От началото на смятаните за демократични промени през късната есен на 1989 г. българският парламент днес бе щурмуват за трети път спонтанно и зло от настръхнали в студа граждани. Предните две атаки също бяха през зимни месеци, нажежени обаче до краен предел от остри поличитически боричкания на фона на отчайваща народна мизерия. И двете предишни атаки бяха съпроводени с голям плам, ентусиазъм и чисти помисли за добруване и просперитет. Какво стана в последвалите ли години, през които управляваха всякакви политически върхушки, но не и хора от барикадите, днес усещаме отново по улиците... И промяна няма да има, ако някои от ония върхушки яхнат протестите.
<u><strong>Ето ги и кратките хроники :</strong></u><br /> <br /> <strong>Щурмът на парламента през последната зима на БКП</strong><br /> <br /> На 14 декември 1989 г. в 15 часа започва 12-ата сесия на Деветото народно събрание. Председателят Станко Тодоров съобщава, че има внесен законопроект за отмяна на ал. 2 и 3 от конституцията (за ръководната роля на БКП, за което настояваше току що родената опозиция), но тъй като е нужен едномесечен срок за промяната, въпросът ще се реши през януари 1990 г.<br /> Жива верига студенти обгражда парламента, за да искат автономия на ВУЗ. Което обаче прераства в настояване за отмяна на член Първи от тогавашната Конституция - за ръководната роля на БКП. Новината, че този чл. 1 ще просъществува още месец, събира хиляди столичани пред парламента в студения следобед. Хората сккандират &quot;Мафия&quot;, &quot;Долу БКП&quot; и &quot;Всички вън&quot;.<br /> <br /> В 16 часа на площада се появяват членовете на Координационния съвет на СДС. Съюзът е сформиран седмица по-рано. Председател е станал Желю Желев, секретар - Петър Берон. По-късно за говорители са избрани Георги Спасов и Румен Воденичаров. СДС още не е структуриран. Де факто организацията още не действа, тя няма пряко и официално отношение към организирането на събитията на 14 декември. &quot;Митингът възникна и протече независимо от заседанията на Координационния съвет&quot;, разказва Петко Симеонов. Това е дало основание на неговите членове, включително и на Желев, да се разграничат в следващите дни от гражданите, събрани пред Народното събрание. Събитията пред парламента на 14-и обаче се подготвят дълго от лидерите на неформалните организации - същите, които са сформирали СДС. Съществува група по подготовката на мероприятието.<br /> <br /> Основните участници са студентите, водени от Емил Кошлуков. Те организират митинг рано следобед на 14-и. Кошлуков се договаря с останалите лидери митингът на младежите да се включи привечер в голямата проява - жива верига около парламента. Ивайло Трифонов призовава гражданите от името на председателя Желю Желев да направят жива верига. Това става светкавично в 17 ч. , като се подема и песента &quot;Хубава си, моя горо&quot;.<br /> <br /> Народът напира към сградата на парламента. Хората скандират &quot;Долу член 1&quot;.<br /> <br /> Край парламента прииждат още и още хора. &quot;В началото всичко беше много културно, всичко вървеше нормално&quot;, спомня си Петко Симеонов.<br /> <br /> Ескалацията на напрежението достига връх привечер. Основната маса се групира пред официалния вход на Народното събрание пред паметника на Цар Освободител. Любомир Собаджиев предлага да се действа радикално - да се щурмува сградата. На противното мнение е Желев.<br /> <br /> С много условности Собаджиев се съгласява с мнението на лидера на СДС и спира призивите за атака. &quot;Имаше воля за атака&quot; казва по-късно Любомир Собаджиев. А в книгата си &quot;Голямата промяна&quot; Петко Симеонов обяснява, че между трите позиции - да се влиза в Народното събрание и да се взема властта; да се застане начело на множеството и да се спрат хората от прибързани действия, или разграничаване от &quot;улицата&quot;, СДС избира, макар и на следващия ден, втората позиция. Този избор е бил логичен на позицията от вечерта на митинга, когато лидерите на СДС е трябвало да укротят страстите.<br /> <br /> В същото време на площада на 14-ти имаше и провокатори, казва Петко Симеонов, който е убеден, че службите са искали да омаскарят младата коалиция, като й припишат желание за кървави разправи.<br /> <br /> Щурмът на парламента обаче зрее. Обръчът около сградата все повече се стяга. Когато става напечено, Желев тръгва с мегафон сред хората, успокоява ги, призовава да не се нападат полицаи. Думите му стигат до малцина, затова в 19.16 ч. той се качва на един от балконите на Студентския дом , където пак призовава народа към спокойствие. &quot;Ние ще победим със своята политическа култура, със своето превъзхождане на противниците на преустройството&quot;, казва Желев..След него за необходимостта от мирна и нежна революция говорят Петко Симеонов и Ивайло Трифонов. Трифонов предлага на гражданите да се разотидат &quot;мирно, без ексцесии, защото между нас има майки с деца&quot;.<br /> <br /> Пред сградата на парламента се появява председателят Станко Тодоров, придружен от Нешка Робева, Цветана Манева, акад. Благовест Сендов, които призовават гражданите към спокойствие.<br /> <br /> Точно в момента, в който народът е поуспокоен и даже вече се разотива, пред парламента излиза генералният секретар на ЦК на БКП и председател на Държавния съвет Петър Младенов. &quot;Другарки и другари, братя и сестри, призовавам вашето чувство за отговорност пред съдбата на народа и на България. С този екстремизъм вие тласкате България към пропастта!&quot; Пита хората какво искат: кръв ли?!. При опита си да влезе обратно в парламента казва знаменитата си реплика &quot;По-добре е танковете да дойдат&quot;, която Евгений Михайлов запечатва на видеокамера. &quot;Той приключи речта си, тръгна към входа на парламента и просто каза на себе си, нещо като монолог: &quot;Сега танковете ли трябва да дойдат?&quot;, разказва Симеон Русанов, бивш служител на УБО.<br /> <br /> Думите на Младенов са истински, заявява и Петко Симеонов. Той обаче е убеден, че Младенов не е имал намерение да използва сила срещу хората.<br /> <br /> Думите на Младенов (за кръвта) действат като катализатор на недоволството. Желанието за мъст отново е овладяно от Желев. Лидерите на опозицията призовават хората да се разотидат. Петко Симеонов остава на площад &quot;Народно събрание&quot; за да се увери, че всички революционно настроени ще си тръгнат.<br /> <br /> За два дни (14 декември и следващия ден) СДС се превърна в организация, подкрепяна от огромни маси народ. Казвам два дни, но тези два дни довършваха процеса, започнал преди Екофорума, когато Живков беше на власт. &quot;Улицата&quot; търсеше близо месец своята &quot;организация&quot; и седмица след учредяването на СДС я намери&quot;, казва Петко Симеонов.<br /> <br /> На 26 декември &quot;Подкрепа&quot; организира стачка с искане за временно правителство.<br /> <br /> България тръгва по пътя на Кръглата маса.<br /> <br /> <br /> <br /> <strong>Щурмът на парламента през Виденовата зима</strong><br /> <br /> На 10 януари т.г. се навършиха 16 години от щурма на парламента, който се смята за нещо като революция в новата ни история.<br /> <br /> Оценките за така наречените януарски събития не са еднозначи, но въпреки това никой не отрича, че тогава страната беше на ръба на гражданската война. В началото на 1997 г. България изпадна в дълбока политическа и финансова криза. Големите градове бяха обхванати от протести, блокирани бяха пътища и улици.<br /> <br /> Държавата беше на прага на хиперинфлацията, след като за по-малко от два месеца цената на един щатски долар от 500 достигна до 3000 лв.<br /> <br /> Хронология на събитията е следната. На 3 януари 1997 г. парламентът, в който мнозинство има БСП, отлага гласуването на предложената от СДС &quot;Декларация за национално спасение&quot; от &quot;националната катастрофа&quot;.<br /> <br /> На 8 януари 1997 г. парламентарната група на социалистите номинира за премиер в оставащия двегодишен парламентарен мандат Николай Добрев &ndash; министър на вътрешните работи в кабинета в оставка на Жан Виденов.<br /> <br /> На 10 януари 1997 г. президентът д-р Желю Желев (чиито мандат изтича на 21 януари 1997 г.) отказва да даде на БСП мандат за съставяне на ново правителство макар че е задължен по Конституция. Опозицията обявява начало на национална политическа стачка, призовава към гражданско неподчинение и организира протестно шествие срещу Народното събрание.<br /> <br /> То завършва с обкръжаване на сградата и с опит за погром и палеж. Протестиращите щурмуват сградата на парламента, в която заседават депутатите, чупят прозорци и врати и пробиват охраната. Полицията и вътрешни войски се намесват и със сила привечер разпръскват и преследват демонстрантите. Десетки са ранени. <br /> <br /> На 28 януари 1997 г. президентът Петър Стоянов (встъпил в длъжност на 22 януари същата година) връчва на Българската социалистическа партия (БСП) мандат за съставяне на правителство, което съгласно Конституцията на Република България той е задължен да направи.<br /> <br /> На 4 февруари 1997 г. БСП връща мандата. Водеща роля за постигането на компромиса от страна на БСП има Николай Добрев. Политическите сили подписват споразумение за провеждане на предсрочни парламентарни избори през април 1997 г. и за запазване на социалния мир.<br /> <br /> <strong>Ето и коментара по повод 15 годишнината за ония събития на един от участниците в тях Георги Даскалов, чийто анализи звучат сега по ТВ Европа: </strong><br /> <br /> Навършиха се 15 години от началото на протестите, които през 1997 година не позволиха на БСП да състави ново правителство, след като това на Жан Виденов беше подало оставка в края на 1996 година заради небивалата икономическа и финансова криза и хиперинфлацията. На някои, особено на по-младите, може да звучи невероятно, но тогава например еднолитрова бутилка &ldquo;Кока-кола&rdquo; струваше над 1000 лева, един хляб &ndash; над 500, кило сирене надхвърляше 2000 лева. И ги нямаше.<br /> <br /> При тези обстоятелства на 10 януари КТ &ldquo;Подкрепа&rdquo; свика митинг пред Народното събрание с искане да бъде гласувана Декларация за национално съгласие, чиято най-важна точка беше провеждане на предсрочни парламентарни избори. Мнозинството отказа и на площада започнаха да се стичат хора.<br /> <br /> Радиостанциите, особено &ldquo;Дарик&rdquo;, предаваха директно от митинга, по кафенетата и други места в София това се чуваше от високоговорители и за кратко време пред Народното събрание се събраха десетки хиляди. Хората бяха твърдо решени да изметат комунистите, които ги бяха докарали до пълно, ама наистина, отчаяние.<br /> <br /> Привечер народът реши да щурмува парламента. Бях там, спомням си, че бяхме заедно със Статул Карабашев и Георги Коритаров и напиращите хора ни забутаха пред вратата на Народното събрание, пред задния вход. Там депутати от БСП и полицаи заедно барикадираха вратата, а от прозорците опозицията ни махаше и окуражаваше.<br /> <br /> (После някакви хора, например Велислава Дърева, разправяха, че ни били давали по 10 марки (имаше и такава валута тогава, много сериозна пара), та да участваме в протестите. Никакви пари не са ни давали, казвал съм й на Дърева, ама тя и досега не вярва.)<br /> <br /> Както и да е, тогава, на 10 януари вечерта за малко да влезем в парламента и полицията пусна сълзотворен газ. За нула време мястото пред входа се опразни, а хората викаха &ldquo;не си трийте очите, не си трийте очите&rdquo;. Късно. Бяхме си ги разтрили, откъде да знаем какво се прави при такава почерпка.<br /> <br /> Късно през нощта на 10 срещу 11 януари полицията проведе акция за извеждане на депутатите от Народното събрание. При нея абсолютно безпричинно, понеже протестиращите вече бяха понамалели и не представляваха сериозна заплаха, бяха бити стотици хора. Някои от тях пострадаха тежко, например бившият министър-председател Филип Димитров, комуто шиха и бинтоваха главата в &ldquo;Пирогов&rdquo;.<br /> <br /> След този бой стана ясно, че комунистите си отиват &ndash; с бой или с добро. Протестите заляха цялата страна, а всеки ден по софийските улици имаше огромни шествия. Слави Трифонов и компания, които тогава бяха млади и все още относително чисти, пееха &ldquo;Кураж, дружина вярна, сговорна&rdquo;, а ние за пръв път в живота си вярвахме, че нещо зависи от нас.<br /> <br /> Спомням си, че тогава Иван Костов, бидейки лидер на СДС и политически водач на протестите, каза от стълбите на бившия Партиен дом: И когато вземем властта, комунистите ще идат, където им е мястото. Ние мислехме, че мястото на комунистите е в затвора и се радвахме, ама откъде да знаем, че на &ldquo;Копитото&rdquo; той вече се бил разбрал с тях &ndash; те да отстъпят властта, а ние да забравим какво е било.<br /> <br /> По-нататък се знае. Николай Добрев, Бог да го прости, той беше свестен човек, ако и комунист, не посмя да състави правителство. Президентът Петър Стоянов, който свърши ужасно много работа по овладяването на тази криза, назначи служебно правителство с министър-председател Стефан Софиянски, то въведе валутния борд, озапти хиперинфлацията и подаде документите на България за членство в евроатлантическите структури, което след 10 години доведе до пълната интеграция в Европа.<br /> <br /> Днес всичко това изглежда полузабравено. Жан Виденов се отказа от политиката и е кротък преподавател. Народът изпитва към него ако не симпатия, то поне жал и състрадание. Слави Трифонов забрави възрожденските песни и се отдаде на чалгата. Иван Костов не се отказа от политиката, но, за разлика от Жан Виденов, не предизвиква нито симпатия, нито състрадание. Сам си го изработи. И така нататък.<br /> <br /> Тъжното е, че от 10 януари поуката не изтеглихме ние, които бяхме на площада и постигнахме промяната, а върхушката. На тази дата беше може би единственият път, когато тя истински се страхуваше за себе си. И взе мерки това да не се повтаря.<br /> <br /> <br /> <u><strong>P.S. А актуалната поука днес е тия, които са по улиците и площадите, да вземат мерки и да не се повтарят върхушките...</strong></u><br /> /БЛИЦ<br />