US анализатор обясни какво прави руската авиация толкова силна

Ако руската военна история може да ни научи на нищо, то е, че Ту-22М, -95 и -160 вероятно ще бъдат поддържани и модернизирани в продължение на много години занапред.

Това пише американският анализатор Кейлъб Ларсън.

Вижте целия му коментар:

Когато и ако ПАК ДА започне да функционира, това ще постави важна стрела в колчана на Русия - теоретично много способен стелт бомбардировач.

Днес повечето военни съоръжения в руските арсенали са наследствено съветско оборудване. Руските бомбардировачи не са изключение.
Въпреки че някои самолети в руските хангари са доста стари, те остават мощни благодарение на модернизацията на планери, електроника и радар, заедно с подобрения в ракети с противопоставяне и боеприпаси с прецизно управление.

Ето най-опасните руски бомбардировачи.

Ту-95 "Мечката"

През 1950 г. на Андрей Туполев е възложена задачата да проектира новия тежък бомбардировач на Съветския съюз Ту-95. Той трябва да може да носи полезен товар от 24 200 паунда с обхват от близо 5000 мили - и по този начин да заплашва важни цели в САЩ.

Туполев трябваше да балансира скоростта и производителността с обхвата. По това време реактивните двигатели биха дали на стратегическия бомбардировач с голям обсег необходимата скорост, но в същтоо време поглъщаха много гориво, ограничавайки обсега.

Въпреки че Туполев вече беше изключително успешен дизайнер, той възложи на групата германски и австрийски авиационни инженери, които бяха заловени след Втората световна война, да се заемат с дизайна. Те са проектирали най-мощния турбовитлов двигател, създаван някога, известният и уважаван КН-12.

Използвайки два комплекта витла с противоположно въртене, КН-12 все още се използва на Ту-95 днес. Въпреки че двигателите са изключително мощни, те също са невероятно шумни. И все пак, когато изискванията за мисия са масивен полезен товар, а не тайнственост и маскируемост, "Мечката" може да си свърши работа.

Многократните модернизации значително удължиха експлоатационния живот на летателния апарат и все по-усъвършенстваните самостоятелни крилати ракети запазиха мощността на Ту-95. Планирано е бомбардировачът да работи до 2040-те години.

Ту-22М "Бекфайър"

Понякога наричан от НАТО „Бекфайър“, вариантът Ту-22М е разработен за отстраняване на конструктивните недостатъци, присъщи на основния дизайн на Ту-22.

Ту-22М използва конструкция на крило с променлив размах, която осигурява баланс между благоприятно управление при кацане и излитане, с добро пътуване и високоскоростен полет.

Ту-22М носи добър бомбен товар и може да лети с максимална скорост 1,88 Маха. Интересното е, че той има двуцевно 23-милиметрово оръдие в опашката, което се управлява дистанционно.

Въвеждането на Ту-22М в началото на 70-те години беше странно време за свръхзвукови бомбардировачи, тъй като превъзходството на междуконтиненталните балистични ракети беше широко признато.

Въпреки техническото остаряване на Ту-22М, непрекъснатите подобрения на радарите и електрониката, в комбинация с подобрените ракети въздух-земя поддържат платформата Ту-22М актуална.

Ту-160 "Блекджек"

Ту-160 наистина е звяр в света на самолетите с няколко първи и световни рекорди на своето име. Визуално подобен на Ту-22М или американския Рокуел B-1 Лансър, Ту-160 е последният стратегически бомбардировач, проектиран от Съветския съюз.

Известен също като „Блекджек“, той е най-тежкият бомбардировач в експлоатация във всяка държава и достига най-високо ниво от 2 маха.

За разлика от B-1 Лансър, Блекджек е по-скоро самостоятелна платформа за оръжия, отколкото традиционен бомбардировач, въпреки че неговите теглещи големи отсеци за оръжия му позволяват да носи полезен товар от 88 000 паунда и позволяват доставянето на конвенционални, прецизни, и ядрени боеприпаси.

Руският "Блекджек" е единственият съветски бомбардировач, проектиран без никакви защитни оръжия.

Отново, обновяването от радарите и насочването, заедно с рестартирането на производството на планери през 2019 г. задържат Блекджек във въздуха, вероятно за още много години напред.

Туполев Пак ДА

Въпреки че все още е в процес на разработване, ПАК ДА несъмнено ще бъде най-смъртоносният бомбардировач в Русия. След като бъде изваден на бял свят, ПАК ДА в крайна сметка ще замени както свръхзвуковия бомбардировач Ту-160, така и по-ранния Ту-95.
ПАК ДА е по същество стелт бомбардировач от следващо поколение, подобно на бомбардировача Нортроп Груман B-2 Спирит на САЩ.

Подобно на B-2, ПАК ДА вероятно ще има дизайн на летящо крило, въпреки че това е известно само от рекламни материали. Понастоящем не съществуват известни прототипи. Това би бил първият наистина руски бомбардировач - не просто наследствен съветски дизайн или подобрения върху такъв.

Първият полет на прототип ПАК ДА беше отложен от 2019 г. до някъде през периода 2021–2023 г. Както вече беше посочено, модернизираните варианти на Ту-160 в момента провеждат летателни изпитания, такаче вероятно ще мине известно време, преди да имаме снимки или по-конкретна информация за първия истински руски бомбардировач.

Бъдещето

Ако руската военна история може да ни научи на нищо, то е, чеТу-22М, -95 и -160 вероятно ще бъдат поддържани и модернизирани в продължение на много години напред.

Когато и ако ПАК ДА започне да функционира, това ще постави важна стрела в колчана на Русия - теоретично много способен стелт бомбардировач. И все пак, дали това може да се постигне достъпно, предстои да разберем.

Относително ниската цена на петрола силно ограничи руските военни разходи и проектирането на чисто нова стелт платформа не е лесно.