпрос е: Неизбежен ли е този стряскащ сценарий? – Да, естествено! Освен че самите глобалистки стратези са раздвоени за изхода от сблъсъка на бойното поле, има и други смущаващи ги реалности. На първо място това е Китай, който твърдо стои до Русия. А прогнозите за един военен ядрен сблъсък със съюзниците Русия – Китай никак не са оптимистични.

Вторият важен фактор, отчетен внимателно от задкулисните среди, са сериозните резерви на значителна част от европейците, които не се поддават на яростната антируска пропаганда и смятат, че Русия не заплашва тяхната сигурност.

Европейските народи, платили най-високата цена в двете световни войни, нямат никакво намерение да воюват за трети път за интересите и амбициите на извратени идеологии или агресивни завоевателни цели. Дано този очевиден факт отчетат европейските лидери – глобалисти, като задължително се съобразят и отчетат нагласите и желанията на собствените си граждани.

С труда и таланта си американският народ с право е извоювал мястото на САЩ като световен лидер повече от столетие. Негов дълг сега е да ограничи амбициите на група свръхбогати парвенюта за световен хегемон, да превърнат планетата в своя собственост, а остатъка от населението в обслужващ ги персонал.