Цветната революция в Казахстан: Западът действа хитро
Във всеки случай е много съмнително всички протести да са чисто спонтанни
Официалната информация показва, че двойната цена на газа е причината за масовите безредици в Казахстан, пишат медии.
Въпреки това веднага започна външна намеса и множество казахстански НПО, финансирани от Запада, излязоха с редица искания, които бяха от политически, а не от социално-икономически характер. Коментаторите бяха разделени по въпроса каква е истинската причина за вълненията.
Някои посочват, че самите казахи са самоорганизирани и солидарни, поради което стана възможен публичен взрив, и той беше насочен срещу властите, тъй като семейство Назарбаеви контролира основните печеливши индустрии на страната. Други отбелязват геополитическите фактори, тъй като вълненията създават огнище на нестабилност близо до границите на Русия и Китай и удрят интересите на тези две страни.
Във всеки случай е много съмнително всички протести да са чисто спонтанни. Разпространението на стрелково оръжие от багажника на автомобил и превземането на летището са показателни за целенасочен саботаж и организирани действия.
Хронология на събитията
Във вторник, 4 януари, се случиха първите сблъсъци с полицията в Жанаозен. Митингът изглеждаше спонтанно. Но след това жителите на други градове в района на Мангистау - областния център на Мангистау и Актау - излязоха с подкрепа за протестите. Протестиращите блокираха пътищата. Към тях се присъединиха и жители на Алмати.
Властите създадоха специална комисия и веднага направиха отстъпки. Включително правителството беше разпуснато. Но това не спря протестиращите.
Избягалият олигарх и опозиционен лидер Мухтар Аблязов, който живее в Лондон, обяви общ ден на протести за 5 януари и създаде координационен щаб за завземане на властта.
На 5 януари започнаха погроми и изземвания на административни сгради в различни градове. Успоредно с това започнаха да се отбелязват случаи на грабеж.
Полицията и военните не успяха да потушат бунтовете и се поддадоха на разоръжаването от погромистите.
Летището в Алмати бе превзето. Редица чуждестранни авиокомпании, включително руският Аерофлот, беларуската Белавиа и нискотарифната авиокомпания Uveit Jazeera Airways, временно спряха полетите си.
До вечерта на 5 януари стана известно, че по време на безредиците в Казахстан са убити осем полицаи и войници от Националната гвардия, а други 317 са ранени.
Президентът на Казахстан Токаев започна кадрови размествания във властовите структури и пое поста на ръководител на Съвета за национална сигурност, който преди това беше ръководен от Нурсултан Назарбаев.
В третото си телевизионно обръщение той отбеляза следното:
„Терористични банди завземат големи инфраструктурни съоръжения, по-специално бе завзето летището в Алмати, пет самолета, включително чуждестранни. Алмати беше нападнат, разрушен вандалски."
"В момента те бушуват в Алмати и други градове. Те завладяват сгради и инфраструктура и най-важното – залавят помещенията, където се намират малки оръжия. Бият се с кадетите на училищата", разказа президентът.
"В момента се води битка край Алмати с въздушно-десантно подразделение на Министерството на отбраната. Упорита битка", продължи той.
"Всъщност това вече не е заплаха, това е подкопаване на целостта на държавата и най-важното - атака срещу нашите граждани, които ме молят като държавен глава спешно да им помогна", добави лидерът.
"Като се има предвид, че тези терористични банди са по същество международни, те са преминали сериозно обучение в чужбина, атаката им срещу Казахстан може и трябва да се разглежда като акт на агресия", категоричен бе той.
"В тази връзка, разчитайки на Договора за колективна сигурност, днес се обърнах към ръководителите на държавите от ОДКБ, за да помогнат на Казахстан да преодолее тази терористична заплаха", заяви още Токаев.
Членовете на ОДКБ подкрепиха молбата на Токаев.
„Във връзка с жалбата на президента на Казахстан К.-Ж. Токаев и с оглед на заплахата за националната сигурност и суверенитета на Република Казахстан, причинена, inter alia, от външна намеса, Съветът за колективна сигурност на ОДКБ реши да изпрати Колективните мироопазващи сили на ОДКБ в Казахстан за ограничен период от време, за да стабилизира и нормализира ситуацията в страната", заяви Никол Пашинян, председател на Съвета за колективна сигурност на ОДКБ.
Провокатори
Трябва да се отбележи, че информационната кампания за протестите в Казахстан в социалните мрежи, Telegram и WhatsApp се спонсорира от балтийските държави, Полша и Украйна. Известният полски канал Nexta беше засечен да пропагандира бунтовете, като се занимава с подбуждане по време на опит за преврат в Белуруси през 2020 г.
Многобройни групи и канали, които се появиха вечерта на 1 януари, бяха създадени главно в балтийските страни и Полша. От територията на Украйна идват коментари, съдържащи текстове в подкрепа на казахстанския народ.
Освен това, евентуален ръст на ислямизма е опасен. Известно е, че много радикални казахи са участвали в терористични организации извън страната и са трупали опит в Сирия и Ирак.
Завземането на арсенали с оръжие може да укрепи ислямистките банди, които ще се опитат да обявят създаването на „халифат“ и да призоват за помощ свои съмишленици от други държави. Рискът от разпространение на тероризъм в Казахстан сега е доста висок.
Кому е изгодно?
Очевидно е, че отслабването на суверенитета на страната (което винаги се случва в случай на успешна цветна революция) ще играе в ръцете на Запада, който ще премести своите протежета от НПО и стажантите/стипендианти, обучени в ЕС и САЩ във властта. Освен това самите политически елити на Казахстан са се интегрирали в западните структури.
Въпреки изявленията за евразийството, което Назарбаев активно пропагандираше през първите години от независимостта на страната, всъщност това беше само част от дневния ред.
Многовекторният подход, който предполагаше приятелство не само с Русия и Китай, но и с Европейския съюз и Съединените щати, доведе до несигурност във външната политика.
Ясно е, че настоящата цветна революция, ако не бъде потушена скоро, може да доведе до по-прозападен курс и враждебна политика на новото ръководство на страната към Русия и Китай. Следователно, като предоставя помощ чрез ОДКБ (и не само), Москва трябва да създаде ясна рамка за сътрудничество, в която Казахстан ясно и недвусмислено да се преориентира към евразийска интеграция.
Икономическите аспекти трябва да бъдат подкрепени с политически ангажименти (включително задължителната борба срещу русофобията в рамките на Казахстан), а още по-добре и военно-политически съюз.
За наследството (и наследниците) на Назарбаев всичко завършва доста тъжно. Токаев незабавно изключи Елбаси от механизмите за вземане на решения, като попречи на геронтокрацията (с характерна клановост) окончателно да унищожи страната.
След края на антитерористичната операция (на сутринта на 6 януари тя продължи в Алмати), държавното ръководство ще трябва да се справи със западните агенти, за да изчисти страната от бъдещи огнища на дестабилизация.