Цигани се млатят за естествена виагра, а коронакризата удари...
Родната търговия с билки търси сериозни загуби, а износът падна под 10 000 тона за година, в бранша прогнозират дори спад на цените
Коронакризата удари и търговията с билки. В бранша отчитат като причина стагнацията на европейските пазари, където традиционно изнасяме. Това обясни председателят на Българската асоциация на билкарите Иван Цицелков, цитиран от в. Монитор.
Според него търсенето е в застой и това вече се усеща от бранша. Износът пък през последната година е паднал под 10 000 тона, което е с 1/3 по-малко от предходни години. Негативната тенденция обаче продължавала и заради пандемията.
„В момента сме в началото на реколтата и е рано да се каже какъв ще е сезонът, но търсенето е в застой заради коронавируса. Фирмите предпочитат да изчакват, да държат парите кеш, а не да инвестират в стока. Затова и търговията замря, несигурността на пазара вече се усеща“, коментира Цицелков.
Страната ни изнася около 250 вида билки, основно в Европа. Става дума най-вече за Франция, Германия и Испания, които са сред най-засегнатите от пандемията. В бранша дори прогнозират спад на цените.
„Това намалено търсене със сигурност ще се отрази. За нас е непосилно да издържаме изцяло кампанията през лятото без реализация. И без това още от миналата година се забелязва спад на износа и със сигурност тази тенденция ще се запази“, коментира председателят на браншовата асоциация.
Преди година в бранша отчетоха отново тежък сезон, но като причина тогава изтъкнаха лошото време и дъждовете, които продължиха три месеца. Заради това билките се събират и сушат трудно, съответно качеството им не е от най-доброто. Основен проблем в бранша обаче беше липсата на работна ръка. У нас билкарството е най-развито в Североизточна и Централна България, но от асоциацията изтъкваха, че хората там са предпочели да изкарват повече пари навън. За разлика от други години обаче тази берачи има.
„В сравнение с предишни години тази са дори повече и няма да имаме дефицит на работна ръка. Още повече, че при нас се работи на открито, масивите, които се събират, са големи. Така няма струпване на хора и мерките за безопасност и дистанцията се спазват. А и отделните билки се берат по различно време, в различни региони, берачите се организират индивидуално“, обясни Цицелков.
Надникът, който получават берачите, е различен. Всичко зависи от вида билка, количествата, които събират, както и от региона.
В бранша обаче отчитат и че изискванията към тях стават все по-високи. Те трябва да се съобразяват с много неща, които се отнасят до пунктовете за събиране на билки, берачите и т.н. В същото време няма нова стратегия, която да помага за информираността.
„Така трудно може да се реагира. Например що се касае за пестициди, трябва да има място, от което хората да се информират с какво се пръска, кой район, кога може да се бере дадена билка, минала ли е карантината. Всичко трябва да се поднови като стратегия, ако искаме браншът да не е в спад“, каза председателят на асоциацията.
Липа, маточина и шипка - сред най-търсените
Липа, маточина, шипка, коприва и цвят глог са сред най-търсените ни билки на чуждия пазар. Цените им обаче варират, защото зависят от много фактори. Вече не се уточняват предварително, както преди години, а се менят всяка седмица според предлагането. Всичко зависи и от сектора. Така например в хранително-вкусовата промишленост се предпочитат едни билки, които се използват за чайове или подправки, във фармацевтиката - други, защото там се използват за производство на лекарства.
„Една билка може да се използва в различни индустрии, преработва се по различен начин и оттам цената е различна. Но най-вече се определя от качеството и съдържанието. Вече никой не търси билката заради самата билка, а заради качествата. Изследва се активното й вещество, оттам какво съдържа като пестициди, водороди, алкалоиди, тежки метали. Правят се десетки изследвания и оттам да се определи някаква цена. Важен е анализът и колкото е по-добър, толкова е по-скъпа билката. А активното вещество зависи и от природните фактори. Например ако вали, то намалява“, каза още председателят на браншовата асоциация Иван Цицелков.
Без бране на лечебни растения в националните паркове
Събирането на билки в националните паркове е абсолютно забранено, напомнят от Министерството на околната среда и водите. Екоминистърът издава всяка година заповед, в която се посочват разрешените и забранените за бране лечебни растения. Специалният режим на опазване и ползване се прилага за видове, при които има трайна тенденция за намаляване и съществува заплаха за естественото им разпространение в природата.
За 2020 г. от естествени находища извън територията на националните паркове могат да се събират червен божур, елипсовиден зърнастец, лечебна иглика, катраника, лазаркиня или еньовче, лудо биле (старо биле), ранилист, решетка безстъблена, тръстига лютива, жълто прозориче, кисел трън, шапиче. Разрешените количества се определят от местните екоинспекции.
Забранени от находища в цялата страна пък са бенедиктински трън, пресечка, волски език, горицвет пролетен, лечебна дилянка, валериана, бодлив залист, изтравниче, лечебна ружа, салеп, жълт смил, иглолистна хипериция или обикновен плаун, цистозира.
Ограниченията и забраните не се отнасят за количества, събрани за лични нужди, с изключение на мурсалския чай.
За блатното кокиче - суровина за лекарството нивалин, с което се лекува полиомиелит, пък всяка година се определя местност, където може да се бере. Сега това е местността Калината в землището на с. Кошарица край Бургас. Опазването на блатното кокиче е важна мисия за България, тъй като страната ни е от малкото в света, където вирее уникалното растение.
И тази година най-вероятно мурсалският чай, наричан още пирински или алиботушки, ще е забранен за бране дори за лични нужди на територията на цялата страна, тъй като находищата му са застрашени. Заповедта обикновено излиза в началото на юли, когато билката е готова за бране. Преди това се прави проверка на естествените находища на лечебното растение.
Забраните не се отнасят за култивираните билки. Култивиран мурсалски чай може да се намери в билковите аптеки и по пазарите. Ограниченията в брането на определени билки се налагат и с идеята да се стимулира отглеждането на лечебни растения, особено в планинските райони. Сега върху земеделски площи се отглеждат мента, маточина, лайка, липа, шипка, мурсалски чай, коприва и други култури.
Цигани се бият кой да „вдигне самолета“
Цигани от търновските села влизат в люти ръкопашни схватки за „ловни територии” по време на активния билков сезон. През последните години една от най-търсените и най-скъпо платени билки е растението трибулус терестис, известно още с народното си име бабини зъби. То има широко приложение във фармацията, както сред спортистите за горене на мазнини и покачаване на мускулна маса, така и като средство за повишаване на либидото и мъжка потентност. Изкупната цена на растението е около 7-8 лв./кг. То е едно от най-скъпите диворастящи билки и едно от най-търсените от мургавите берачи.
Миналата година при събирането на бабини зъби има няколко инцидента, при които местни роми от търновско бяха влезли в юмручни схватки с колеги гастрольори от котелските села осмелили се да навлязат в техните билкови райони.
Наред с бабините зъби сега е активният сезон за изкупуване на липов цвят. Цената му е между 8 и 10 лв./ кг. сушен цвят. Като цяло ромите предпочитат растения, които теглят по-тежко като глог и шипка или в краен случай цвят от лайка. Билките, от които се бере основно листната маса и които теглят леко, циганите предпочитат да избягват за да не си губят времето за 3-4 кила цял ден.
Мургавите берачи се оплакват, че това лято някои от търговците прекупвачи се опитват да ги рекетират. Тъй като повечето роми не могат да отидат на място и да предадат билките си в изкупвателните пунктове в по-големите градове, някои търговци ходят на място по селата с товарни микробуси. Изкупната цена която те предлагат на берачите обаче е наполовина на тази в изупвателните пунктове.
Само един обект за сушене в Бургас
Само един обект за сушене и пакетиране на билки е регистриран в ОДБХ-Бургас. Той се намира в странджанското село Варовник и в него се суши и пакетира странджански чай (Sideritis syriaca).
"В обекта се извършват проверки по официален контрол. Няма информация за постъпили сигнали и жалби и наложени санкции", съобщиха от ОДБХ - Бургас.
Официалните данни показват, че за изминалата 2019 г. няма глобени лица.
„В предишни години най-честите констатирани нарушения са били за нерегламентирано събиране на лечебни растения без издадено позволително за ползване от горските стопанства в общините, съгласно изискванията на Закона за лечебните растения", коментираха от РИОСВ.
В Бургаски регион и Южното Черноморие билкарството е много слабо развито и затова никога не е имало конфликти между събирачи или изкупвачи. Най-търсени в района са лист от бръшлян, корен от девисил, стрък самардала, кори от мъждрян, дребноцветна върбовка, плод киселица, плод трънка, глог, жълт кантарион, коприва и плод шипка.
От 20 до 5000 лева са глобите при нарушения
Между 20 и 5000 лева са глобите за нарушенията при събирането на билки, съобщиха от РИОСВ-Варна. Има райониране за отделни видове диворастящи лечебни растения, които се поставят под специален режим на опазване и ползване, когато биологичното разнообразие или ресурсите им проявяват трайна тенденция към намаляване или има опасност от появяването на такава тенденция, обясниха от РИОСВ-Варна.
За някои билки има режим на забрана за събиране за определен период, определяне на годишно допустимо за събиране количество по райони или находища, разработване и прилагане на мерки за възстановяване на популациите и на техните местообитания. За тях се определят квоти за всяка РИОСВ, като за Варна няма предвидени квоти за събиране на такива билки.
Още през пролетта в 25 пункта във Варненско започва събирането на цвят от глог с листа, цвят от бъз, коприва и полски хвощ. Сега е сезонът на липовия цвят, който се изкупува, както и кори от върба и живовляк, които са лесно разпознаваеми и лесно достъпни билки. Предвид дъждовното време напоследък цъфтежът на липата във Варненско се е забавил и кампанията за събиране на липов цвят също. Предвид това и в РИОСВ-Варна няма постъпвали сигнали за нерегламентираното му събиране. В община Провадия наскоро кметът издаде заповед, с която се забранява събиране на липов цвят с търговска цел на територията на населените места.
„Брането на липов цвят за лични нужди - до половин килограм цветове в свежо състояние, събрани от едно лице в рамките на един ден“, се посочва в кметската заповед.