US анализатор: Интересът на Америка към Украйна не е това, което си мислите

Брендън Флин получава своята докторска степен в Държавния университет Уейн през 2020 г., където се концентрира върху международните отношения с фокус върху Китай и азиатската сигурност.

В момента чете лекции по международни отношения в Оукландския университет в Рочестър, Мичиган. Тази статия заема второто място в конкурса за есе за външната политика на института “Джон Куинси Адамс” за 2022 г., пише Труд.

Основният интерес на САЩ в областта на сигурността в Украйна е стабилните отношения с Русия, но вие не бихте познали това ако се вгледате във външната политика на САЩ. Както твърди Джон Миршаймър, САЩ следват ревизионистка политика, „за да превърнат Украйна в западната опора на границата с Русия“.

Тази стратегия, която включваше неясни обещания за евентуалното членство в НАТО беше преследвана с наивното пренебрегване на опасенията за сигурността на Русия и вероятния ефект върху отношенията между САЩ и Русия.

Още през 2000 г. теоретиците на прехода на властта твърдяха, че „Русия има значение заради потенциалната сила на един руско-китайския съюз“. Точно както на Русия трябваше да се гледа в светлината на очакваната конкуренция за сигурността с Китай, така и на Украйна трябваше да се гледа от гледната точка на реалната политическа необходимост да се държи Русия настрана.

Вместо това, мотивирани от либералната идеология и погрешните предположения от края на Студената война, САЩ гледаха на Украйна (и на Грузия) като на следващата логична цел за включването им в своята система на демократични съюзи. Ако историята беше приключила, тогава такава политика е логична.

Тази погрешна визия е извлечена от изучаването на грешните уроци от победата на САЩ в Студената война и тя е отговорна за грешната политика на САЩ в Украйна.

Тя е отговорна за идеята, че след като демокрацията е на поход и след като демокрациите са склонни да не се борят помежду си, „подкрепата за демокрацията трябва да бъде нашият водач в... света“, както Дейвид Лейк обобщи широко разпространеното мнение през 1994 г.

Успешното разширяване на НАТО в годините от 1999 и 2004 г., както и вълните на разширяването на ЕС, затвърдиха тази гледна точка. Но инвазията на Русия в Грузия след обещанията от страна на НАТО за бъдещото членство на Грузия и Украйна на срещата на върха на алианса през 2008 г. в Букурещ трябваше да бъде мигащата червена светлина, че сферите на интереси все още имат значение.

Вместо това САЩ избраха да игнорират това предупреждение. И неговите идеологически слепци не биха му позволили да смята, че политиката на великите сили остава жива и здрава.

Това идеологическо неразбиране на националния интерес на САЩ е повлияло на стремежа на САЩ към ревизионистки и интервенционен подход по целия свят в продължение на три десетилетия, с катастрофални последици в Ирак, а сега и в Украйна.

Стивън Уолт посочва, че „либералните идеолози, които отхвърлиха многократните протести и предупреждения от страна на Русия и продължиха да настояват за ревизионистката програма в Европа, без да се съобразяват с нейните последствия“, заслужават една здравословна част от вината.

Ако САЩ разбираха интересите си в Украйна от гледната точка на отношенията между САЩ и Русия и в крайна сметка между САЩ и Китай (перспектива, която самият Джо Байдън сподели по отношение на разширяването на НАТО през 1997 г.), а не от разширяването на демокрацията, тази криза и хуманитарна трагедия биха могли да бъдат избегнати.

Вместо да доведе до по-стабилен, сигурен и проспериращ свят, ревизионистката политика на САЩ, вдъхновена от либералната идеология, имаше обратен ефект. Близкият изток е потопен във вечен хаос, талибаните отново управляват Афганистан, а враждебният Иран продължава да упражнява своето голямо влияние в Ирак.

По-важното е, че всяка година китайската икономика расте по-бързо от американската и относителната мощ на САЩ допълнително намалява. Ето защо Службата на директора на Националното разузнаване на САЩ за годишната оценка на заплахите за 2021 г. посочи Китай като заплаха номер едно за САЩ и вече втора поредна администрация поддържа това мнение.

Този възглед за Китай като най-голямата заплаха за интересите на САЩ е уникално двупартиен.

Тъй като икономиката и демографията са основните източници на сила, прозорливите анализатори предвиждаха заплахата, идваща от Китай още през 1990-те години и дори когато учени като Джон Айкънбери са били фокусирани върху „укрепването, задълбочаването и кодифицирането на либерален политически ред“.

През 2000 г. учените, занимаващи се с прехода на властта, твърдяха, че „плановете за ограниченото разширяване на НАТО игнорират най-големия бъдещ проблем в сигурността за Запада“, а именно Китай. Те точно разбраха, че „необходимостта от предотвратяване на всяко китайско-руско сближаване трябва да бъде централно във всички мисли за бъдещето на НАТО“.

Тези учени твърдяха, че е „наивно“ да се приеме, че разширяването на НАТО в крайна сметка няма да тласне Русия в обятията на Китай. И все пак НАТО се разшири и китайско-руското сближаване е точно това, което се случи.

Това е една стратегическа грешка с огромни последствия. Руският външен министър Сергей Лавров не греши, когато предполага, че войната в Украйна поставя въпрос за „правния световен ред“. Предвид така наречения икономически закон за неравномерния растеж, формулиран от учени като Робърт Гилпин, подобна нова реалност може да е била неизбежна.

Но САЩ ускориха тази промяна, като разшириха, а не свиха своите глобални ангажименти, дори когато базата на относителната им сила намаляваше. САЩ говореха гръмко, докато пръчката в ръцете им се смаляваше.

Войната в Украйна показа лъжата на либерални интернационалисти като Робърт Каган, които твърдят, че „поддържането на либералния световен ред“ е просто въпрос на решение. Не, точно обратното е. Това, което Каган нарича „постоянно поддържане на реда“, всъщност е придържане към стратегическия начин на живот, който САЩ вече не могат да си позволят.

Ако американските външни ангажименти продължат да надвишават американската сила, неизбежният резултат ще бъде допълнителни кризи и ускорен упадък.

Вместо да разширяваме своите ангажименти на места като Украйна, САЩ трябва да започнат стратегически да отменят своите ангажименти, за които вече нямат необходимия капацитет да ги спазват. Както посочват Пол Макдоналд и Джоузеф Парент, „провисналите способности и разтегнатият отбранителен периметър ще доведат до катастрофа“.

За съжаление бедствието вече е тук. Следователно САЩ трябва да работят за ограничаването на мащаба на катастрофата, като подкрепят мирните преговори между Украйна и Русия. Интересът на САЩ е в суверенна, неутрална Украйна с ясни червени линии, взаимно разбираеми и в съгласие между Русия, Украйна и САЩ.

Едно такова споразумение може да включва и отворената врата за евентуалното членство в ЕС, дори когато НАТО окончателно бъде свалено от масата.

Ако една такава сделка може да бъде постигната и САЩ най-накрая се откажат от своята идеологически ръководена външна политика и вместо това да започнат да следват външна политика на сдържаност, може би тази трагедия няма да е била напълно напразна.